:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,905,648
Активни 109
Страници 32,755
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Синдици

Те започват работа, когато всичко е свършило, явяват се, когато всяка надежда за оцеляване е отлетяла. Идват отникъде да разтурят, което друг е градил, и после се разтварят в нищото, овършали каквото успеят. Обикновено адвокати-неудачници или нереализирани експерти,



синдиците са лешоядите на стопанството.



Тяхната работа е да довършат каквото е останало в несъстоятелната фирма, да установят кредиторите, а ако не се намери шанс за оцеляване (и това става, но много рядко), да подготвят фирмата за ликвидация. Обикновено през този период под управлението на синдика от фирмата изчезват най-атрактивните имоти и машини, продават се на безценица вземания и имущество. За виртуални неща като марки и пазарна позиция въобще не се мисли, а направо се оставят да погинат безвъзвратно. Ако искате примери за разхищения и невероятни сделки, където жребци се купуват на цената на проскубано пиле, не търсете другаде, направо преровете делата на синдиците. Синдикът действа, както намери за добре, надзорът на кредиторите и собствениците върху дейността му е фиктивен, защото



съдебният контрол е неефективен,



защото съдебното производство иска време. Докато съд се намъдрува, синдик се налудува. За недоволния кредитор остава хипотетичното право да съди несъстоятелния за щетите, които е понесъл от нескопосаното управление. За целесъобразност на решенията си синдикът отговорност не носи, за бездействие да не говорим. Щетите от неумелото ръководство на синдика лесно се приписват на фалиралия собственик. Несъстоятелността се точи колкото е угодно на синдика. Злите езици мълвят, че времето за приключване на това производство е право пропорционално на събраните пари в касите на фалиралата фирма. Докато има пари да си плаща заплатата, синдикът няма причина да бърза. Бездруго в по-заможните фирми и фалиралите банки синдиците се радват на подозрителен разкош. В повечето случаи



несъстоятелността носи повече загуби



от онези, които са станали причина за самия фалит. Познати са случаи и печеливши фирми да фалират от неликвидност, т.е. защото печалбата се е оказала недостатъчна да се платят навреме настъпващите задължения. Но още не съм чул у нас несъстоятелна фирма да е излязла на печалба под вещото управление на синдика. У нас е прието да се мисли, че щом някоя фирма фалира, тя тутакси изчезва, анихилира. А това не е вярно - в деня преди фалита и в деня, след като настъпи несъстоятелността, фирмата има практически едно и също имущество. Грешка е, че не обръщаме внимание на загубите от самата несъстоятелност. А те ще се трупат лавинообразно, защото продължаващата стагнация тласка все повече български фирми към пропастта на фалита. Има



две неотложни мерки,



които законодателят може да вземе за намаляване на загубите, които стопанството понася от несъстоятелността. Първата е невероятно проста: в Търговския закон да се добави, че синдици и ликвидатори могат да бъдат не само физически персони, но и юридически лица. Това ще отвори възможност и фирми да се специализират в управление на несъстоятелни предприятия. Корпоративните синдици ще създадат професионална организация и в тази дейност, наместо познатите досега аматьорски похвати на синдиците, за които назначението е инцидентно и временно. Макар да е по-ефективен от случайния лаик, и корпоративният синдик се наема да управлява чужд бизнес, който не познава. Европейската практика показва, че макар и филарал, собственикът по-добре може да управлява фирмата си от всеки синдик (ако е добросъвестен, естествено). Затова законът трябва да даде възможност за оздравяване на несъстоятелни фирми и без да отнема управлението от собственика. Това се постига с



предпазния конкордат,



един институт, съществувал в Търговския закон на Царство България, но не намерил (засега) място в нашия закон. Има го в правото на повечето европейски страни и САЩ (т.нар. Chapter 11 от федералния търговски кодекс). Конкордатът дава право на търговеца да поиска от съда защита от кредиторите си, като представи оздравителен план, без да влиза в производство по несъстоятелност. За да получи това право, собственикът трябва да докаже, че има възможност в перспектива да стабилизира предприятието си и да плати дълговете си (както бъдат реструктурирани). Щом приемат конкордата, кредиторите получават правото на надзор върху дейността, но собственикът запазва управлението. Така несъстоятелността и щетите от нея могат да се избегнат, ако програмата за оздравяване се изпълни успешно.
2348
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД