Ей, колко много годишнини! 9 септември, 7 ноември, 10 ноември! Я и аз да разкажа за една годишнина.

Станаха 150 години, откакто се родил, и 50 години, откакто умря, почти столетник, Александър Балан (27 октомври 1859 - 12 февруари 1959).

Роден е в село Кубей, Бесарабия (днес в Украйна) от българи, забегнали през "Кърджалийското време" (както Вера Мутафчиева нарече трите десетилетия в края на ХVIII век). Следвал в Прага и Лайпциг, през 1884 го назначили в Министерството на народното просвещение по препоръки на Константин Иречек и Марин Дринов. Преподавал славянска етнография и български във Висшето педагогическо училище, което още не било станало Софийски университет "Св. Климент Охридски". През 1889 Балан станал първият му ректор и няколко пъти го преизбирали. Бил деловодител на Българското книжовно дружество, преди то да стане Българска академия на науките, секретар на Българската екзархия и издавал списание "Български турист", заради което гръцки патриоти щели да понесат камъни към Олимп, че да станел по-висок от Мусала.

Завистници прогонили Балан от Висшето училище, уволнили съпругата му французойка, която била учителка. Четири от седемте си деца той погребал, а петото не погребал (един син, който изчезнал безследно след девети септември 1944).

Някои казват: А, да, Балан. Не беше ли онзи, който измислил "драсни-пални-клечица"? Не. Тази дума я измислил Иван Богоров. А думата правдари (правниците) не се сещам на Балан ли е или на Богоров. Но, откакто адвокатите нахлуха във властта, аз също, на ум, ги наричам правдари.

През 1954 в Софийския университет честваха 95-годишнината на Балан. Знаеше се, че е саможивец. Странял дори от приятелите си Елин Пелин, Петър Динеков и Николай Лилиев. Но майтапчия.

Разказа:

В софийския университет отначало преподавателите били седем. Зад гърба им студентите ги наричали седмочислениците. "Те си мислеха, че не знаем, пък ние знаехме.".

След официалната част на честването ние наобиколихме Балан. Той ни отговаряше по особен начин. Не казваше това е тъй, онова е иначе. Ти го питаш, после той те пита, ама така, че се замисляш и сам намираш отговора. Както в "Диалозите" на Платон.

- Той е репортер - каза за мен един от онези, дето се обаждат, без да ги питат.

- Иде от rapporter - донасям - каза Балан.

- Значи доносник.

Бях млад репортер в БТА, но вече с дебело досие доноси, заради които два пъти бях изпъждан от Историко-филологическия факултет, на който Балан едно време бил декан.

- Тоя, дето те обажда, е обадник, не доносник - обясни Балан. - На Пиера Ларуса в тълковний словник е rapporteur, пък англичаните го направили рипортър, щото им инакво звукословието.

- Кое?

- Фонетиката. А преведеш ли чуждото слово, правиш калка. Железницата френците я нарекли train от trainer - влача; нали вагоните локомотивът ги влачи. Влак по нашему. Но и трен може, не слушай чистачите (езиковите пуристи). Чуждиците стават своици.

Ако го бях питал трябва ли ни закон за българския език, вероятно щеше да каже не. За българите "и-мейл" и "софтуеър" станаха своици, пък франсетата се напъват да ги заместят с messagerie и logiciel.

- И - граматиката да не сковава изказа - продължи Балан. Той нямало да рече за репортажа ми "Туй донесение за мен го е написало момчето"; а "Туй ми го е донесение момчето написало".

Тогава, през 1954, тройно непостижимата ни мечта беше пишеща машина на кирилица, втора на латиница и звукозаписна машинка.

Казах на Балан, че нашите букви хич не стават за бързопис. Изписваш "j" с едно плавно движение на ръката, пък буквата "ж" е като жаба и докато я напишеш ще се съмне.

- Глупостта е глупост, все едно с какви букви ще я напишеш - каза Балан.

После машинките за звукозапис сложиха кръст на стенографията, репортерската и преводаческата грамотност в устния превод. В Банкя, където беше на почивка, Бережков ми каза, че седял зад Сталин и Чърчил и стенографирал, после превеждал, гледайки стенограмата си (няма звукозапис да прослушва я!).

Балан разхвали бързописа. Имало египетска статуя на писаря бързописец. Le Scribe.

Неуместно е да споменавам стенографията, тази висша форма на грамотността сега, когато неграмотните българи стават все повече. Но тогава не изглеждаше неуместно, понеже младите цигани ги вземаха трудоваци и ги ограмотяваха, освен че занаят им даваха, а пък циганките ние, студенцията ги ограмотявахме и някои ограмотихме.

Онзи, дето се обаждаше, без да го питат, ме издаде пред Седмочисленика, че най съм обичал да ограмотявам красивата циганка Зилбе и аз се изчервих, а Седмочисленика се засмя.

---

* Събирателно название за създателите и разпространителите на азбуката ни