Униформени спират минувачи за проверка. Патрулни коли шарят по улиците. Лимузините пред баровските заведения в София, които задръстваха тротоарите, изчезнаха. Паяци вече посягат на неправилно паркирани хамъри. Това са случва от три месеца насам в столицата.

Когато преди три месеца пое ръководството на полицията в София, Валери Йорданов обяви новите стари приоритети на най-голямата дирекция в системата на МВР. Добре познатите задачи - овладяване на трафика, борба с неправилното паркиране, наркоразпространението, домовите кражби и икономическите престъпления, бяха преповторени и от новото ръководство начело с министъра Цветан Цветанов. Механизмът за повишаване на чувството за сигурност в обществото също е изпитван многократно - още в края на лятото броят на полицейските патрули осезаемо се увеличи. Но май само в центъра на града. Поводът бе началото на новата учебна година. В крайните квартали униформените се забелязват по-рядко заради стотиците незапълнени места в системата. Полицията просто не може да си позволи да увеличи присъствието си навсякъде, но търси механизъм да действа с това, с което разполага.

"Започнахме да разпределяме по-гъвкаво силите на базата на оперативната обстановка за 2-3 дни - извършени кражби, масови мероприятия и т.н.



Където има повече струпване на хора -



в центъра, по пазарите, търговските комплекси - има постоянно присъствие на патрули, за да се виждат", обяснява пред "Сега" шефът на "Охранителна полиция" към СДВР Младен Маринов. По думите му впечатлението за по-сериозно полицейско присъствие по улиците се създава и от увеличението на пешите патрули. Заради лимита за гориво на патрулките това се оказва добър вариант за поддържане на реда. Поне докато атмосферните условия го позволяват, защото драмата с новите зимни дрехи на служителите продължава.

Проблемът с текучеството в системата обаче съвсем не е отшумял. Преди година в СДВР имаше около 270 незаети места, за голяма част от които още няма кандидати. Естествено, основните причини са лошите условия на работа и ниските заплати в системата, които едва ли ще се увеличат и през следващата година заради финансовата криза. Парадоксалното в случая е, че кризата все пак има и ползотворен ефект върху МВР. "Поне по време на кризата текучеството се стопира малко, защото и навън е много трудно и няма работа. Но преди това бяхме в паника, защото масово напускаха хора и отиваха за по 1500-2000 лв. заплата. Не ни е атрактивна професията. Има районни управления с по 30-40 свободни места - това е цял взвод. Този проблем във всички районни е почти еднакъв", признава Маринов.

Той все пак очаква "свежа кръв" около Нова година, когато приключва обучението на няколко десетки млади полицаи. Те обаче едва ли ще решат трайно проблема, тъй като поне 20% от тях ще се преместят в други звена, а някои може да напуснат още след старта. Заради доста спадналия имидж на тази професия през последните години в системата често идват хора, които по-скоро



търсят властта от униформата,



отколкото възможност за работа. "В момента голяма част от хората, които кандидатстват, идват по всякакви други подбуди, но не и да работят", признава шефът на "Охранителна полиция".

Според данните на СДВР най-тежка е ситуацията в IV РПУ в кв. "Лозенец", където полицията отчита най-голям процент кражби по домовете. "Там са и по-голямата част от заведенията, хотелите, моловете. Има концентрация на скъпи автомобили, които са основна цел за автокрадците", смята Маринов. Причината централният квартал да измести по взломове крайния "Люлин" е имиджът му на по-скъп и заселен с богати хора район. Въпреки това криминалната слава на западна София съвсем не е избледняла. Денонощно в "Люлин" патрулират между 8 и 10 екипа, но това не стряска особено престъпниците. "Напоследък се засилват тегленията от банкомати, автокражбите. С наближаването на зимния сезон и пак заради кризата започнаха да крадат акумулатори. През последната седмица това много нашумя. "Люлин" е един от районите с най-много домови кражби, особено в събота и неделя", разказват от СДВР.

Голям проблем се оказва, че полицията не смогва да следи пребиваващите временно в района. Тъй като кварталът е много гъсто населен, а голяма част от хората живеят под наем, издирването на някого става почти невъзможно. Затова в МВР се разчита много на работата на районните инспектори. Само преди дни стартира акция, в която се раздават листовки "Познавате ли районния си полицай", на които могат да се видят имената, адресите, телефонните номера и приемното време за граждани на всеки полицейски инспектор от 9-те РУ на МВР.

"Наркоразпространението ни е основен приоритет, особено около училищата. Освен патрулите районните инспектори също имат важна роля в това отношение, защото патрулът днес е на едно място, утре - на друго, а районните инспектори са тези, които трябва събират информация, да следят за определени проблеми и тенденции", твърди Маринов.

Друг традиционно тежък район е този на VII РПУ - Студентски град.



Многото заведения, евтиният алкохол



и постоянното текучество на млади хора създават предпоставки за постоянната намеса на полицията. Тъй като кадровите и финансовите проблеми на МВР обаче не могат да осигурят необходимия ресурс от хора, униформените вече се ориентират към съвместна работа с частните охранители. СДВР редовно организира работни срещи със служителите на подобни фирми. Тъй като според закона за частната охранителна дейност силовото ведомство контролира, проверява и взаимодейства с гардовете. "Когато ги обучим, те ни облекчават 60-70% от работата, свързана с охрана на имуществото. Просто трябва да ни запознаят с плана за охрана, иначе си поемат отговорността, както вече става по концертите", казва Маринов.

Благодарение на това сътрудничество системата за видеонаблюдение в СДВР скоро ще бъде свързана с локалните видеосистеми в училищата. Така ще отпадне и необходимостта от постоянно патрулиране покрай учебните заведения, тъй като полицията ще може да реагира веднага, ако нещо се случва. Освен това се очаква джебчийските кражби и набезите на наркодилъри покрай училищните дворове сериозно да намалеят. Както това се случи, след като в градинките, парковете и други възлови места в центъра на София бяха поставени камери.

Иначе, особено в нощните часове работата на полицията е все така натоварена. Средно



на денонощие СДВР регистрира около 250 сигнала



Повече от половината обаче са за нарушаване на нощната тишина, където униформените се оказват безсилни. Този тип повиквания обикновено само разкарват полицаите, защото според Наредба 1 на Столичната община те не са органът, който глобява подобни нарушители. Глоба може да наложи само съответният районен кмет, като за всеки отделен случай полицията уведомява общината. "Така се създава едно впечатление, че нарушителите на нощната тишина не усещат силата на закона. И пак я нарушават. В същото време вместо да патрулират по улиците полицаите се занимават с подобни сигнали, защото ние сме длъжни да реагираме", оплаква се Младен Маринов.

Независимо от декларираната воля на новото правителство да се справи с престъпността проблемите за най-голямата полицейска дирекция у нас остават едни и същи. Надеждите за влагането на доста повече средства за техника и за заплати не са големи. И има опасност МВР да се окаже една скъпо струваща администрация, която само координира частните охранителни фирми и поддържа видеонаблюдението.