Сливенското село Панаретовци не се отличава по нищо от хилядите малки български селца. Населението му е едва 360 души, повечето от които са без работа и се препитават от земеделски труд. В селцето няма поща, преса не идва. Единственото забавление извън телевизора и радиото са малък ресторант и местното читалище с традиционното име "Пробуда". То е разположено на гърба на кметството, сред обширен затревен двор с детски катерушки. В него работи само една служителка - Славяна Пенева, която със собствени усилия успява да води административната документация, да поддържа чисти помещенията, да обслужва читателите, да води курс по народни танци всеки понеделник и какво ли още не. Същата тази жена само с един призив в интернет форум накара десетки хора да пратят над 1000 книги по пощата за малкото читалище.

В закона за обществените библиотеки, влязъл в сила от 6 юли тази година, пише, че всяка такава трябва "да притежава библиотечен фонд с обем над 3000 регистрационни библиотечни единици". Подобно количество книги е



непосилно за голяма част от читалищните библиотеки



по селата и тази в с. Панаретовци не прави изключение. Когато излиза законът, Славяна Пенева прави проверка и установява, че има малко над 2600 книги. Тя започва енергично да събира нови бройки - пренася окончателно почти цялата си лична библиотека в читалището, моли жителите на селото да дадат каквито имат и с големи усилия успява да събере още 360 книги, които са все още недостатъчни. Тогава й хрумва идея да използва интернет за помощ. Във форума на популярната социална мрежа http://www.bg-mamma.com, където всекидневно хиляди майки обсъждат теми от намаленията в магазините до актуалната социална политика, тя отправя апел за дарение на книги. И чудото се случва - десетки хора й отговарят, че ще пратят, и го правят.

Първият колет идва на петия ден и в следващите две седмици книжният порой не спира, като най-голямата пратка принадлежи на варненеца Е. Чакъров - цели 139 книги, които той докарва собственоръчно с колата си. Колетните пратки от цяла България пристигат в съседното село Самуилово, откъдето с кола Пенева пренася кашоните, и се заема с безкрайното им каталогизиране по всички правила. Повтарящите се книги се заделят и препращат към друго съседно село - Мечкарево, където наличният фонд е едва 2100 бройки. Само за седмица и нещо



по пощата идват над 1000 книги



Голяма помощ оказва и нейна приятелка от Сливен, която работи на стратегическо място - пункт за вторични суровини. Години наред тя е спасявала изхвърлени книги и накрая е дарила десетки заглавия на читалището.

При влизане в читалището оставаме изумени - навсякъде има книги - по маси, по лавици, на мивката дори. Библиотекарката извинително се усмихва - казва, че ги описва по цял ден, но си има строги правила за каталогизирането, които бавят работата. В малката й стаичка работи компютър с принтер - получен е по проект, одобрен и финансиран от Министерството на образованието. Подобен проект е изготвен и за закупуване на нови книги - на няколко страници са изброени важни книги, които липсват в библиотеката - сред тях са изучаваните в училище "Чичовци", "До Чикаго и назад", а също и детските класики "Вълшебникът от Оз", "Пинокио", "Том Сойер" и други. Всички те са описани дословно - заглавие, издателство, цена, очаквана отстъпка, и накрая равносметката - малко над 5000 лв., изчислени до стотинката. Подобни проекти са писани и от съседните села. Всички те до едно остават без отговор, отхвърлени от незнаен чиновник в министерството.

А хората искат да четат, макар че



с парите от земеделие книги не могат да си купят



В библиотеката на читалището са регистрирани 64 читатели, които редовно идват и търсят по-нови заглавия. Такива има рядко - голяма част от фонда са стари книги от социалистическите времена, а сега хората искат да четат романтични романи, съвременни криминалета и трилъри. В Панаретовци има и 12 деца, учещи в школо в съседното село. Доскоро те дори не са виждали енциклопедия, защото такава просто нямало в читалището. Сега вече има както енциклопедии, така и нови книги. Но изниква нов проблем - липса на лавици, наличните се запълват бързо и едва ли ще стигнат да поберат неописаните още бройки. От закритата детска градина е пренесена голяма секция, на която остава само да се махнат вратичките, за да не пречат на запълването на рафтовете й. Близо до нея има овехтял диван и ниска масичка, на тях читателите могат да разгледат книгите, които искат да вземат.



Ползването на библиотеката е напълно безплатно



Пенева признава, че дори и минимална такса би отблъснала хората. Няма и наказание за просрочен срок за връщане - библиотекарката познава лично всички читатели и ги посещава у дома им, за да напомни. Единственото финансиране на читалището идва от държавната субсидия и е само 5500 лв., които отиват за сметки, нейната заплата и осигуровките. Имало е и идея да се изгради информационен център, където да се провежда обучение за работа с компютър и интернет, но все още не са намерени пари.

Но поне книгите вече има. Малко е да се каже, че библиотекарката е щастлива. Тя с гордост сочи стройните редици с книги, които се увеличават всекидневно. Новината за новите заглавия се е разпространила бързо и последните дни има повече от обикновено желаещи да четат. Пенева показва и напълнилите се рафтове с детска литература - доста от новите книги са точно такива. Сега вече децата в селото ще могат да прочетат за героите на Вазов и Алеко, за приключенията на Дороти, куклата на дърводелеца Джапето и хлапаците на Марк Твен, както и още куп герои, които са неразделна част от световната литература.

Библиотекарката обещава, че ще направи всичко по силите си да опише бързо всички получени книги, а излишните ще препрати на други читалища, които имат нужда. Освен това се е заканила за Коледа да прати картички на всички, които са си направили труда да дарят книги. Тя признава, че не е очаквала толкова хора да се отзоват на нейната молба. И вече гледа с много повече надежда напред.