На фона на кризата и периодичните бюджетни ограничения университетите посрещнаха относително спокойно новата академична година. Причината е, че правителството остави непокътнати парите за образованието. Това бе един от секторите, в който субсидията остана на 90% от заложената в бюджета. За всички останали, включително и за научната дейност, бяха наложени 15-процентни съкращения. Финансовият жест на управляващите довя лека надежда у ректорите на държавните университети, че кризата няма да им се отрази драматично. Не че българските вузове не трупат загуби, но поне те са много по-скромни в сравнение с милиардите, декларирани от абсолютните световни лидери в образованието Харвард и Йейл. Частните вузове също не крият, че кризата се усеща. За щастие обаче, финансовите трусове у нас са по-скоро вторични. Може би сериозността на загубите е в пряка зависимост с качеството на образованието, предлагано от съответния университет.

Проектобюджетът все още се обсъжда и не е ясно каква част от предложенията на министерството на образованието ще бъдат одобрени от финансовото ведомство. Общият бюджет за образованието няма да се промени спрямо тази година. Разликата спрямо м.г. е, че няма да има орязване на одобрената в закона за бюджета субсидия, тоест отсега е ясно, че



100% от средствата ще бъдат изплатени



на учебните заведения. Като цяло бюджетът за образованието ще е около 2.2 млрд. лв., предлага МОМН. Субсидията за държавните висши училища ще бъде около 370 млн. лв. Базовият норматив за 1 студент ще е 866 лв. Тази сума се умножава по определен коефициент в зависимост от специалността и въз основа на броя на студентите се формират бюджетите на вузовете. Според просветния министър Йорданка Фандъкова университетите биха могли да получат повече средства, тъй като ще се увеличи броят на студентите, които ще приемат. "Не мисля, че университетите могат да се оплачат от недостатъчно финансиране. При запазване на финансирането университетите ще могат не само да се справят, а и да се развиват", е позицията на Фандъкова.

"Ако има ръст в бюджета на някой университет, това означава само едно - че той е увеличил броя на приетите студенти. С други думи, ръст няма, но все пак е добре, че в условията на криза няма и намаление на средствата", обобщава ситуацията ректорът на УНСС и председател на Съвета на ректорите проф. Борислав Борисов. Според него при това положение е нормално работните заплати на преподавателите да останат без промени, а неусвоената част от бюджетната субсидия да се прехвърли в следващата година като собствени средства.

В условията на недоимък



университетите се сблъскват с един основен проблем -



издръжката на 1 студент, която се отпуска от държавата, не покрива изцяло реалните разходи за обучението. Най-ниска е сумата за икономика и педагогика, най-скъпо е обучението по медицина и сектора на сигурността. Средната издръжка на студент от Медицинския университет във Варна например е 6500 лв. годишно. Според изчисленията на вуза сумата покрива 60% от реалните разходи за обучение, останалите 40% са за сметка на собствени приходи. В същото време планираните суми от собствена дейност падат с 15%. За НАТФИЗ държавата отделя почти 5000 лв. на студент, а според ректора реалната сума е 7500 лв. Таксата за обучение е 1000 лв., тоест останалите около 1500 лв. се покриват от собствените приходи на академията. По думите на проф. Семерджиев обаче тези постъпления формират около 1/3 от бюджета на НАТФИЗ. Очаква се до края на годината постъпленията от спонсори и наеми да се стопят с 30 на сто. В УНСС субсидията от държавата покрива само 55% от истинската издръжка. "Преди години някой чиновник е решил, че за обучението на икономистите са нужни само



гъба, тебешир и покрив над главата,



и така е до днес. Ама това - делови игри, информационни системи, маркетингови проучвания, финансови изчисления, инвестиционен и застрахователен риск и още десетки дейности, които изискват много сериозни средства за софтуер, компютърна техника, достъп до библиотеки и бази данни и информационно осигуряване - няма значение!", коментира ректорът на най-големия икономически университет.

Увеличението на таксите е начин за преодоляване на загубите

В момента законовата бариера за таксите е 30% от издръжката за съответната специалност. "Наложителна е компенсация поне на 10-процентното намаление на бюджета за 2009 г. За УНСС това означава увеличаване на семестриалната такса с 50 лв., което е социално приемливо", смята проф. Борисов. Ректорът на УНСС припомни, че много от частните училища увеличиха таксите си двойно и сумите достигнаха 2000 - 3000 лв. Ректорът на Медицинския университет във Варна има още по-еретична идея - вузовете, които обучават в т.нар. регулирани професии (медицина, право, архитектура), да го правят срещу заплащане.

Проф. Семерджиев от НАТФИЗ смята, че основният проблем е в модела на финансиране. Той предлага добрите училища да получават повече средства, като при изчисляването на субсидията да имат значение оценката за акредитация и броят на студентите, записани на I класиране. В момента



субсидията не зависи от оценката от акредитацията,



а само от броя на студентите. Идеята за нов модел се подкрепя от ректорите на големите държавни университети. Макар да има идеи в тази посока и в просветното министерство, през следващата година моделът на финансиране няма да се пипа.

Макар и в други измерения, ситуацията в частните вузове също е различна. Наскоро зам.-министърът доц. Сергей Игнатов алармира, че около 400-500 студенти от държавни и частни университети са имали финансови затруднения и за малко са се разминали с прекъсване на следването. Около 50 студенти от Нов български университет от горните курсове също са имали трудности при плащането на таксата, съобщи ректорът доц. Людмил Георгиев. Подобен случай се оповестява публично за първи път. "Кризата влияе върху родителите на нашите кандидат-студенти и студенти - върху техните спестявания, инвестиции и дори върху възможностите за работа. Затова тази есен всички първокурсници получиха допълнително 20% финансова подкрепа от университета за първата година на обучение", разказват от Американския университет в Благоевград. Във висшето училище са щастливи, че въпреки неблагоприятната ситуация са получили дарение от 1 млн. долара от фондация "Америка за България". Средствата ще бъдат насочени за стипендии за цялото следване на най-добрите български студенти. Новата програма ще стартира от есента на 2010 г.

Иначе бюджетът на АУБ за академичната 2009/10 г. остава без промяна спрямо предходната година - 11 млн. долара. Най-високи са



приходите от студентските такси - 80%



Предвижда се обучението да поскъпне с 6 на сто за следващата академична година. При формирането на бюджета собствените приходи заемат 28 на сто. "В САЩ много по-голям процент от приходите на университетите идва от инвестиционните им фондове, поддържат и много повече професори, които искат по-високо заплащане. Така че американските университети намаляват броя на професорите, а ние го увеличаваме", похвалиха се от Американския университет и дадоха за пример, че един от новите професори, който вече преподава, е завършил Харвард.

Именно Харвард и Йейл декларираха рекордни загуби от десетки милиарди долари през последната година. Два от най-известните университета в света отчитат намаляване на даренията с около 30% спрямо миналата година. Портфолието на Харвард се сви до 26 млрд. долара, което е с около 10 млрд. долара по-малко в сравнение с 2008 г. Това е най-големият спад от 40 години насам, което даде повод за ревизия на това как се харчат пари и разпределят средства. В някои от колежите на Харвард бяха взети необичайни мерки за намаляване на разходите. Например в целия кампус температурата ще бъде намалена от 22 на 20 градуса. Студентите и преподавателите няма да получават безплатно кафе в университетския Barker Center, а бусчето, което превозва студентите, вече ще минава на 20 минути, а не на 10, както е било преди. Йейл също пострада със загубата на около 30% от размера на даренията, достигайки 16 млрд. долара. Година по-рано даренията на Йейл се изчисляваха на 23 млрд. долара.

Разбира се, разликата в стандартите на световните лидери в образованието и българските висши училища е безспорна. Не само по финансови, а и по академични показатели - качеството на обучението в нашите университети трудно може да се сравни с образованието, което предлагат двата американски университета. Може би затова са несъизмерими и загубите, които понасят родните и чуждите университети. Във всички случаи българското висше образование ще има нужда от много реформи и много средства, за да догони поне малко световните стандарти. А това със сигурност няма да стане през 2010 г.