"Или да умираме, или да се браним - такова е нашето положение", посрещат ни хората пред кметството на село Голямо Бучино. Малкото село край Перник, без да иска, е станало стратегически важно, защото оттук ще минава магистрала "Люлин" и съвсем наблизо ще се влива в сегашния международен път Е79. С други думи - оттук ще минава връзката на България с Гърция и Македония. Но хубавото свършва дотук - местните твърдят, че откакто турската фирма "Мапа Ченгиз" е почнала същинското строителство на магистрала "Люлин", камионите й редовно минават за по-напряко през нивите им, изсипват огромни купища земна маса не където трябва и вече успяха да съсипят единствения резервоар, захранващ селото с вода. Вероятно мнозина от тях имат горчив опит и като наемни работници на "Мапа Ченгиз", но по тази тема упорито се мълчи.

Хората излязоха преди няколко дни на пореден протест с идея да затворят и местния път до София, и шосето от Перник за София. По този начин жителите на Бучино искаха да привлекат внимание към своя казус.

"Искаме елементарни неща за 21-ви век - вода, ток и път, какво не е ясно?!", се възмущава възрастна жена Гергана Стоилова. При появата на местни и национални телевизии хората се въодушевяват все повече и





не спират да обясняват какви са им проблемите



Плакатите с исканията от рода "Искаме отбивка!" и "Без нарушения на частната собственост!" са в ръцете на млади момичета, които охотно позират пред камерите и фотоапаратите. В същия таргет се е прицелил и председателят на инициативния комитет - пенсионерът Георги Младенов. С мегафон в ръка той заявява на всеослушание: "Всеки ден ще излизаме на протести, докато не си постигнем исканията". Младенов ни показва чертежите на своите ниви и обяснява, че само малка част от тях са отчуждени от държавата за строителството на магистралата или за дейности, свързани с това. Останалата част се ползва свободно от камионите на "Мапа Ченгиз".

Но тъй като блокадата на пътя не успява, хората почват да мислят други начини за решаване на проблемите. Инициативният комитет препоръчва всеки жител на селото със засегнат имот да напише по една молба до прокуратурата. Някои от протестиращите предлагат групово да отидат да скандират пред офиса на "Мапа Ченгиз", но полицията, която току-що е предотвратила блокадата на пътя, не позволява и това. В цялата суматоха прави впечатление кметът на селото Стефан Зафиров, който кротко седи през цялото време отстрани. И обяснява, че вече се е срещал с представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да се изясни ситуацията. "Доколко мога, аз да въздействам? Подкрепям хората, пиша в общината, в министерството", безпомощно вдига рамене той.

По-уверен в правомощията си е зам.-кметът на Перник по сигурността и обществения ред Иван Джегалски: "Под нашия натиск нещата се променят - асфалтираха един прашен път, по който минаваха камионите, преговаряхме с "Мапа Ченгиз" за наем на специален терен, където да депонират земната маса. Но на тях им е по-изгодно да я изсипват, където им скимне, без да ни плащат такси", обяснява той. Всъщност турската фирма дала само принципно съгласие за наема на терен, но междувременно работите напредват и





камионите продължават практиката да изсипват пръстта





където им е удобно. А се вижда с просто око, че им е най-удобно в нивите и покрай къщите на хората, което е доста опасно. Камарите пръст надвисват над селото и създават опасност от свлачища при някой по-обилен дъжд.

Но и Джегалски не знае какво да прави - все пак това е национален обект и правомощията на кметството не могат да се мерят с тези на държавата.

Жителите на Бучино открай време са свикнали да постигат своето чрез блокиране на пътя. След една такава блокада през април прашният път край кметството, ползван всеки ден от камионите на "Мапа Ченгиз", е бил асфалтиран буквално за един ден. "Значи, ако настояваме, и отбивка могат да ни направят", заключава важно човек от тълпата. Всъщност излиза, че бучинци май са склонни да преглътнат тежките камиони, шума и мръсотията, дори камионите, които са превърнали нивите им в път. Важното е обаче да могат да ползват магистралата, след като се построи. А това не е възможно, защото проектът предвижда да пътуват 3 километра до съседното село Мало Бучино, за да могат да се качат на нея. Отбивка за Голямо Бучино няма.

Хората си спомнят, че през 2007 г. тогавашният министър на регионалното развитие Асен Гагаузов им е обещал "ресурси" за построяване на такава отбивка, както и за решаване на другите проблеми. "Каза, че щял лично той да е гаранция, че всичко ще се оправи. Тогава му отвърнахме, че след 2009 г. няма да е министър, а той отвърна, че още преди да си тръгне оттук, ще има резултат. И ей на - още чакаме", разказва Младенов. Според него отбивките се правели на всеки 12-и км, а в техния район е направена след 5-ия километър, до село Мало Бучино.

През 2007 г. Гагаузов обещава, но тогава нямаше и помен от строителна дейност. През 2008 г. пък изграждането на магистралата напълно спря, защото Европейската комисия замрази всички плащания за пътни проекти по програма ИСПА и ги размрази едва през 2009 г. И бучинци сега изпитват на собствен гръб какво точно значи турската дума "юруш".





Магистрала "Люлин" трябва да се направи до края на 2010 г.,





защото действието на програма ИСПА изтича тогава.

"Това са глупости - те искат просто да обърнат общественото внимание към тях, само и само да им се направи отбивка", коментира пред "Сега" управителят на "Мапа Ченгиз - България" Рюштю Динчер. Колкото до нашествието на камионите, той има друго обяснение: Може и да са минали случайно 1-2 камиона през нивите им, но това не е практика. Защо, ако има такава практика, не се оплакват от същото примерно жителите на Мало Бучино или на Филиповци, където също се строи магистралата?", пита той.

Според него хитрите селяни разбират, че за да се направи отделна отбивка от магистралата за тяхното село, ще трябва да се прави ново отчуждаване на терени. А това ще оскъпи проекта, при положение че допълнително пари няма нито по ИСПА, нито от държавния бюджет. Впрочем Динчер с пълно право може да се оправдае за липсата на тази отбивка - в крайна сметка те са само изпълнител, проектът за магистралата е на Агенция "Пътна инфраструктура" и МРРБ. За са си издействали отбивка тогава, когато е трябвало, т.е. по времето, когато пътното ведомство се управляваше от Баткото Веселин Георгиев.

Жителите на Голямо Бучино имат още едно обвинение към фирмата, което Динчер гневно отхвърля. Те твърдят, че когато поискали обезщетение за изгазените ниви, получили по 13 бали сено на декар, което е смешно малко. "Те си измислят какви ли не подигравки, ние сме сериозна строителна компания", оправдава се той. Не крие, че преговарял с общината, и дори казва, че фирмата му ползвала отредените от нея терени. "Къде ще ги скрием иначе - това са стотици хиляди камиони?", се чуди на въпроса ни Динчер. Според него проектът все пак не трябвало да се затормозява с подобни акции, а еврофондовете трябвало да се усвояват навреме.

Засега спорът между селото и "Мапа Ченгиз" е повече игра на нерви. Но все пак бучинци имат опит от битки с бизнесмени. Рудник "Република" на Христо Ковачки наскоро е изровил нивите на 50 души, за да прокара канал за своите нужди. По принцип такива канали би трябвало после да се покриват. Но местните твърдят, че когато напомнили това на предприятието, вече почнала кризата и получили отговор, достоен за комедия: нямаме пари за нафта за машините.

Въпросът сега е кога точно на бучинци ще им писне от всичко това и ще решат да затворят движението по пътя София-Перник. За тях е очевидно, че в този случай пари винаги се намират, и то бързо.