|
В тази посока е резолюция N 1096 г. на Съвета на Европа, която е одобрена от България през 1997 г. Тя адмирира всички страни, които разкриват документите на бившите специални служби. Сигурно е и че Европейският съюз няма да погледне особено благосклонно на "груба реакция" срещу разсекретяването на материалите на бившата ДС.
От друга страна управляващото мнозинство се страхува от възможността досиетата да бъдат използвани и в бъдеще. Затова царското движение ще подходи деликатно и хитро към темата. Всъщност не може да се отрече, че в определени моменти премиерът Сакскобурготски знае как да пипа с кадифени ръкавици и изобщо не му е чужда работата на оперативния работник.
Симеон бе единственият, който публично подкрепи инициативата на тогавашния лидер на СДС и премиер Иван Костов - "Да започнем на чисто", и отстрани от кандидатдепутатските листи онези, за които имаше данни, че са сътрудничили на бившата ДС. Той махна дори най-верни хора като Венцеслав Димитров и Радион Попов. А съвсем спокойно можеше да си затрае и за двамата.
Почти веднага след това изтече информация, че по време на среща с дипломатическия корпус Симеон Сакскобурготски е тествал идеята за гръцкия и испански варианти с изгарянето на досиетата.
Така или иначе обаче той нито веднъж не се обяви публично срещу разсекретяването на архива на ДС, срещу закона за досиетата или срещу комисиите. Дори когато изтече информацията, че в неговото правителство има министър с картонче.
Той не реагира и когато комисията по досиетата обяви, че самият Симеон е бил разработван под кодовото название "Паразит". Преди време един от членовете на комисията - Веселин Ангелов, разкри как през 1956 г., когато Симеон навършил пълнолетие, ДС е пуснала разработка, "защото преценила, че той става опасен за комунистическа България". Имало документи, че Симеон е следен навсякъде, където е пребивавал в Египет, Мадрид, Военната академия в САЩ, и за целта са били изхарчени милиони долари от хазната. Комисията по досиетата направи и изненадващ реверанс към Симеон като обяви, че срещу него не са били открити никакви компрометиращи материали. Симеон обаче запази гробно мълчание по случая. Той дори не поиска да види събраната за него и роднините му информация.
Много отговорни фактори в НДСВ обаче не си поплюваха и още с идването си на власт дадоха да се разбере, че комисиите по досиетата ще видят големи проблеми.
Все в тази посока бяха изявленията на шефа на ПГ на НДСВ Пламен Панайотов и на председателя на комисията по вътрешен ред и сигурност Владимир Дончев, а от няколко дни и на ръководителя на външната комисия в НС Станимир Илчев. Всъщност те са и основният ударен отряд на мнозинството срещу закона за достъп до документите на бившите ДС и РУ на ГЩ и срещу комисиите по досиетата, ръководени от Методи Андреев и Георги Ананиев.
Не може да се отрече, че не им липсват аргументи, а и самите комисии доста се потрудиха в тази насока през последните месеци.
"Сега" неколкократно предупреждава, че поредното "отваряне на цялата истина на Държавна сигурност" ще се изроди в поредния водевил, ще има опити за политическа разправа, в поредното използване на темата от страна на настоящите специални служби.
Така и стана на практика. Бяха обявени около 300 имена на щатни и нещатни сътрудници на бившата ДС и на бившето военно разузнаване, голяма част от които нямаха нищо общо с политическата милиция. Извадени бяха материалите само на аниматора Доньо Донев, въпреки обещанията, че това ще се прави за всяко обявено име. Нещо повече. Така е и по закон и той беше безспорно нарушен от комисиите по досиетата.
Да не говорим за излагациите, че всеки момент ще обявят имената на сътрудниците на ДС сред прокурорите, съдиите, следователите, дипломатите, кредитните милионери и т.н. Оттогава минаха повече от 6-7 месеца. И в тях не се чу и не се видя комисиите нещо да извършват.
За да дойде изключително симптоматичният случай с Веселин Стойков, при който ясно лъснаха няколко неща. Първо, че комисиите по досиетата се оказаха инструмент на сегашните служби. Второ, че в структурата, ръководена от Методи Андреев, има търкания. Трето, че не трябва да има нито един човек на отговорен пост в тази държава, който да не се притеснява, че и за него може да се появи изненадващо нещо я в архива на МВР, я в документите на Националната разузнавателна служба. Четвърто, че безспорно има нещо изначално сбъркано в закона за досиетата. Пето, че е крайно време нещо да се промени.
Независимо че царските хора изглеждат твърде самоуверени,
явно и те се наясно, че няма да могат безболезнено да решат проблема с досиетата.
Независимо от всички радикални изявления управляващото мнозинство гласува твърде голям бюджет на комисията по досиета в размер от 1 140 200 лева. Това е близо 10 пъти по-голям бюджет например от Съвета за електронни медии и само 10 пъти по-малко от официалния бюджет на цялата Национална разузнавателна служба.
В постановлението за изпълнение на държавния бюджет за 2002 г. е записано, че 173 910 лв ще отидат за заплати за членовете на комисията. Членовете на комисията получават депутатски заплати. Комисията може да разполага с 52 щатни бройки, 85 000 лв за командировки, 12 000 за посрещане на гости и 23 000 лв за "други разходи"..
Някои от противниците на разсекретяването на досиета започнаха да се държат също деликатно. Така президентът Георги Първанов се задоволи да каже само, че наистина има основателни критики към комисиите по досиетата. Вицепрезидентът Марин обяви, че те изпълняват политическа поръчка. И двамата обаче не си позволиха да кажат, че са "за" закриването на комисиите и за отмяна на закона.
И царските депутати, с изключение на Станимир Илчев и Емил Кошлуков, този път подходиха изненадващо стратегически. Просто замълчаха. В същото време обаче "ври и кипи" усилена работа за тактическо сражение. От няколко месеца насам МВР фактически е отбило комисията по досиетата от своя архив.
За този факт свидетелства и искането на хората на Методи Андреев за повторна проверка на съдиите, прокурорите и следователите. Самият шеф на комисията обяви, че вече имат данни, но смятат, че те са непълни и се притесняват да ги обявят, "за да не изглеждат смешни".
Известен е и спорът между председателя на комисията по досиетата и вътрешния министър за обема на достъп до архива на Държавна сигурност, който с изключение на документите на Първо главно управление (които се намират в Националната разузнавателна служба) е в МВР.
Комисията на Методи Андреев ще бъде засегната от закона за класифицираната информация. В проекта, който вече мина на първо четене през парламента, е записано, че всички документи, които имат гриф "строго секретно", не могат да стават обществено достояние 50 години. Или иначе казано от 1952 г. насам. А в тези години влизат безспорно и по-голямата част от документите на бившата Държавна сигурност. Хората на Методи Андреев се усетиха и поискаха с текст в закона да бъдат изключени от неговите норми. Това предложение обаче едва ли ще мине.
Другият път, по който ще тръгнат от царското движение, безспорно ще е промяна в самия закон за досиетата. И ако все пак наистина се реши комисиите да бъдат оставени, със сигурност ще се направи опит за подмяна на техните членове.
Когато СДС поправи закона преди повече от година, фактически се опита да бетонира за 5 години членовете на комисиите. В закона пише, че те освобождават мястото си само при трайна невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 3 месеца, по тяхно искане или ако отидат на друга държавна или на изборна работа. Дори няма и норма за изваждането им, ако извършат престъпление или бъдат осъдени.
Това важи и за седемчленната комисия, ръководена от бившия СДС депутат Методи Андреев, и за петчленната, чийто председател е бившият син министър на отбраната и съветник на бившия президент Петър Стоянов - Георги Ананиев.
Настоящият президент делегира правата си по назначаването на председател на петчленната комисия на вицепрезидента Ангел Марин. Той едва ли ще пропусне възможността да се опита да смени Ананиев.
Другата посока, по която комисиите по досиетата ще си имат проблеми, е безспорно прокуратурата. Тъжбата на Веселин Стойков срещу обявяването на името му и за нарушаване на процедурата по закона не е безобидна.
В същото време царското движение безспорно ще си има грижи при решаването на проблема с досиетата. Първо, защото бързо ще бъдат обвинени, че не искат да бъдат разкрити точно имената на сътрудниците на ДС сред прокурорите, съдиите, следователите, банкерите, кредитните милионери и дипломатите. Второ, заради започващото посещение на службата за сигурност на НАТО в България, от която мисия може да се очакват големи неприятности. Както по линия на разсекретяване на документите на бившата ДС, така и за хората от бившите тайни служби, които работят в сегашните ни специални структури. И най-накрая, защото ще получат достатъчно упреци, че са клекнали пред бившите и настоящи ченгета.
Но все пак баста на сегашния театър и на опитите за кукловодство. Да се сложи край не на разсекретяването на документите на ДС, а на избирателното и поръчковото вадене само на отделни имена и материали.