Милен Велчев е допуснал като бивш финансов министър унизителни за страната ни клаузи в договорите с "Краун ейджънтс". Вчера бяха разсекретени четирите контракта. |
Според първия договор, сключен от Велчев през 2001 г., "Краун ейджънтс" носи отговорност само ако причинените на България вреди са под 2 млн. лири (около 6 млн. лв.). За щети над тази сума тя няма да носи отговорност, дори ако става дума за вреди върху собственост на Министерството на финансите заради неизпълнение на договора или груба небрежност. В същото време МФ е длъжно да обезщети изцяло агентите на короната за всички вреди и разходи заради свои действия, съдебни дела, претенции и др. без никакви ограничения на размера на тези вреди. Интересното е, че неустойки се дължат дори и за вреди, причинени в резултат на "твърдения на които и да било лица, че сключването на договора е незаконно". Ако договорът бъде обявен за нищожен от съд, МФ трябва да плати на агентите обезщетение, равно на възнаграждението и разноските на агентите до момента на съдебното решение. България се задължава да възстанови на агентите всички разноски за времето, в което "Краун ейджънтс" е бил в невъзможност да предоставя услуги заради непреодолима сила, например размирици, пожари, наводнения.
В договора е записано, че правителството ще консултира с "Краун" всички промени в законодателството си, които могат директно да повлияят върху предоставянето на услугите, "особено нормативни актове, отнасящи се до такси, мита и тарифи".
В договора е предвидена неустойка само за "Краун", според която при забавяне на плащане към тях над 45 дни върху него се дължи наказателна лихва в размер на LIBOR+2%. Във втория договор от 2004 г., който е доста по-издържан юридически, вече фигурира и неустойка в полза на България. Тя е в размер на 350 лири на ден за закъснение на изпълнението на услугите по договора.
Основната част от договорите е техническото предложение на агентите, т. е. точно как те ще помогнат за реформирането на митниците, например въвеждане на информационни системи, системи за разследване и разузнаване, за вътрешен одит, създаване на мобилни екипи и т. н. В частта "очаквани резултати" обаче се формулират най-общи цели, като например борба с корупцията, увеличаване на приходите, без да се фиксират каквито и да било количествени параметри.
Стойността на първия договор е 10 830 006 лири, а на втория - 10 795 500 лири. Някои от разходите обаче са доста завишени. Например наемът на жилището на шефа на агентите е излязло на данъкоплатеца 24 000 лири на година, което прави по около 6000 лв. на месец. Режийните разходи на експертите са били по 150 лири или 750 лв. на ден. Заплатата на шефа на британците е била към 17 000 лири на месец, а на останалите експерти - по 8000 лири.
-------------
История
------------
Идването на "Краун ейджънтс" в България започна със скандал, тъй като решението за сключването на договора бе взето от кабинета на Симеон Сакскобургготски на закрито заседание, без да е обявена обществена поръчка. Вторият договор, подписан от Милен Велчев през 2004 г., също мина без конкурс, но вече като "специална обществена поръчка, свързана с отбраната и сигурността". Финансовият министър от кабинета на Сергей Станишев - Пламен Орешарски, който беше отявлен критик на договорите с агентите, също сключи два договора с тях, но за тройно по-ниски суми и разширен обхват. Последният от договорите продължава да действа и в момента.
Преди известно време агенция "Митници" отчете, че за четирите години на първия договор митническите приходи са се увеличи почти двойно - от 2.7 млрд. лв. до над 5 млрд. лв. Никой обаче не е в състояние да докаже дали това се дължи на добрата работа на агентите на короната или на засиления внос на стоки в България през този период.