Лоши хора рушат напоследък устоите на социалния мир. Някакви опърпани жепейци решиха да не се съобразят с казионните си синдикални началници и взеха че застанаха срещу влаковете. В Бургас мижав работник грабна газов пистолет и си поиска заплатата. Съкратили го човека през лятото, но не му дали последния надник. Искал го веднъж, дваж... На третия път нахлул в офиса и като няма пари, си тръгнал с компютър.

Тези обществено опасни прояви не стигат, ами и разни съсловия си позволяват да задават неправилни въпроси. "Абе, какво ще стане с пациентите", попитаха лекари от болницата в Радомир, които също спряха да работят заради заплати. Все още не се знае дали тя ще е от 300-те лечебници, които финансовото министерство смята да закрие. Но е твърде вероятно, тъй като тая болница никой не я иска - общината я подарява на държавата, държавата се опъва, в резултат кредитори запорирали сметките.

Варненски родители от центъра на града пък направо изкараха багер срещу темелите на социалния консенсус. Казусът е тривиален - реститут си иска сграда, която се ползва за детска градина. Съдът му я дава, общината разсеяно пропуска да обжалва... Поразсърдиха се родителите на общината, малко и на реститута. Но най-гневни бяха срещу принципа, по който нещо обществено става частно. "Тая сграда от години се ползва за детска градина. Поколения варненчета са израснали в нея.



Защо частната полза е приоритетна пред обществената",



попитаха недоволните майки.

Допреди няколко години този въпрос се задаваше единствено от родителите на днешните родители. Мигар някой старец кажеше нещо такова и всички вкупом го клеймяха съчувствено: "Червена бабичка! Тикви ще си останете...!". Днес "тиквеният" бостан пълзи към центъра на големия български град, където живеят млади и образовани хора. Те не са червени, не се против реституцията, капитализма, пазарната икономика, но някак си чувстват, че остават ощетени от прилагането им в България.

Повечето от тези хора биха са самоопределили като либерали, десни, дори и за Бойко Борисов може да се гласували. Но всъщност това са леви самозащитни механизми, надигащи се от обществените низини. Все още никой няма смелостта да ги обозначи категорично като такива, може би защото това са добри процеси по гражданско съзряване, а "лявото" по дефиниция е лоша дума у нас. Самите им носители пък оправдано се страхуват да не биват отъждествявани с БСП. Но по-важното е, че тези самозащитни механизми са следствие на огромни социални проблеми - несправедливост, грабеж, частно богатеене за сметка на обществения интерес. Някой беше казал, че преходът е завършил. Не е. Ще завърши тогава, когато се оформят сходни обществени групи и всяка намери ефективния начин за противодействие на горните беди. Засега е профилирана една малка прослойка и само тя успява да се впише в пазарната икономика - картелно си е парцелирала икономиката, политиката, брега, все по-агресивно посяга и към медиите.



Олевяването не е опасност



Поне не дотогава, докато капитализмът ни бясно препуска по дясното нанадолнище. То е инстинктът, чрез който пътникът почва да крещи на самонадеяния шофьор и сам хваща ръчната спирачка. А дори и без икономическата криза можехме да видим, че колата върви към пропаст - в много сектори държавният монопол бе заменен с частен: приватизираха се дейности, които дори и в най-пазарните общества са държавни; храним се с вредни храни на високи цени; оределите заводски комини са опасни, опасна е агресията, която ни залива от екрана. Все повече хора плачат за регулации, социални политики и това не е вик към комунизъм. Това е стремеж към по-хигиенична пазарна среда. Ако единствено парите, икономиите и вездесъщият "частен интерес" бъдат икономически двигател, то този двигател скоро ще се върти сам на празни обороти.

Обичайна гледка в началото на 90-те бе всеки втори пътник в градските маршрутки да връща билетчето на шофьора. "Държавата" тогава бе символ на тирания и това бе жест на солидарност към клетия частник. Сега никой не връща билета. Не само защото пътникът рядко го получава, но и защото осъзна, че частник, който срещу укриване на приходи предлага лоша и опасна услуга, всъщност вреди не на някаква имагинерна "държава", а единствено на клиента. И само това кофти понятие "държава" може да възстанови справедливостта, стига да функционира.

А доброто функциониране може да се осъществи само чрез организирана гражданска енергия. Засега лекарите искат едно, учителите - друго, железничарите - трето. Разделени са и недоволството им опира единствено до неудобни въпроси и най-много стачка. Но скоро ще узнаят, че спешно им трябва политическо представителство. Не една, а много леви партии, които да ги защитават.

Такива няма. И е твърде интересно да видим кой как ще копае, полива и бере тоя голям ляв бостан. И досега бе голям, но покрай кризата с бързи темпове ще става все по-узрял.