Как плачат счетоводителите? С числа. Ако ги слушате какво говорят, няма да ви трогнат сърцето, защото не умеят да се изразяват емоционално. Но последният финансов отчет на Еврокомисията (ЕК) за България е направо сърцераздирателен, ако дадете не само ухо, но и око на данните, които описват драмата на Брюксел да научи София как се усвояват европейски пари, без да се присвояват.
Служителите в ЕК са си свършили съвестно работата да отговорят на искането от 23 април 2009 г. на Комисията за бюджетен контрол за цялостен преглед на финансовите отношения на Брюксел с България и Румъния за периода, откакто двете харчат европари до 31 юли 2009 г. В докладите, които са само по 8 страници за всяка държава, се оглежда тяхно узряване за европейско членство, чийто смисъл е да заприличат на останалите страни в ЕС чрез помощта на по-напредналите. Въпреки че еврократите са спестили всякакви епитети, текстовете са повече от вълнуващи, ако бъдат преведени на разбираем език.
Накратко картината е следната:
България е лошият ученик, който мъчително се поправя,
а Румъния е старателна и почти всичко си изяжда (от еврофондовете). Докладите разглеждат два големи периода от европейското израстване на двете държави - подготвителния, когато са усвоявали предприсъединителни фондове, и настоящия, когато трябва да са изкарали зрелостния изпит и да ползват същински фондове като другите пълноправни членове на ЕС. Самата Еврокомисия, която се въздържа от всякакви образни оценки, си е позволила да напише, че е установила тясно сътрудничество с властите в двете страни, "за да гарантира, че са научени уроците в прехода от предприсъединителни към структурни фондове".
Кой с каква диплома е изкарал подготвителния клас? Оценките се виждат от усвояването на материала по трите основни предмета: ФАР (социално-икономическо укрепване), САПАРД (земеделско развитие) и ИСПА (инфраструктура - пътища и околна среда). Общо от трите фонда България е усвоила 35%, а Румъния - 57 %. Процентите по всеки от фондовете са следните: ФАР - 47% за България и 72% за Румъния; САПАРД - съответно 27% и 75%; ИСПА - 23% и 28%. Поради нарушения или изтичане на сроковете България вече е загубила 32% от полагаемите й се 1.37 млрд. евро, а Румъния се е простила поради изпуснат срок само с 5.6% от полагаемите й се 2.97 млрд. евро по предприсъединителните програми. До края на годината Букурещ може да загуби още пари поради изтичане на последните срокове, но за разлика от България не е наказван позорно с демонстративно отнемане на пари заради нарушения (220 млн. евро по ФАР). През юли 2008 г. Брюксел замрази САПАРД за Румъния, докато не се убеди година по-късно, че слабостите са отстранени. Така в графата "наказания"
финансовото досие на Букурещ остава чисто
България засега няма отнети пари само по ИСПА, но и там драмата беше голяма след замразяването на парите за пътища заради конфликта на интереси в пътната агенция (сценката "Батко се грижи за Братко" с обществената поръчка за 120 млн. лв.).
В по-горния клас България също се учи по-небрежно от Румъния. В усвояването на структурните фондове и двете държави са получили само авансови плащания, които се отпускат, без да се задават трудни въпроси. Що се отнася обаче до междинните плащания, които трябва да отговарят на определени изисквания, София твърдо стои на нулево равнище, докато Букурещ показва старание да тръгне нагоре, макар и със символични суми.
По-важната разлика между двете страни обаче е друга - Румъния е получила положителни оценки за съответствие по всичките си оперативни програми (заедно с управляващите им органи), а на България всички оценки за съответствие са върнати на поправителен изпит, и то два пъти. В момента тя няма нито един узаконен орган, който да оперира с пари от структурните фондове. Защо? Защото не е доказала, че има такава система за контрол, която да предотвратява и разкрива кражбите.
Главният проблем е в прословутата единна информационна система за управление (ИСУН), която би играла ролята на камера за дистанционно наблюдение (включително от Брюксел) какво става с отпусканите пари. Тази система пък трябва да бъде изградена от още по-прословутата Държавна агенция "Информационно обслужване", която се прочу с щедрите заплати и премии, вземани от нейните чиновници и приближени партийни храненици.
Злочестите еврократи в Брюксел нямат думи
да се оправдаят пред евродепутатите защо не са накарали България да изпълни една толкова елементарна техническа задача. Те направо са трогателни, като пишат: "Комисията призова България да използва инструмента за техническа помощ (парите за обучение) за подобряване на ръководния капацитет на изпълняващите структури". Резултатът е разочароващ и затова ЕК обещава, че "преди да бъдат извършени първите (междинни) плащания, ще приложи проверки на място". Така вместо да си служи с дистанционното управление на фондовете в България, Комисията ще прибегне до класическото ръчно управление - като в държава, която още не е навлязла в информационната ера.
На Брюксел са се видели похвални само четири мерки за повишаване на доверието му: централизирането на координацията по управление на еврофондовете (това е похвала за бившия вицепремиер по еврофондовете Меглена Плугчиева), приемането на Закона за конфликта на интереси, прилагането на поправителни мерки спрямо рисковите проекти и обещанието на София да внесе до края на 2009 г. ревизирани оценки за съответствие по оперативните програми (последното е похвала към сегашното правителство).
За да си умие окончателно ръцете пред Европарламента, ЕК пише, че по някои фондове (например по Шенгенския) платените вече пари продължават да са под въпрос, защото могат да бъдат изискани обратно от България при финалната ревизия. Що се отнася до Румъния, общият извод е, че "оперативните програми са стартирали успешно и сключените вече договори са на задоволително равнище на изпълнение". В крайна сметка излиза, че тандемът на България и Румъния не се движи с еднаква скорост, макар да е под общо наблюдение заради недостатъчна подготовка за ЕС. Проблемите изглеждат сходни, но румънците проявяват достатъчно разум да се стараят. А на българския фон нищо чудно направо да излязат отличници.
"... приемането на Закона за конфликта на интереси..."
Той не беше ли мъртвороден (окастрен така, че да не върши работа) ?