Върху хълма над град Самос на едноименния остров в Източна Гърция има верига от дълги постройки със сиви стени и червени покриви. Биха могли да бъдат казарми, но са центрове за бежанци. Капацитетът им е за 300 души, но в момента са обитавани от 473 имигранти. От тях 53 са жени, а десет души са под 18 години. Живеят зад телена ограда и чакат. Престоят им варира от един до три месеца. Безизходността ги терзае и измъчва. Минути след като започнахме да ги снимаме през оградата, млад мъж с червена футболна фланелка се отдели от групата и застана до телената ограда. Каза, че е от Сомалия, макар че имаше вид на човек, който може да е и от Западна Африка. Искаше да знае защо ги държат зад оградата. "Защо?", умолително попита той. В бежанския център някой бе изписал на една от стените:



"Не ни дават да дойдем.

Не ни дават да останем.

Не ни дават да си ходим".



Според установената практика те ще останат няколко месеца в бежанския център на остров Самос, а после ще бъдат преместени в друг гръцки център. Накрая ще бъдат пуснати, но ще им бъде казано, че трябва да напуснат Гърция в рамките на един месец. Значителна част от тях ще продължат на запад към друга европейска държава. В Гърция убежище получават само 0.1% от бежанците, докато във Финландия това се постига от цели 76% от бежанците.

Великобритания остава най-желаната държава. В Лондон те могат да попаднат на общност от свои сънародници, които ще им намерят работа, най-вече в сивата икономика. Сред бежанците цари убеждението, че Великобритания евентуално ще им разреши да останат на нейна територия.

Има и друг фактор, който ги тласка на Запад - парите. Бежанците от Афганистан често попадат в ръцете на мощни престъпни групировки, които се занимават с трафик на хора. Някои от лагера в Самос казаха, че са платили сума от 17 900 евро, за да си потърсят щастието във Великобритания. Често семействата им, останали в страните им, продават къщите си, за да платят на трафикантите. Други ще трябва да плащат на престъпниците независимо къде печелят пари - в Лондон или в други европейски градове. Без работа те и семействата им са изложени на опасност от страната на трафикантските банди - имат дългове. Един адвокат, посетил лагера, сподели, че



печалбата от изтерзаните бежанци



в него може да стигне 4.4 млн. евро.

Гърците знаят, че страната им всъщност е само транзитен пункт, но според тях бежанците са твърде много. Атина иска останалата част на Европа да започне преговори, за да поеме достигащите до гръцкия бряг. Малко вероятно е обаче това да стане скоро.

Имиграцията е сред основните проблеми на Европейския съюз. В момента се подготвя план, наречен Стокхолмска програма, който трябва да бъде одобрен до края на годината. Намерението е да се засилят граничните патрули, като се заделят повече пари за "Фронтекс" - относително нова организация, разполагаща със самолети и кораби. В Гърция обаче са налице много малко доказателства за резултатна работа на "Фронтекс". Трафикантите съветват бежанците да скачат във водата, видят ли патрулен кораб на "Фронтекс", защото той ще трябва да ги спасява.

Обмисляните мерки целят да се направи по-трудно амнистирането на нелегалните имигранти. В ЕС действа т.нар. "Директива за връщане". Очаква се тя да стане закон до декември 2010 г. и да облекчи връщането обратно на нелегалните имигранти.

Великобритания обаче отказа да участва в тази политика. Според нея малко вероятно е да се разчита на успех в усилието да се възпрат имигрантите. Задържаните имат право да обжалват депортирането си, да търсят връзка с консултанти и членове на семействата си и да получават медицинска помощ - доста работа ще падне за адвокатите. Според Великобритания директивата всъщност



ще затрудни връщането на нелегалните



имигранти, защото задържаните ще имат повече възможности да оспорват депортацията си.

Докато в икономиката имаше растеж и недостиг на работна сила, някои държави бяха поразхлабили отношението си към бежанците. Но 22-те милиона безработни в ЕС промениха настроенията. Миналата година имаше 230 000 молби за получаване на бежански статут, но от тях бяха одобрени само една трета. Що се отнася до реалния брой на нелегалните имигранти, никой не знае колко са те. Може би има спад на онези, които се опитват да стигнат до Малта и Италия през Африка. Това частично се дължи на споразумението с Либия за пресичане на трафика. Нараснал е обаче потокът през Гърция и Южна Испания.

Реалността е такава, че насред тежката рецесия бежанците не могат да бъдат възпряни. Много от тях се страхуват за живота си, ако се върнат в страните си със спечелените пари.

В момента Европа няма общ подход към проблема. Налице са действия и инициатива, но засега Европа е като със завързани ръце. Това прави животът на имигрантите мъчителен, без да разреши проблема с тях.

Гръцкият остров Самос в югоизточния край на Егейско море е нов, но важен транзитен пункт на каналите за трафик на бежанци.



Островът е предпочитан "входен пункт"



в ЕС по ред причини. Първата е географията. Застанете ли на източния му край, ще се озовете само на един километър от Турция. А там пристигат имигрантите от Афганистан, Сомалия и Ирак с надеждата да преодолеят трудностите. На острова има няколко девствени плажа и таверни, които предлагат пресни калмари, параклис на хълма с малък кръст и бяло боядисани стени, а също военен контролно-пропускателен пункт. Това е тихо и отдалечено място, което се различава от повечето гръцки острови.

Чистите води на пролива между острова и Турция е мястото, което кара много хора да рискуват всичко, само и само да стъпят в Европейския съюз. Тук стават чудновати и трагични случки. Веднъж африкански имигранти преплували водната площ, държейки се за задния край на водни ски - трафикантите уж се забавлявали, но всъщност ги оставили близо до брега, откъдето те заплували до плажа, където били открити. Други се хвърлят да преплуват пролива, без да знаят за теченията му. Някои започват да гребат, без да се подготвени дори с питейна вода.

Повечето обаче се натъпкват в надуваеми лодки. Щом попаднат на гръцката брегова охрана, те пробиват лодките. С един удар на ножа те вече не могат да бъдат върнати в Турция. Те са давещи се хора и трябва да бъдат спасявани. В този момент те вече са в Европа.

По подобен начин само през Самос всяка седмица в Европа влизат около 150 души. Това лято имаше случай с млада двойка, която остави бебето си в потъващата лодка. За да стигнат до Гърция, те жертваха детето си. За щастие бебето бе спасено.

Отчаяние, пари, трафиканти - всичко това го има тук. Имиграцията е нарастващо предизвикателство за Европа. Следващите месеци Европейският съвет и Европарламенът ще трябва да вземат решения по въпроса. Водят се преговори за засилване на граничния контрол и за улесняване на процедурата по връщането на бежанците. Вероятно ще има и мерки срещу облекченото амнистиране на нелегалните бежанци. Има и предложение за "Синя карта" по подобие на американската "Зелена карта", чието предназначение е да привлече квалифицирани работници в Европейския съюз. Някои предлагат да се сподели бремето на проблема, така че други държави да поемат част от бежанците, които достигат до Малта, Италия и Гърция. Трудно е обаче да налагаш на една държава имигрантска квота. Някои се опасяват, че квотната система само ще окуражи бежанците да поемат към Европа.