Резултатите от изборите пренаредиха не само политическата тежест на партиите, но и техните финанси.

Най-тежката загуба търпи коалицията, в която БСП е основна движеща сила. "Коалиция за България" получи на изборите на 5 юли 2009 г. 748 147 гласа. Според действащия закон за политическите партии тя има право на 12 лв. субсидия за всеки получен глас. Тъй като на предишните избори коалицията е спечелила 1 129 196 гласа, това означава, че тя ще загуби 381 049 лв. месечно заради отлива на симпатизанти.

ДПС увеличава субсидията си със 143 121 лв. месечно. "Атака" също бележи значителен ръст. Преди четири години тя е в коалиция и печели 296 848 гласа, а сега се яви самостоятелно и взе с 98 885 гласа повече. Това означава, че след 5 юли т.г. хората на Волен Сидеров получават месечно по 395 733 лв. Сините запазват относително същия резултат. Преди 4 години ОДС получи 280 323 гласа, а сега "Синята коалиция" взе 285 662 гласа.

Най-сериозният удар на този вот направиха от ГЕРБ. Тяхната месечна субсидия в момента е 1 678 641 лв. Това означава, че през следващата година партията на Бойко Борисов само от субсидия ще вземе 20 143 692 лв., а за целия си мандат над 80.5 млн. лв. Това е и рекордна субсидия, получавана от българска партия през годините на прехода. Само за сравнение - за 2008 г. ГЕРБ декларираха пред Сметната палата 775 000 лв. приходи и толкова разходи. А година по-рано, през изборната 2007 г., са получили и похарчили малко над месечната им сега субсидия - 1 962 000 лв.

Как партиите управляват парите си? Този въпрос все още предизвиква смущение в някои партийни централи, които макар че са длъжни да дават отчети в Сметната палата,



не са склонни да разкриват подробности от счетоводството си



ГЕРБ обаче не отказват подобен разговор. Според лидера на партията Цветан Цветанов част от субсидията ще се похарчи за издръжка на местните структури. Те подготвят свой проектобюджет, в който калкулират пари за заплати, за издръжка на офиса, за обновяването му, ако е нужно, както и за всички други разплащания, които предвиждат през годината. Тук са включени и мероприятия и инициативи, които местните структури смятат да организират. Този проект на бюджет се утвърждава от ръководството на партията. "Всичко, което ще върви като разплащане, ще бъде централизирано, защото искаме да има възможно най-добрия контрол", казва Цветан Цветанов. Част от сумата ще бъде сложена на лихвен депозит в банка. "Сумата, която сме получили от държавата, ни дава възможност да сложим и пари на лихва, за да можем с лихвата да си поемем месечните разходи и да ни остане", обяснява Цветанов. И допълва, че е логично в години, в които няма избори, партията да се опита да спести повече пари от субсидията. И през минали години ГЕРБ държеше пари на депозит, но те бяха доста символични. През 2008 г. - 52 000 лв., а през 2007 г. - 62 000 лв.

Проверка в отчетите на Сметната палата показва, че



и други партии държат пари на влог,



като тези от тройната коалиция са в челната тройка. Най-много през миналата година на депозит е вложила царската партия - 3 092 000 лв. Година по-рано е държала три пъти по-малко - 943 000 лв. ДПС е вложила в банка през м.г. 2 138 000 лв., а година по-рано - едва 858 000 лв. Следва ги "Коалиция за България" с 1 486 000 лв. на депозит м.г. и 735 000 лв. година по-рано. Банковото спестяване за 2008 г. на ДСБ е 587 000 лв. срещу 166 000 лв. година по-рано. СДС нямат депозит, а "Атака" има от 238 000 лв. през м.г., което е доста повече от 2007 г., когато в банковата им сметка на депозит са стояли само 8000 лв.

В БСП въпросът с разпределението и харченето на субсидията от дълго време е спорен и едва на последния конгрес Станишев склони част от нея да се даде на регионалните структури. Тепърва новото изпълнително бюро трябва да определи какъв дял ще разпредели и колко пари ще бъдат харчени централно. Според секретаря на ИБ на БСП Евгени Узунов почти 50% от парите ще отидат в местните организации. Лидерът в оставка на столичните социалисти Румен Овчаров не е наясно с готвените механизми, но смята, че делът трябва да е съобразен с броя получени гласове на последните парламентарни избори. Това означава, че софийската организация на БСП трябва да вземе три пъти повече пари от тази в Стара Загора и над два пъти повече от варненската, макар че там лично Станишев оглави листата.



В ДПС парите се харчат централно



Местните структури кандидатстват с проекти за издръжка и инициативи. Около харченето на субсидията обаче витаят доста тайни. Смъртта на шефа на кабинета на лидера Ахмед Емин разбуни политическите духове миналата есен, след като бивши кадри на ДПС разказаха за съмнителни източници на финансиране, а за Емин се твърдеше, че разпределял субсидията. Прокурорската проверка обаче не установи нередности.

В "Атака" също не са много разговорливи по темата. Волен Сидеров твърди, че субсидията е използвана за проекти на партията. "Атака" вече е осъдила Петър Манолов и той е върнал част от парите, които е взел през миналия парламентарен мандат. В миналия парламент Манолов се отцепи от коалиция "Атака", но МФ продължи да праща по неговите сметки държавната субсидия, защото именно той представляваше юридически формацията, която е спечелила гласове на изборите.

Доста неудобна е темата за субсидията в "Синята коалиция". Лидерът на ДСБ Иван Костов категорично отказва да разговаря за нея, а лидерът на СДС Мартин Димитров твърди, че не знае точно как си я делят. За година коалицията ще получи общо 3 427 944. Димитров смята, че трябва да си я поделят според броя на депутатите си. СДС има два пъти повече депутати (10) от партията на Иван Костов. Това означава, че трябва да вземе и 2/3 от месечната субсидия в размер на 285 662. "Имаме брилянтна отчетност", уверява Мартин Димитров. Неговата идея е да подпомогне с парите конкретни проекти на регионалните организации, но задължително ще иска да покажат някакъв резултат. Освен това ще се стреми да има конкуренция за парите между организациите, за да готвят по-добри проекти за популяризиране и привличане на привърженици на синята идея. "Винаги има хора, които искат да дават пари на партиите. Според мен те трябва да разчитат само на субсидията си", казва Мартин Димитров. Според него точно така БСП, НДСВ и ДПС са загубили независимостта си.

Според действащия закон за политическите партии в момента те



дават малки суми за издръжка на партийните си централи,



но ГЕРБ планира да промени това. В писмо на областния управител на София-град Данаил Кирилов до премиера Бойко Борисов се предлага наемът да стане поне 50% от пазарните цени. В момента в София партиите плащат месечен наем за квадратен метър между 0.95 лв. и 1 лв. В същото време от ГЕРБ твърдят, че плащат за офиса си в НДК по пазарни цени - 7 евро на кв.м. В момента БСП плаща наем за "Позитано" 20 от 5755 лв. месечно за 4945 кв. м., а НДСВ - 3105 лв. за 3123 кв.м на "Врабча" 23.

Резултатите от вота са пряко свързани и с местопребиваването на партиите - ако не влязат в парламента, те губят правото да ползват сгради. В момента подобен проблем имат Зелената партия на Александър Каракачанов, която вече напусна офиса си на "Лавеле" 30, и НДСВ, чието пребиваване на "Врабча" 23 става проблематично.

В областната управа на София има четири заявления от партии за закупуване на централите им, но те са спрени. ПП "Български социалдемократи" иска да стане собственик на 195 кв.м на "Аксаков" 31, БСП - на "Позитано" 20, БЗНС "Ал.Стамболийски" - на III надпартерен и V етаж на сградата на "Врабча" 1 и НДСВ - на "Врабча" 23. В най-напреднала фаза е преписката на социалдемократите и те вече имат оценка за имота, но Данаил Кирчев е поискал мнението и на оценител към ВСС.

Лидерът на СДС Мартин Димитров е категоричен, че няма да купуват сградата си на "Раковски" 134, защото нямат пари и защото за една партия е по-важно да бъде сред хората, отколкото да стои в централата си. На подобно мнение е и лидерът на ГЕРБ Цветан Цветанов, който казва, че не им трябва по-голяма сграда. Достатъчно им е да могат да ползват целия ХVII етаж на НДК. Лично Бойко Борисов заръчал ГЕРБ да не иска държавна сграда за партийна централа.

Всъщност въпросът може да бъде решен кардинално - управляващите са подготвили промяна на закона за държавната собственост, с която се премахва възможността за закупуване на партийните централи. Тя трябва да влезе в МС през декември.