|
| --- |
Царят създаде и погуби НДСВ, но сега праща други да огледат има ли оживели сред "труповете", за да ги поканят на демократичен конгрес на 28 ноември.
Николай Василев, Христина Христова, Биляна Раева и Илия Лингорски започнаха срещите си с членове и симпатизанти на партията и в продължение на месец ще обикалят страната, за да търсят има ли такива, които искат да имат все още нещо общо с партията.
Оставката на Симеон Сакскобургготски като лидер закъсня с поне четири години заради четири хиляди декара гори, неприключилото дело за имота в Кричим и сигурно има и още.
В дебрите на тези гори се изгубиха много хора, идеи и морални ценности. На практика там сви първо гнездо новата партия ГЕРБ. Нея пък я създаде Бойко Борисов и сигурно има право да я погуби. По-малко вероятно е да я освободи от собствените си спомени и емоции, за да й позволи в далечното бъдеще да се сближава с царистите.
И сега НДСВ реши да се демократизира, но по царски
Тази форма на състезание между четиримата претенденти, които си съперничат задочно из страната, беше измислена, за да не лъсне позорът, че конгресът на партията не може да напълни и една сладкарница с хора. А и за да не се налага на царя да отговаря на неудобни въпроси. Т.е. класическата процедура делегатите да приемат оставката на Симеон, пък и да го одумват, е спестена.
Четирите кандидатури са нещо като партийно поръчение. Затова и битката между тях е по царски позитивна и скучна. Николай Василев я определи като "благородна конкуренция между лични приятели и колеги" и това сигурно е така. С уточнението, че не е конкуренция, защото всички искат едно и също, с малки разлики. Искат да върнат миналото, но в бъдещето. Това обаче няма как да стане. Искат да са късметлиите, които преповтарят историята по по-добър от царя начин, но без това да го обижда или да накърнява царствеността му. Искат си още едни 800 дни, в които смятат, че ще възкресят партията.
Ако има изобщо някаква битка в НДСВ за водачество, тя е между бившите министри Николай Василев и Христина Христова. Биляна Раева го каза много ясно - лидер си остава царят.
Макар че написаха есета "Защо искам да съм начело?", Илия Лингорски и Биляна Раева на практика са като от картина на абстракциониста Малевич - жълти квадрати на жълт фон.
Но доста по-изявените личности в НДСВ не се кандидатираха. Защо Антония Първанова отстъпи назад, къде са Милен Велчев, Минчо Спасов, Соломон Паси, защо се уплаши евродепутатът Станимир Илчев и накрая защо Меглена Кунева изостави царистите в блатото?
Част от отговора е очевиден - НДСВ е изчерпан проект
и ако трябва да се губи време за несигурното му съживяване, трябва да е ясно защо. Т.е. за какво му е на Симеон Втори тази партия? Вероятно той и за себе си няма точен отговор. Пък и не е "гадач", за да знае дали царската формация има парламентарно бъдеще. Но формално съществуването й няма да му вреди, а може и да му помогне. Щом никой не се кани да развенчава "култа към личността" в нея.
А в НДСВ все още има хора, които се надяват, че царят е някакъв авторитет и може да им отвори нови врати. Тези, които бяха изхвърлени зад борда или които просто вече не се надяват, отдавна си търсят късмета при други лидери.
Тях дълбоко не ги засяга спорът между Николай Василев, който иска създаване на жълто правителство и парламент "в сянка", и Христина Христова, която пък вместо правителство в сянка иронично предлага да дадем на България кметове и съветници на слънце. Василев иска да се преместят вдясно, а Христова предлага да си стоят в уютния политически център. Биляна Раева даже закъсня с предложението да издигнат и комисар "в сянка".
Сигурно Николай Василев може да се опита да промени нещо в мениджмънта на партията. Христина Христова, ако не друго, поне ще й придаде по-народно звучене. Илия Лингорски поне няма да дразни никого, защото не се е оцапал с власт, а Биляна Раева е млада и хубава.
Четирима доброволци да бъдат употребени от царя. Може би пък да го смятат за свой дълг... А колко по-добре е да си създадат НДСВ "в сянка", което да си чака да му дойде времето.
Честит Рожден Ден на Вестника ! Дай Боже , Обществото ни да приема и като своя , неговата Позиция по проблемите на общия ни живот ... 
При този масов политически мор у нас, едно НДСВ стои като добре изчерпан проект, както се твърди.Което е важно, но и повдига въпрос, какво всъщност свърши?Иначе погледнато, една незаангажирана със сериозна политическа идеология партия, стояла във властта два пълни мандата и напусната поради някакви съображения, вероятно поради идейното си изчерпване, носи потенциал, колкото и да звучи на пръв поглед илюзорно.Отделен е въпросът, четиримата кандидати за слава, стават ли за този потенциал подлежащ на проявление.
Хем ми е мъчно, хем си викам - че да не е луд?
