Любовта и любовните отношения често са в основата на реални исторически събития. Те са най-важният елемент в личния живот на всеки човек. Успехите или неуспехите във взаимодействието (обикновено) с противоположния пол са в основата на удовлетвореността от живота изобщо. Прекомерното сексуално привличане обаче се приема още в класическата епоха (V-IV в. пр. н. е.) като проява на отмъстителността на боговете, като неприлично и крайно вредоносно. Тази представа се запазва непокътната чак до края на Средновековието, а и след това, почти до наши дни. Според Херодот любовта дори към собствената съпруга има ужасяващи последствия - лидийският цар Кандавъл загубил поради това трона и дори живота си.

Въпреки пагубния характер на силното привличане още в ранните митове често става дума за средства за любовно привличане на партньор. Произходът им е главно скитски, като известният мит за колхидката Медея, която оплита Язон със своите магии. През тази епоха обаче вредоносното сексуално привличане (стгр. eros) все още се отдава на свръхестествени сили сравнително рядко, главно в мистично-философски текстове, като Платоновите диалози, където то има по-скоро метафизично религиозно значение.

Походите на Александър Велики донасят в Европа египетски, вавилонски и персийски методи за сексуално привличане. Появяват се магически папируси с любовни заклинания, "ерос"-ът се обгражда с все по-силен привкус на драматизъм, свързва се с отмъстителността на боговете. Когато това елинистическо общество познава римската експанзия, то среща показно превъзходство и презрение - Октавиан Август побеждава Антоний, запленен от "източната вещица" Клеопатра, именно защото съумява да запази римското си хладнокръвие, за разлика от своя опонент.

През III-IV в. Римската империя изглежда като заложник на източното и северното суеверие. Силно изразената политическа нестабилност, все по-слабият политически ред и варварската заплаха раждат безброй култови системи, секти, ритуали и магии, чиито корени са в египетската и вавилонската традиция, съчетани вече с шаманизма на племената, населяващи Урал и Сибир по това време. Сексуалната страст е под пълната власт на зли демонични същества, които са практически еднакви както у неоплатониците, които са голяма част от интелектуалния елит на империята, така и у ранните християни. Тези демони се побеждават не чрез акта на отдаването, на задоволяването им, а само като се отблъскват, и според едните, и според другите посредством пост и въздържание от секс, което дава ореол на святост.



Вярата във всесилността на магиите е безгранична



Предизвикването на демоните обаче е опасно, поради което се извършва само от магове, които познават подходящите средства и заклинания за привличане на сексуален обект. В житието на мъченика Киприан (IV в.) може да се прочете една прелюбопитна и жестока история за маг, който имал клиент на име Аглаид. Понеже младежът не успявал да привлече любимата си с никакви средства, магът пратил болест на родителите й, после избил добитъка на семейството. Когато и това не помогнало, магът заплашил цялото население на Антиохия, третия по големина град в Римската империя, с изтребление, ако момичето не удовлетвори желанията на Аглаид.

Извършването на любовни магии за раздяла е сложна и високо специализирана дейност, която започва с подготовката на мага. Обикновено той слага на главата си венец от бръшлян и дива лоза и принася жертва в добре изчистена стая, призовавайки с подходящи заклинания демона. За предизвикване на сексуално желание, както и за неговото прекратяване могат да бъдат полезни превърнати в демони души на умрели - в този случай церемонията се извършва в гробища. Според сведенията на късноантичните папируси в провинция Египет най-често за това се е използвал гущер, взет от място, където се извършват мумификации. Магът го слагал в метален съд, където го изгарял, напявайки "Гущер, гущер, нека [името на жената] да намрази мъжа си, а той - нея". Гущерът в този случай се смята за приемник на духа на умрелия, а заклинателят се опитва да го раздразни чрез изгарянето и да насочи гнева му към жертвата.



Обикновено любовната магия се свързва с Луната



и нейните божества Артемида, Персефона, Хеката. Те също трябва да бъдат раздразнени и да бъде насочен гневът им към обекта на сексуално желание. В произведението си "Агоге" (IV в.) египетският маг Пахрат препоръчва да се принасят неправилно жертви на тези богини (с объркани съставки и по неподходящ начин). По този начин гневът им се насочвал към съответната девойка. Тя обаче трябвало да бъде намерена и взета веднага от мага, защото иначе можела да бъде убита от разгневеното божество. С Луната като фалически символ се свързва любовта и в циганските магии от края на ХIХ в. (по Ч. Г. Лиланд).

Симптомите у жертвата, подложена на любовно заклинание, са описвани в изворите най-често като "изгаряне". В първата фаза маговете разболявали жертвите си, причинявали им лудост, висока температура, парене в бъбреците, умора, усещане за "жега във въздуха". Целта е да се убеди жената, че сексуалният акт със заклинателя или с клиента му е неизбежен. Едва във втората фаза на магическото въздействие се появявало мъчително и необяснимо притегляне към мага или клиента му.

Малка част от запазените магически заклинания за предизвикване на любов са от жена към жена (подобни заклинания от мъж към мъж не са известни). В едно от тях някоя си Ерес, дъщеря на Термутарин, направила всичко възможно, за да привлече вниманието и да предизвика любовно чувство към себе си у красавицата Сатрапия, дъщеря на Елена.

Официалното отношението към маговете през цялото Средновековие е осъдително. Обвинените в извършване на магии, включително и любовни, или на нехристиянски жертвоприношения, както и заподозрените в привличане на демони подлежат на ослепяване. В края на ХII в. такава била съдбата и на философа Сиф Склир, който след като се влюбил силно, отчаяно се домогвал до благосклонността на девойката. Когато получил очакваното, роднините на момичето го обвинили, според разказа на Никита Хониат, че й изпратил праскова, която възбудила у нея силно любовно чувство. Сиф Склир бил признат за виновен в магьосничество и ослепен с нагорещен шиш.

С магии се занимавало и християнското духовенство. Някой си монах Яков, например, приел 5 перпери от заможната Ексотрохина, за да й намери съпруг чрез любовни магии. След като дълго време не се справял със задачата си, Ексотрохина се оплакала от него. Монахът се отървал с леко наказание - изгонили го от обителта.





Извори



Магически заклинания върху папирусите от сборника "Към звездата Афродита", IV в.:

"Нека огън да я гори отдолу, да не може нито да пие, нито да яде, докато не дойде при мен"

(стгр. Pur upokato aftis genu ke mi dunithi mite piin mite fagin, ahri u elthi pros eme)



"Чуйте ме [духове на умрелите] и събудете [името на жената] през тази нощ, и отнемете сладкия сън от клепачите й, и причинете й тежка угриженост и страшна мъка, докато не изпълни нареденото й от мен"



(стгр. Epakusate mu ke exegirate tin [името на жената] en ti nukti tafti ke efelesthe aftis ton idun upnon apo ton vlefaron ke dote afti stugeran merimnan, foveran lupin, ahris an puisi ta epitassomena afti up emu)



"Затова осъществи, царице, [моето желание] доведи [името на жената] при любовта ми в моето ложе, като я принудиш към това чрез причинено от теб безумие. Днес! Сега! Бързо!"

(стргр. Dio puison anassa, axon tin [името на жената] filotiti ke evni, kentrusi bieus up anagki, simeron, arti, tahu)



За сравнение: магически заклинания от византийската селскостопанска енциклопедия "Геопоника", Х в.:

За прогонване на мишки се написва следният текст: "Заклинам ви, мишки, намиращи се тук: не ми причинявайте вреда нито вие самите, нито позволявайте на други да го правят . . . Ако още веднъж ви хвана тук, кълна се в майките на боговете [мн. ч., sic!], ще ви разкъсам на седем части"

За получаване на обилен урожай трябва при оран да се изпише върху плуга думата friil.