|
| Жан-Клод Юнкер |
Самият договор не казва на какви изисквания да отговаря кандидатът за висшия пост. Той му определя мандат от 2 години и половина с право да бъде подновяван и очертава най-общо задачата му "да спомага за хармонията и единогласието в Европейския съвет". При такова мъгляво изискване държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС трябва да се разберат кого и защо искат за свой представител.
Ако се съди по начина, приложен за избиране на председател на Европейската комисия, може да се очаква нов потаен пазарлък между 27-те, отбелязва базираното в Брюксел електронно издание "ЮрАктив". В претеглянето на имената ще се вземат предвид и вече избраните за шефове на ЕК и на Европарламента Жозе Барозу и Йежи Бузек, защото техните държави Португалия и Полша няма да могат да претендират за още един висш пост. Ще се държи сметка и кой ще кандидатства за "външен министър" на ЕС, както и за разпределението на важните ресори в ЕК.
Във всички случаи новият Г-н Европа ще олицетворява баланс между няколко фактора: национален, географски, размер на страната и политически.
Най-важно ще бъде кандидатът да може да носи общоевропейска отговорност. От тази гледна точка най-подходяща фигура в момента е германската канцлерка Ангела Меркел, която има не само авторитет и лидерски качества, но и спомага за изпълнение на критерия за равенство на половете при разпределението на висшите постове. Проблемът е, че тя не е кандидат, защото току-що бе преизбрана за канцлер на Германия и на този пост има повече реална власт, отколкото бъдещият председател на Европейския съвет, чиято представителна роля би наподобявала церемониалните функции на германския президент Хорст Кьолер.
Значение ще има и езиковият критерий. Английският играе ролята на "лингва франка" (общ език) из целия Европейски съюз, но много е важно дали кандидатите се справят и с други езици. Въпреки че няма такова формално изискване, свободното владеене на френски придава фасон, който би спечелил подкрепата на Париж. Бившият британски премиер Тони Блеър говори френски, но езикът на Молиер може да се превърне в препъникамък за европейски лидери като Бърти Ахърн, Волфганг Шусел, Пааво Липонен, Карл Билд, Таря Халонен и Мери Робинсън, предупреждава "ЮрАктив".
Пазарлъкът между европейските ръководители е едно, а друго е предпочитанието на европейските граждани. Проучване на института "Харис" през пролетта показа, че най-влиятелният европейски лидер е Ангела Меркел, а Тони Блеър е най-популярен за поста президент на ЕС. Но докато Меркел не е кандидат, Блеър е мераклия с намаляващи шансове. Що се отнася до люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер, предпочитан като кандидат от няколко държави, той е трудно различима фигура от обикновените европейци. Неговата популярност в Германия му осигурява 2% подкрепа, във Франция и Италия по 1%, а в Испания и Великобритания още по-малко.
Оттук възниква въпросът: От какъв президент се нуждае ЕС - силен или безобиден? Напълно възможно е държавните и правителствени ръководители да изберат лидер, който да не ги засенчва, както и да не измества на заден план председателя на ЕК. Жозе Барозу вече показва притеснение, че ще трябва да дели с друг пълномощията си като представител на ЕС пред останалия свят. На 7 октомври той заяви пред евродепутатите, че "Европейската комисия няма да приеме идеята председателят на Европейския съвет да бъде президент на Европа". Някои държави членки, сред които и Франция, дадоха да се разбере, че предпочитат да видят на висшия пост силен играч, който да може да говори от името на Европа на международната сцена. Но по мнението на Барозу постът трябва да се заеме от "някой, който да се бори за постигането на разбирателство в Европейския съвет", т.е. да се задоволи с вътрешна протоколна функция, а не да гледа навън. Чие мнение е надделяло ще се разбере след месец, когато се очаква лидерите от ЕС да се съберат и да се договорят за единна кандидатура.
Жан-Клод Юнкер - твърда ръка и майстор на компромиса
"Всички знаем какво трябва да се направи, но не знаем как да бъдем преизбрани, след като го направим". Това са думи на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Сред политическия елит са известни като "проклятието на Юнкер". За мнозина то наистина действа тъкмо така пророчески - вземат властта, но не правят реформи, защото който прави реформи, губи изборите. За самия Юнкер обаче това не важи. Той е начело на изпълнителната власт във Великото херцогство вече 14 г. и в момента е най-дълго служилият действащ премиер в Европа. Освен това е министър на финансите в страната си и оглавява Еврогрупата на финансовите министри от еврозоната.
Юнкер е един от главните архитекти на Маастрихтския договор, както и инициатор на клаузата за неучастие (opt-out). Освен това стартира т.нар. Люксембургски процес, насочен към интегрирането на европейската политика срещу безработицата. Той настоява европейското президентство да бъде дадено на малка страна, по възможност от "нова Европа", а не на мастодонти като Германия или Великобритания от "стара Европа". Някои британски министри оспорват федерализма във възгледите и политиката му (застъпването му за по-монолитни и по-силни общоевропейски политики) и биха могли да попречат на неговия възход, коментират наблюдатели. Европейски дипломати твърдят, че и Франция е оттеглила подкрепата си за него. Самият Юнкер отхвърля вероятността кандидатурата му да бъде спъната от обтегнатите му отношения с някои европейски лидери или от колегите им извън ЕС.
"Имам приятелски отношения с руския премиер Владимир Путин, независимо от това, че британската преса твърди обратното. Отдавна се познавам и с лидерите на Китай", казва той. Поддържа добри отношения с френския президент Никола Саркози и с германския канцлер Ангела Меркел въпреки изострения тон между Люксембург и Берлин по повод данъчните облекчения за германци във Великото херцогство. На Европейския съвет в края на октомври България заяви подкрепата си за неговата кандидатура.
Юнкер е завършил право и се регистрира като адвокат през 1980 г., но няма нито ден адвокатска практика. Веднага след дипломирането си в университета в Страсбург той се връща в родината си и заради ораторските си умения бързо е издигнат от Християнсоциалната народна партия за парламентарен секретар. През 1984 г. е избран за депутат и незабавно е назначен за министър на труда в кабинета на Жак Сантер. Непосредствено преди изборите през 1989 г. Жан-Клод Юнкер е тежко ранен в пътна катастрофа и две седмици е в кома. Пълното му възстановяване трае няколко години, но и на изборите през 1989 г. той си осигурява място в парламента и освен министър на труда поема ролята и на финансов министър. В люксембургския кабинет този пост се смята за гарантиран трамплин към премиерския пост. Който и заема през 1995 г., когато Сантер е избран да оглави Европейската комисия.
Според политически наблюдатели във Великото херцогство популярността му се дължи и на стила му да говори искрено и прямо, без заобикалки. Юнкер е известен със способността си да посредничи успешно при трудни преговори, да предлага и прокарва компромиси, но в никакъв случай не е мекушав или човек, на когото може лесно да се въздейства. В родината му се шегуват, че никога не вземал еднолично решения по държавни дела - винаги се консултира първо с финансовия министър и с министъра на труда.
Юнкер е един от главните архитекти на Маастрихтския договор, както и инициатор на клаузата за неучастие (opt-out). Освен това стартира т.нар. Люксембургски процес, насочен към интегрирането на европейската политика срещу безработицата. Той настоява европейското президентство да бъде дадено на малка страна, по възможност от "нова Европа", а не на мастодонти като Германия или Великобритания от "стара Европа". Някои британски министри оспорват федерализма във възгледите и политиката му (застъпването му за по-монолитни и по-силни общоевропейски политики) и биха могли да попречат на неговия възход, коментират наблюдатели. Европейски дипломати твърдят, че и Франция е оттеглила подкрепата си за него. Самият Юнкер отхвърля вероятността кандидатурата му да бъде спъната от обтегнатите му отношения с някои европейски лидери или от колегите им извън ЕС.
"Имам приятелски отношения с руския премиер Владимир Путин, независимо от това, че британската преса твърди обратното. Отдавна се познавам и с лидерите на Китай", казва той. Поддържа добри отношения с френския президент Никола Саркози и с германския канцлер Ангела Меркел въпреки изострения тон между Люксембург и Берлин по повод данъчните облекчения за германци във Великото херцогство. На Европейския съвет в края на октомври България заяви подкрепата си за неговата кандидатура.
Юнкер е завършил право и се регистрира като адвокат през 1980 г., но няма нито ден адвокатска практика. Веднага след дипломирането си в университета в Страсбург той се връща в родината си и заради ораторските си умения бързо е издигнат от Християнсоциалната народна партия за парламентарен секретар. През 1984 г. е избран за депутат и незабавно е назначен за министър на труда в кабинета на Жак Сантер. Непосредствено преди изборите през 1989 г. Жан-Клод Юнкер е тежко ранен в пътна катастрофа и две седмици е в кома. Пълното му възстановяване трае няколко години, но и на изборите през 1989 г. той си осигурява място в парламента и освен министър на труда поема ролята и на финансов министър. В люксембургския кабинет този пост се смята за гарантиран трамплин към премиерския пост. Който и заема през 1995 г., когато Сантер е избран да оглави Европейската комисия.
Според политически наблюдатели във Великото херцогство популярността му се дължи и на стила му да говори искрено и прямо, без заобикалки. Юнкер е известен със способността си да посредничи успешно при трудни преговори, да предлага и прокарва компромиси, но в никакъв случай не е мекушав или човек, на когото може лесно да се въздейства. В родината му се шегуват, че никога не вземал еднолично решения по държавни дела - винаги се консултира първо с финансовия министър и с министъра на труда.
Херман ван Ромпуй - компромисен кандидат, който няма да засенчи лидерите
"Европейските лидери искат някой, който няма да ги засенчи, ще може да прави компромиси и говори няколко езика". Така висш дипломат, пожелал анонимност, описа идеалния кандидат за президент на ЕС. И неслучайно Херман ван Ромпуй се очерта в последните дни като фаворит за този пост. "Има консенсус около името на белгийския премиер, което рядко се случва сред 27-те страни - членки на ЕС", заяви друг европейски дипломат. Според него "никой не се противопоставя на кандидатурата на белгийския премиер и много от лидерите настояват той да приеме."
От кабинета на Ван Ромпуй отказват коментар за евентуалната му кандидатура за президентския пост в ЕС, който ще бъде създаден след влизането в сила на Лисабонския договор.
62-годишният фламандец е от Християндемократическата партия в Белгия. Той стана министър-председател в края на 2008 г. и сложи край на продължилата 10 месеца политическа криза в страната. Преди да стане премиер, Ван Ромпуй бе председател на Долната камара на белгийския парламент. Белгиецът влиза в политиката през 70-те години, като е бил министър, отговарящ за малкия бизнес, а по-късно - и по бюджетните въпроси.
Сред силните страни на премиера е репутацията му на умел посредник, който успя да създаде баланс и да преодолее противоречията в трудната белгийска вътрешнополитическа обстановка, коментира електронното издание ЮрАктив.
Според някои от анализаторите обаче Херман ван Ромпуй не се слави като харизматична личност, а и не е добре познат на международната политическа сцена. Белгийският в. "Соар" предупреди, че ако Ван Ромпуй заеме президентския пост в ЕС, вътрешната политика на Белгия сериозно ще пострада. Той донесе стабилност след тежката политическа криза и реално няма достоен кандидат за премиерския пост в Белгия, смята изданието.
Херман ван Ромпуй е фен на хайку и понякога дори пише стихотворения в тази традиционна японска поезия. Творбите му са качени на личната му страница в интернет. Той е известен и като изключително скромен човек. Наскоро със съпругата си отидоха на почивка в Австралия, като обиколиха страната с каравана само двамата, без охрана.
От кабинета на Ван Ромпуй отказват коментар за евентуалната му кандидатура за президентския пост в ЕС, който ще бъде създаден след влизането в сила на Лисабонския договор.
62-годишният фламандец е от Християндемократическата партия в Белгия. Той стана министър-председател в края на 2008 г. и сложи край на продължилата 10 месеца политическа криза в страната. Преди да стане премиер, Ван Ромпуй бе председател на Долната камара на белгийския парламент. Белгиецът влиза в политиката през 70-те години, като е бил министър, отговарящ за малкия бизнес, а по-късно - и по бюджетните въпроси.
Сред силните страни на премиера е репутацията му на умел посредник, който успя да създаде баланс и да преодолее противоречията в трудната белгийска вътрешнополитическа обстановка, коментира електронното издание ЮрАктив.
Според някои от анализаторите обаче Херман ван Ромпуй не се слави като харизматична личност, а и не е добре познат на международната политическа сцена. Белгийският в. "Соар" предупреди, че ако Ван Ромпуй заеме президентския пост в ЕС, вътрешната политика на Белгия сериозно ще пострада. Той донесе стабилност след тежката политическа криза и реално няма достоен кандидат за премиерския пост в Белгия, смята изданието.
Херман ван Ромпуй е фен на хайку и понякога дори пише стихотворения в тази традиционна японска поезия. Творбите му са качени на личната му страница в интернет. Той е известен и като изключително скромен човек. Наскоро със съпругата си отидоха на почивка в Австралия, като обиколиха страната с каравана само двамата, без охрана.
|
| Херман ван Ромпуй |
Ян Петер Балкененде има подкрепата на Германия, но не и на Източна Европа
Премиерът на Холандия Ян Петер Балкененде е смятан за един от фаворитите за президентския пост на ЕС, макар че самият той публично досега не е заявявал желание да заеме позицията. 53-годишният министър-председател от Християндемократическата партия е приеман от големите в ЕС като компромисна фигура. Балкененде, наричан още Хари Потър заради външната си приликата с героя, има сериозен управленски опит - от 2002 г. е начело на правителството в родината си и е сред малцината евролидери, успял да се задържи на власт толкова дълго. Завършил е икономика и право.
Сред предимствата на Ян Петер Балкененде е, че Холандия е пълноправен член на ЕС - еврото е официалната валута и е част от Шенгенското пространство. Холандецът има подкрепата на германския канцлер Ангела Меркел, която може да наложи кандидатурата му за президенския пост в ЕС. Холандският министър-председател обаче може да не получи подкрепа от източноевропейските държави заради твърдата позиция на страната му по въпроса за бюджета на ЕС.
Ян Петер Балкененде приема Европа като бизнес проект, в който националните интереси на Холандия имат важна роля. Той не е склонен на компромиси, когато отстоява правата на родината си, и това може да му изиграе лоша шега при преценката на кандидатите за президент на ЕС.
За първи път той се появи на Европейския съвет през октомври 2002 г. и веднага направи впечатление. За изненада на всички новоизбраният министър-председател на Холандия предприе атака срещу тогавашния френски президент Жак Ширак и германския канцлер Герхард Шрьодер. Те бяха постигнали споразумение за допълнителни земеделски субсидии и настояваха другите страни членки да приемат това. Балкененде обаче категорично заяви, че не може да одобри подобно решение, и дори заплаши да наложи вето. Въпреки всичко обаче е постигнат компромис относно спорните субсидии. Сред минусите на кандидатурата му е, че през 2006 г. холандците отхвърлиха на референдум Европейската конституция. Освен това страната подкрепи американската инвазия в Ирак.
------------------------
Сред предимствата на Ян Петер Балкененде е, че Холандия е пълноправен член на ЕС - еврото е официалната валута и е част от Шенгенското пространство. Холандецът има подкрепата на германския канцлер Ангела Меркел, която може да наложи кандидатурата му за президенския пост в ЕС. Холандският министър-председател обаче може да не получи подкрепа от източноевропейските държави заради твърдата позиция на страната му по въпроса за бюджета на ЕС.
Ян Петер Балкененде приема Европа като бизнес проект, в който националните интереси на Холандия имат важна роля. Той не е склонен на компромиси, когато отстоява правата на родината си, и това може да му изиграе лоша шега при преценката на кандидатите за президент на ЕС.
За първи път той се появи на Европейския съвет през октомври 2002 г. и веднага направи впечатление. За изненада на всички новоизбраният министър-председател на Холандия предприе атака срещу тогавашния френски президент Жак Ширак и германския канцлер Герхард Шрьодер. Те бяха постигнали споразумение за допълнителни земеделски субсидии и настояваха другите страни членки да приемат това. Балкененде обаче категорично заяви, че не може да одобри подобно решение, и дори заплаши да наложи вето. Въпреки всичко обаче е постигнат компромис относно спорните субсидии. Сред минусите на кандидатурата му е, че през 2006 г. холандците отхвърлиха на референдум Европейската конституция. Освен това страната подкрепи американската инвазия в Ирак.
------------------------
|
| Ян Петер Балкененде |
Тони Блеър - обреченият кандидат
Бившият британски премиер Тони Блеър първоначално бе смятан за един от фаворитите за президент на Евросъюза, но през последните месеци позициите му се сринаха. Това стана, след като социалдемократите и консерваторите в Европейския парламент категорично заявиха, че няма да подкрепят Блеър за високия пост. Лидерът на левите в ЕП Мартин Шулц най-добре описа защо британският политик не намира подкрепа в Страсбург. "Смятам, че постът трябва да бъде зает от политик от държава, която участва във всички политически мероприятия на ЕС. Това трябва да е страна, която например е приела еврото или е член на Шенгенското пространство. Великобритания не е направила нито едното, нито другото", подчерта Шулц. Повечето консерваторите евродепутати също са против опцията "Блеър", тъй като според тях интересът на малките страни - членки на ЕС, ще е под заплаха, ако бъдещият президент идва от голяма европейска държава. От световните лидери Тони Блеър засега е получил категоричната подкрепа само от италианския премиер Силвио Берлускони и от ирландския премиер Брайън Кауън. Блеър също така се ползва с подкрепата на своя наследник - британския премиер Гордън Браун, и на външния министър Дейвид Милибанд, тъй като и двамата идват от редиците на лейбъристите.
Позициите на бившия британски премиер постоянно са атакувани от медиите във Великобритания, които открито се противят на неговото избиране за европрезидент и на практика отразяват настроенията в британското общество, което обвинява Тони Блеър за икономическата стагнация в страната. Медиите разкриха, че Блеър е получил десетки хиляди британски лири от украински милиардер с бизнес със стомана, водещ кампания за присъединяването на Украйна към ЕС. Виктор Пинчук бил платил на Тони Блеър да произнесе реч в Украйна.
Преди няколко седмици бившият британски премиер получи още един удар, след като баща на загинал британски войник в Ирак публично го обвини за неговата смърт по време на възпоменателна церемония в Лондон за загиналите британци в региона. Питър Брайерли, чийто 28-годишен син Шон е убит в началото на войната през 2003 г., отказа да се ръкува с него. "Да не си посмял. Върху твоите ръце е кръвта на моя син", заявил бащата и отблъснал ръката, която Блеър му протегнал. "Този човек е военен престъпник и аз не мога да се намирам на едно място заедно с него. Не мога да повярвам, че дойде тук, след като изхарчи 14 милиона лири за Ирак, и сега дори искат да го направят президент на ЕС. Неговите ръце са опръскани с кръвта на всички мъже и жени, загинали в тази война. Ние ги изпратихме там заради лъжите на Блеър за оръжията за масово унищожаване", заяви мъжът.
Затова не е изненадващо, че повечето жители на Великобритания са против това той и сегашният външен министър Дейвид Милибанд да заемат някоя от новите висши позиции в Евросъюза. 53% от гласоподавателите на Албиона не желаят Блеър да е бъдещият президент на ЕС, а само 36% го одобряват. След преговорите по време на срещата на върха на ЕС през октомври стана ясно, че Тони Блеър няма нужната подкрепа и сред лидерите в ЕС.
Позициите на бившия британски премиер постоянно са атакувани от медиите във Великобритания, които открито се противят на неговото избиране за европрезидент и на практика отразяват настроенията в британското общество, което обвинява Тони Блеър за икономическата стагнация в страната. Медиите разкриха, че Блеър е получил десетки хиляди британски лири от украински милиардер с бизнес със стомана, водещ кампания за присъединяването на Украйна към ЕС. Виктор Пинчук бил платил на Тони Блеър да произнесе реч в Украйна.
Преди няколко седмици бившият британски премиер получи още един удар, след като баща на загинал британски войник в Ирак публично го обвини за неговата смърт по време на възпоменателна церемония в Лондон за загиналите британци в региона. Питър Брайерли, чийто 28-годишен син Шон е убит в началото на войната през 2003 г., отказа да се ръкува с него. "Да не си посмял. Върху твоите ръце е кръвта на моя син", заявил бащата и отблъснал ръката, която Блеър му протегнал. "Този човек е военен престъпник и аз не мога да се намирам на едно място заедно с него. Не мога да повярвам, че дойде тук, след като изхарчи 14 милиона лири за Ирак, и сега дори искат да го направят президент на ЕС. Неговите ръце са опръскани с кръвта на всички мъже и жени, загинали в тази война. Ние ги изпратихме там заради лъжите на Блеър за оръжията за масово унищожаване", заяви мъжът.
Затова не е изненадващо, че повечето жители на Великобритания са против това той и сегашният външен министър Дейвид Милибанд да заемат някоя от новите висши позиции в Евросъюза. 53% от гласоподавателите на Албиона не желаят Блеър да е бъдещият президент на ЕС, а само 36% го одобряват. След преговорите по време на срещата на върха на ЕС през октомври стана ясно, че Тони Блеър няма нужната подкрепа и сред лидерите в ЕС.
|
| Тони Блеър |
Липонен - финландският Робин Худ
Финландският социалдемократ Пааво Липонен е нещо като Робин Худ за Стария континент. И досега се носи екотът от изявлението му в началото на юли 1999 г., когато страната му пое 6-месечното ротационно председателство на ЕС, а той като неин премиер трябваше да дирижира европейския оркестър. По онова време важните икономически и политически решения в ЕС се вземаха от 7-те най-развити индустриални държави, а мнението на по-малките държави бе заобикаляно по един или друг начин. Липонен предупреди, че малките държави от ЕС вече няма да търпят по-големите страни членки "да се държат като директори", да монополизират важните позиции и сами да определят политиката на съюза. Според Пааво Липонен "много от големите държави все още хранят илюзии, че живеят в XIX век". Той настоя на малките страни да бъдат дадени ключови постове в изпълнителния орган на ЕС. "Ролята на малките държави е да демонстрират общоевропейския принцип на обективност и баланс. ЕС е за всички нас", подчерта тогава Липонен.
68-годишният финландец се оказа първият високопоставен европейски лобист на българските ядрени интереси. През 2002 г. в качеството си на премиер на страната си (с втори последователен мандат) той държи реч в защита на ядрената енергетика. Казва на Европа, че трябва да съхрани този отрасъл, ако не иска да се превърне в "изкопаемо". И обвини някои страни от ЕС, че налагат форма на "енергиен империализъм" над страните от Централна и Източна Европа, които искат да се присъединят към ЕС. Липонен не посочи имена, но всеки разбра, че България е сред визираните жертви. Впрочем именно при ротационното му председателство ЕС взе решение да започне преговори за присъединяване на България и другите държави от Централна и Източна Европа.
Липонен е и плеймейкърът на проевропейската политика на Хелзинки. Като премиер налага нова икономическа политика, подкрепя влизането на Финландия в Европейския икономически и валутен съюз, въвежда сполучлива фискална дисциплина и убеждава финландците да приемат положително еврото. Има и сериозен принос да осигури подкрепата на Финландия за общата политика на сигурност и отбрана на ЕС.
Социологът Липонен е рекордьор във финландската политика. От 1995 до 2003 г. оглавява последователно две големи правителствени коалиции - хрониките показват, че е "най-дълговечният премиер" на Финландия след Втората световна война.
Макар и бунтар, Липонен си остава много толерантен политик според финландските медии. Умее да изслушва, да намира и консолидира около общи интереси. Медиите намират, че той си остава и много земен. С два брака зад гърба си Липонен има четири дъщери и две внучета. Като премиер е приемал повечето официални гости в частната си резиденция и всъщност е правел политика под трополенето на тичащи детски крачета от горните етажи, отбелязват медиите.
68-годишният финландец се оказа първият високопоставен европейски лобист на българските ядрени интереси. През 2002 г. в качеството си на премиер на страната си (с втори последователен мандат) той държи реч в защита на ядрената енергетика. Казва на Европа, че трябва да съхрани този отрасъл, ако не иска да се превърне в "изкопаемо". И обвини някои страни от ЕС, че налагат форма на "енергиен империализъм" над страните от Централна и Източна Европа, които искат да се присъединят към ЕС. Липонен не посочи имена, но всеки разбра, че България е сред визираните жертви. Впрочем именно при ротационното му председателство ЕС взе решение да започне преговори за присъединяване на България и другите държави от Централна и Източна Европа.
Липонен е и плеймейкърът на проевропейската политика на Хелзинки. Като премиер налага нова икономическа политика, подкрепя влизането на Финландия в Европейския икономически и валутен съюз, въвежда сполучлива фискална дисциплина и убеждава финландците да приемат положително еврото. Има и сериозен принос да осигури подкрепата на Финландия за общата политика на сигурност и отбрана на ЕС.
Социологът Липонен е рекордьор във финландската политика. От 1995 до 2003 г. оглавява последователно две големи правителствени коалиции - хрониките показват, че е "най-дълговечният премиер" на Финландия след Втората световна война.
Макар и бунтар, Липонен си остава много толерантен политик според финландските медии. Умее да изслушва, да намира и консолидира около общи интереси. Медиите намират, че той си остава и много земен. С два брака зад гърба си Липонен има четири дъщери и две внучета. Като премиер е приемал повечето официални гости в частната си резиденция и всъщност е правел политика под трополенето на тичащи детски крачета от горните етажи, отбелязват медиите.
|
| Пааво Липопен |
. В Берлин беше издигната нова стена на концерта на Ю Ту по повод на празненствата, посветени на падането на стената преди 20 години. Каква ирония! Издигат се стени пред "свободното движение на хора, стоки и капитали" от страна на бедните към богатите. Издигат се здрави стени пред средния и дребен бизнес да произвежда и да се разширява. Издигат се стени пред 90% от населението да осигурява прилична прехрана и доходи за себе си и семействата си. Стени, стени... Друга стена и други тухли във вече изградените. А наивниците се радват, че паднала Берлинската стена преди 20 години. Фарс. 