Познавате хора, които са си самодостатъчни, нали? На тях други не им трябват. За тях Оскар Уайлд беше казал някога: "Да заобичаш себе си е началото на романс, който трае цял живот", а дядо ми твърдеше, че такива типове със сигурност сами ще си посегнат, щото много се обичат.

В България има двама, които наистина адски много се харесват - Борисов и Първанов. Те едва ли са се родили така. По-скоро бяха заразени със самодостатъчност по единствения начин, по който тя се прихваща на политическо ниво - чрез победи на избори.

В началото те взаимно се уважаваха. Крепяха се. Преливаха си тежест. Помагаха си - Бойко се ската от президентски избори, а Първанов го хвалеше наляво и надясно. После обаче разбраха, че страната е твърде малка за двама високорейтингови политици. Борисов съвсем се еманципира в момента, в който осъзна, че сам е прелял толкова рейтинг на помощника си Цветанов, че го е направил по-популярен от президента.

Мехмед и Инджи се събраха отново, но при Първанов и Борисов това няма как да се получи. В първия случай става дума за любов, във втория - за тежка омраза.



И сега са във война



За съжаление, тази война е и личностна, и институционална. По конституция Първанов се отъждествява с институция. По стечение на обстоятелствата Борисов - това е правителството. В спора между двамата вече се намеси и Народното събрание.

Като всяка балканска война, и тази е на дребно, но с непредвидими последици. Тя официално стартира на 5 септември, когато Борисов организираше брилянтно институциите в София около трагедията в Охридското езеро, а Първанов тайно хвана самолета, за да се ръкува с оцелелите от "Илинден". Типично популистки. После, чувам, вечеряли и изгладили противоречията.

Преди седмица обаче



Борисов се направи на мъж



като кабинета му гласува набързо отзоваването на посланиците ни в САЩ и Турция. Първанов, който по конституция подписва указите за назначаване и отзоваване на висши дипломати, се нацупи и отказа да довърши процедурата. С право, защото тия неща стават от 20 години със съгласуване между двете институции, а не с показно извиване на ръце. Сега естествено сме изправени пред абсурда България да няма посланици в САЩ и Турция - те да седят в София и да получават 800 лв. заплата.

За да не остане назад, Първанов атакува Борисов, че не се бори с истинските бандити, а се репчи на Станишев затова, че експремиерът не си подреждал акуратно секретната каса. Борисов, който е известен с това, че държи да има последната дума във всеки спор, обвини президента, че влияе върху съдебната система... И тези двамата щяха да продължат със злобните си забележки, ако не бяха Костов и Сидеров, които вдигнаха спора на по-висока степен като се заканиха да искат импийчмънт за Първанов, защото той преди десет години май бил писал писмо на Саддам, а и не се бил отчитал пред НС, и то не знаело какви ги върши президентът. Сега сигурно нагледно ще ни се покаже, че не само законите са врата в полето, но и конституцията ни е такава и всеки ще почне да си я тълкува както иска.

Това вече е глупаво. Това наистина си е кампания от ланския сняг, както казва Бойка Башлиева.



Следва втора сцена от трагикомедията -



Първанов ще бъде привикан в парламента, където ще се обяснява пред освиркащи го депутати. Трета сцена - той вече вее перчем изправен пред Народен съд, не - пред Конституционния съд, който на открито заседание решава съдбата му. КС не го отстранява, но Първанов най-сетне разбира какво означава: Sic transit gloria mundi. Циркът ще е пълен, никой няма да гледа "Перла".

По-важното е, че ако Първанов и Борисов не спрат да си мерят рейтингите, кадровите процеси във външната ни политика и отбраната ще бъдат блокирани през следващите две години. Парламентът усилено ще преразглежда закони, върнати на конвейер от президента. Двамата ще се цапат ежедневно, а пръските от калта ще се лепят и по съратниците им.

Вчерашната история - класически номер от селска вечеринка: Борисов полетя с правителствения самолет за Берлин, оставяйки на земята Първанов - ще се повтаря много пъти. Репликите ще бъдат същите като тези между Качински и Туск в Полша. Накрая ще заприличаме и на Румъния - вижте колко време не могат да си изберат правителство, а сега даже Бъсеску се опитва да направи от двукамерния парламент еднокамерен. Ако Първанов имаше правомощия, докъде щеше да се стигне? Щеше да разпусне парламента, разбира се. Да, сега българският президент няма сериозни властови възможности, но със сигурност ще използва всички лостове, които успя да разхвърля в политическото пространство и съдебната система.

Всъщност, Първанов и Борисов са сродни образи. Първанов е левият ГЕРБ. Единият ще победи, другият ще потъне, завличайки със себе си партия, идеали, приятелски кръг, минало и бъдеще.