Тоталният медиен поход на лобиста Стефан Гамизов (по пет на нож) и опресняването на спомена за търговския посредник в енергетиката и отбраната Костадин Сирлещов отново напомниха на гражданството за съществуването на НДСВ. И не само за съществуването, а и за поразиите по време на участието й във властта.

От най-актуалния доклад на ДАНС стана ясно как "агентът на промяната" Гамизов и анонимният кабинетен шеф Сирлещов се настаняват трайно в енергетиката по пътя на сделки за стотици милиони евро. Публичните биографии и на двамата водят началото си от кабинета "Сакскобургготски", когато от нищото те скачат директно в най-мащабния енергиен проект по онова време ( 2003-2004 г.) - рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток" 2. "Идеалистът" Гамизов се намества като посредник на всички български подизпълнители по проекта. Дължи го на 25-годишния юрист с още топла университетска диплома Сирлещов. А след като Милко Ковачев е свален от министерския пост, Сирлещов става юрисконсулт на японската "Мицуи", изпълнител на проекта.

Можехме и да преглътнем двамата юнаци, ако бяха единствените издънки на царското пришествие. Те обаче извикаха на бял свят спомена за цял рояк от съмнителни аферисти, които през 2001 г. нахлуха заедно със Симеон Втори в разградения двор на българската държава.



"Нашият" Спас



След неколкогодишно покриване в чужбина през 2001 г. на хоризонта отново изгря Спас Русев с препрана биография и характерната щедра усмивка. Легитимира ни се като успял български бизнесмен зад граница, представител на "Моторола" и "Телелинк" - основните подизпълнители по изграждането на мрежата на "Глобул". Титулуваха го съветник на царя по връзки с чуждестранните инвеститори. По-паметливите се сетиха, че тоя Спас е същият, който през 1991 г. бе зам.-шеф на Агенцията за чуждестранна помощ и който препродавал даренията за бедните през фирмата си "Артемис", но аферата така и остана недоказана. Спас Русев сам се призна за "духовен баща" на юпитата в НДСВ. Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски гальовно го наричаха "нашият Спас" и "вуйчо". Докато той насмалко не ги провали с "яхтения скандал" през 2003 г., когато от взривената кола на Иван Тодоров-Доктора изскочиха прелюбопитни снимки на контрабандиста в компанията на финансовия министър Милен Велчев, транспортния Пламен Петров и Мирослав Севлиевски. Оттогава знаем, че няма нищо случайно в бизнес кариерата на Спас Русев, започнал трудовия си път като даскал по физическо в радомирското с. Гълъбник. Разтропаният перничанин още в края на 70-те се проявява като добър организатор на тържества и дискотеки в радомирския младежки дом. Събира у дома си певци, музиканти и поети. Сближава се с комсомолския секретар на завода за тежко машиностроене Владимир Грашнов и става халтураджия в централния бригадирски щаб на Комсомола.

В началото на 80-те е вече в софийската концертна дирекция. Сближава се с бохемата на късния соц. През 1990 г. е пръв седесар. Дарява пари за кампанията на сините.

След започналото разследване за далаверите в Агенцията за чуждестранна помощ Русев спешно се скрива в Лондон, уж да учи бизнес организация. Рамо му дава тогавашният ни посланик там Иван Станчов, който го въвежда в консултантския бизнес в областта на телекомуникациите. Станчов е близък до царското семейство и ето как от седесар Спас става пръв царист и през 2001 г. се връща в играта. Също като "ваклото агънце" на демокрацията и син хардлайнер Стоян Ганев, който довтаса с царя като най-личен негов съветник, преди да бъде шкартиран.

Спас Русев ползва министрите-юпита като свои брокери във властта и търгува скъпо влиянието си. Посредничи в няколко крупни сделки, включително и тази за продажбата на БТК. Когато гръцката "Интралот" на Сократис Кокалис купи дял от "Еврофутбол", шефът на "Нове холдинг" Васил Божков специално благодари на посредника Спас Русев. Фирмата му "Инкомс 2000" бе един от кандидатите за приватизацията на "Инкомс Телеком холдинг". Влиянието му стига дотам, че през ВАС успява да издейства отмяна на забраната за Майкъл Чорни да влиза в България, макар и за кратко. Активно се намесва при разпределението на тв лицензите. Неотдавна се захвана и с издателски бизнес у нас, след като купи списание "Его".



"Потайният" Ник



"Американец от Пазарджик ще докарва инвеститори", тръбяха медиите по адрес на Ник Маринов, друг от съветниците на царя. Въпросният Ник първо се подвизаваше под българското име Николай Маринов и отговаряше за организацията на изборите през 2001 г. На собствени разноски ремонтира централата на НДСВ на "Шишман". Като отплата е назначен за шеф на Агенцията за чуждестранни инвестиции въпреки клетвите, че не е дошъл за пост, а да работи на ползу роду. Две години след това е освободен заради провал с привличането на чужди капитали.

За разлика от Спас Русев, който загуби царското благоволение след яхтения скандал, Ник Маринов до последно бе съветник и довереник на Симеон. Маринов минава за протеже на Мария-Луиза, с която са дългогодишни познати. Преди да се върне в България, той работи като вицепрезидент на американска фирма за недвижими имоти в Манхатън. Около миналото му витае неяснота. Знае се само, че е емигрирал преди повече от 30 години, че баща му е бил 4 г. в Белене, но това не попречило на сина му да завърши електроинженерство в МЕИ-София и да избяга при татко си зад океана.

Името на Ник Маринов нашумя след публикации, според които той и Спас Русев лобирали за назначаването на тогавашната шефка на митницата на Аерогара-София Боряна Емилова. Двамата бяха нарочени и за контактьори с крупния контрабандист Иван Тодоров-Доктора. Съмненията се засилиха, след като Ник Маринов бе забелязан на прием на бившата митническа шефка Елка Владова в компанията на бившия конституционен съдия Георги Марков, вътрешния ексминистър Йордан Соколов, бившия главен прокурор Иван Татарчев и бизнесмена Алексей Петров.

Ник Маринов и бившият зам.-министър на финансите Красимир Катев имат главна заслуга за надуването на имотния балон у нас. Те упорито зовяха чуждите инвеститори да изкупуват "на кило" евтини български имоти, като им гарантираха печалба.



Андрей Гюрковски



Кой беше пък тоя, ще се запитат мнозина от вас. Поредният емигрант в свитата на царя, този път с адрес в Париж. Ролята на Гюрковски за развитието и просперитета на родината остана недоказана и до ден днешен. Освен като разкандардисал се кандидат за кмет на София от НДСВ през 2003 г. той не се прочу с нищо друго. Завърналият се след 30 години емиграция Гюрковски ни се представи като инженер и вицепрезидент на шведско-швейцарския концерн АББ с влечение към енергийните проекти. Твърдеше, че ръководи консултантски фирми в бранша. Лобираше активно за изграждането на АЕЦ "Белене". За щаб по време на предизборната кметска кампания му бе предоставен апартаментът на Августин Пейчинов на пл. "Народно събрание". Според мълвата същата квартира се ползвала до неотдавна от премиерския съветник Росен Карадимов за тайни сбирки, на които се намествали кадрите в енергетиката.

Единият син на Андрей Гюрковски - Георги Гюрковски, развива успешен бизнес в България. Заедно със съдружника си Борислав Томалевски, който се подвизава у нас и с финландското си име Дарио Томалети, управляват 40 офшорни фирми, регистрирани на един телефон. Тяхно е голф игрището край Поморие, срещу което протестират еколози и общинари.

Както обича да казва Андрей Гюрковски, човек има две роли - семейната и обществената. "Със семейната съм се справил - всеки баща може да се гордее със синове като моите", нескрито доволства царският човек.