|
Визитка: Руди де Мот е 38-годишен. От 1988 г. е женен за Мария Милчева от Добрич. Запозна ли се, докато тя следвала английска филология. Смята се, че е един от най-перспективните белгийски политици. Беше министър на икономиката във федералното правителство, сега е министър на бюджета, държавната администрация, културата, спорта и младежта за френската общност.
-------
- Г-н министър, вие се запознахте с новия български президент. За какво си говорихте с него?
- За мен България не е непозната страна. Аз се ожених за българка и затова не съм неутрален в отношението си към България. С президента говорихме основно по два въпроса. Първият е положението в България, а вторият - културата. Въпросът, който обсъдихме, беше как културата, за която днес аз отговарям, може да позволи на България да бъде по-добре позната, как да направим така, че тя да стане по-полезна за икономическото и социално развитие на България.
- България не се ли престарава с една сляпа подкрепа на САЩ?
- Белгия винаги е била страна, твърдо подкрепяща НАТО, и близка по много въпроси с позициите на САЩ. Но трябва да призная, че новодошлите от Централна и Източна Европа имат уклон в посока на САЩ, който е много по-голям от този например на тази страна, която е традиционно пронатовски настроена. Констатирам, че България е една страна, която не е проявявала в достатъчна степен своята подкрепа на Европейския съюз. Спомням си за предишния президент, който след като беше избран, веднага отиде на посещение в САЩ, което направи впечатление в ЕС. Мисля, че има добри причини България да си даде сметка, че нейният най-добър съюзник е ЕС, че тук е нейното естествено интеграционно пространство. Трудно можем да си представим бъдещето на България извън този съюз.
- След формулата от Лакен 10+2 българските и румънски политици се опитват да избегнат двойното разочарование - имам предвид неблагоприятно решение от срещата на върха през ноември в Прага и рискът двете ни страни да загубят перспективата в средносрочен план да постигнат желаното членство. Това би ги поставило в по-особено положение в сравнение с останалите страни от Европа...
- ...което показва, че от едно американофилско поведение на България няма особена полза. И че си заслужава да се помисли върху това, че интересите на България започват със собственото й изправяне на крака - икономическо и социално изправяне на крака. И то преминава през една подадена ръка от България към ЕС и от ЕС към България. Това не е въпрос на избор, това е въпрос на разум и, струва ми се, до известна степен на сърце. Защото ръководителите на европейските страни имат нужда от свидетелства за солидарност, за близост. А в недалечното минало тези знаци не бяха винаги особено видими. България има ново правителство и нов президент, и трябва да има повече крачки един към друг... В лично качество винаги съм казвал, че най-голямото препятствие пред интегрирането на България, на Румъния не е от политически характер, а е препятствие от социално-икономически характер. Това, което ме поразява, и тук говоря не като белгийски министър, а като приятел на България, е липсата на доверие у българите в самите себе си. Преминали сте през много големи изпитания, през огромни разочарования, но в същото време сте народ, който игнорира, който пренебрегва собствените си качества. И когато сте на този стадий да нямате доверие в себе си, нямате основание да искате от другите да имат доверие във вас. Така че основната спирачка за приемането на България в икономическото, политическото и социалното пространство на ЕС, е в самата България. Зная, че икономическите условия са ужасни, че планът за икономическо изправяне на крака на България, наложен от МВФ, е корсет, но призовавам българите да имат по-голямо доверие в себе си, защото това е определящ елемент за тяхното бъдеще.
- България дълго време беше обърнала гръб на Русия. Напоследък наблюдаваме промяна на тази тенденция. Едно подобряване на отношенията между България и Русия няма ли да се изтълкува от Запада като промяна в геополитическия курс?
- През комунистическия период България беше считана за най-близкия съюзник на Съветския съюз. После българите демонстрираха желанието си, както когато деструктурираха държавата, рязко да прекъснат всичко, което ги свързва с този период. И може би тук се появи грешката. Защото у вас решиха, че отношенията, които съществуваха със СССР, са били основани изключително върху политически връзки. Мисля, че това, което тогава не разбраха, е, че прекъсвайки политическите връзки, се прекъсват и доста съществени икономически. Русия е огромна страна с огромен потенциал, която също преминава през трудности, но която рано или късно ще ви бъде икономически мотор. И да не се присъедините към икономическото движение, което генерира Русия, е грешка. Погледнато отвън, от Европейския съюз, при положение че икономическите ви връзки с нас остават силни, за България ще е добре да има повече пространство и активно участие на руския пазар.