Държавата за пръв път, откак се именува "правова", погна по всички посоки бандити и грабители - от уличните до (бивши) обитатели на правителствени кресла. Няма лошо. Законът трябва да се прилага, иначе губи силата си. Как точно ще се прилага, кой ще бъде обвинен, кой ще бъде победен и кой ще се окаже неоснователно набеден, без съмнение ще е най-важно да узнаем. Защото сила, която не е права, е поне толкова опасна за държавността, колкото право, което не е силно. Ще е нужно време, за да се произнесе съдът по всички обвинения, повдигнати през последните месеци. Но в една правова държава справедливи трябва да са не само актовете на съда, справедлив трябва да е и целият административен и наказателен процес. А мащабното настъпление на държавата и лавината наказателни дела вече вадят на бял свят очевидни недоразумения в процеса. Вижда се, че наказателното преследване води до явна несправедливост, когато



гонят виновни, а страдат невинни.



Точно това се случва, когато гонитбата на грабители засяга законните икономически интереси не само на хора и фирми, които нямат вина, но често и на самите пострадали. Справедливо е ограбеното да бъде отнето от грабителя. Но справедливо ли е да бъде отнето и от ограбения? В стремежа да запорират наред и да отнемат (когато могат) престъпно придобитото имущество, държавните власти са деликатни като слон в стъкларница. На места самият закон е недомислен. Ако някой ми открадне колата и полицията я намери, тя ще я отнеме от крадеца, а аз ще имам право да искам да ми я върне обратно (след като повиси няколко месеца пред районното в качеството си на веществено доказателство). Но представете си, че някой е грабил, крал и отнемал коли, имоти, фирми от когото свари. Той няма да складира ограбеното, но ще го продаде, получените пари ще опита да изпере, като ги вложи в законен бизнес и легално купени имоти. Когато държавата най-сетне пипне негодника, тя слага ръка на престъпно придобитите му имоти, но



ограбените нищо не получават,



тъй като тяхното имущество бандитът е продал, а купеното с получените пари не е тяхно. Държавата го отнема, но в полза на бюджета. Така за пострадалите не остава нищо насреща. Идеята е взета от "Комунистическия манифест" - славната "експроприация на експроприаторите". Престъпно отнетото от пострадалите се оказва отнето в полза на държавата. Държавата се явява нещо като грабител от последна инстанция. Ето това е нечестно. За да отстрани тази явна несправедливост, законодателят трябва да промени логиката на закона: престъпното имущество пак трябва да се отнема, но не в полза на бюджета, а да постъпва в сметка за компенсиране на пострадалите от престъплението. Едва което остане, след като възмезди (установените) потърпевши, държавата може да прибере с чиста съвест в бюджета. Поради недомислени закони често



самата държава ощетява невинни.



Скорошен пример: вдовица е обвинена за съучастница на убития си съпруг. С презумпцията, че всичко притежавано от нея произхожда тъкмо от инкриминираната престъпна дейност, държавната конфискационна комисия е запорирала наред сметки и имоти. Без да забележи, че поне една част от намереното имущество има видимо законен произход - от банков кредит. Като блокира всички нейни имоти и сметки, държавата пречи на нормалното обслужване на заема, т.е. пряко уврежда кредитора. Същото се случи и при запорите за стотици милиони върху имущество на един от най-едрите индустриалци в страната. Комисията блокира наред всичко, което обвиненият има, отново без да се интересува колко същият има да дава. (От години се мъча да обясня, че част от българските богаташи с имане за десетки до стотици милиони всъщност са скромни капиталисти или бедняци, защото имат да връщат почти толкова, а често и повече, отколкото притежават.) В последния пример впечатлява и очевидното несъответствие между сумата (няколко милиона) на данъчните измами, които прокуратурата била открила и доказала, и сумата на запорираното имущество (мерена в стотици милиони). Та стигаме до въпроса



кой ще плаща,



когато един ден се установи, че несправедливи норми на българския закон или пък властите в престараването си да експроприират престъпно имущество са причинили вреди на невинни? Сега законът мълчи по този въпрос и мълком оставя обезщетенията за сметка на данъкоплатеца. Затова предлагам парламентът да прегледа отново законите и да ги почисти от явно несправедливи норми. А сановниците в изпълнителната и съдебната власт, които злоупотребят с нея и заради тях се наложи да плащаме обезщетения на засегнатите, според мен трябва да носят и имуществена отговорност за стореното или прозяпаното във вреда на невинни граждани и фирми.