Менда Стоянова е председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, мажоритарен народен представител от ГЕРБ от Пловдив. Родена е в София през 1956 г., магистър е по икономика. Работи в данъчната администрация от началото на 90-те години и през 2000 г. стана шеф на Пловдивската данъчна дирекция. В края на 2005 г. бе обявена за данъчен директор на годината, но месеци по-късно, след като начело на НАП застана Мария Мургина, Стоянова подаде оставка. След това откри кантора за данъчни консултации.
- Г-жо Стоянова, в Бюджет 2010 са посочени 5 приоритета, сред които социалната политика, здравеопазването, образованието. Кое показва, че тези сфери действително са приоритет, при положение че бюджетът на социалното министерство например е намален с 215 млн. лв. в сравнение с 2009 г.?
- Парите за социалното министерство могат да бъдат намалени, но парите за социалните дейности, които се покриват не само от социалното министерство, не са намалени. Те са увеличени, включително и в номинален размер спрямо 2009 г., и това показва приоритета на тази дейност. За съжаление, останалите приоритети не се ползват с увеличение на средства в сравнение с 2009 г., но те са приоритети, защото запазват относителното си тегло в разходите.
За съжаление, това е първият бюджет от 10 години насам, в който трябва да се прави съкращение на разходи спрямо предходна година. Досега винаги е имало ръст и споровете са били колко от този ръст да бъде разпределен към една или друга дейност. Сега споровете са за по-малко или по-голямо намаление на разходи, защото може би всички разбират, че този бюджет е единствено възможният в настоящия момент.
- Парите за програмите за заетост се съкращават с 2/3, т.е. от 165 млн. лв. на 65 млн. лв., а в същото време се предвижда заетостта да се насърчава чрез сваляне на осигуровките, което ще лиши бюджета от около 400 млн. лв. и има много неясен ефект. Защо е това противоречие в политиките?
- Това не е противоречие. Намаляването на осигуровките щеше да има по-сериозен ефект и щеше да постигне заложените цели, ако имахме възможност да направим по-чувствително намаление в размер на 5%. За съжаление, вървим на стъпки и ефектът може би няма да е в този размер, който на всички ни се иска. Но това е все пак мярка, която е именно в посока на подкрепа на работодателите и работниците.
Що се отнася до парите за програмите за заетост, искам да обърна внимание, че има изключително много възможности по оперативна програма "Човешки ресурси", които ще компенсират това намаление. Тази мярка е много по-ефективна, защото предвижда обучение, допълнителна квалификация, придобиване на втора професия на безработните, като за времето на обучение те ще получават и стипендии.
- Защо няма да падне таванът на пенсиите, както беше обещано, след като това не би лишило бюджета от огромна сума, а от 3 млн. лв.?
- Тук 3 милиона, там 2 милиона. Знаете народната мъдрост: "Капка по капка - вир става". От една страна, това не е голяма сума за бюджета, но като компромис беше решено тези пари да отидат за добавки към пенсиите на възрастните хора над 75-годишна възраст и за вдовишките надбавки.
- Тези увеличения за възрастните хора, за които говорите, обаче ще влязат в сила не от 1 януари, както първоначално се твърдеше, а от 1 юли.
- Да. Парите са предвидени за цялата година, но реално ще бъдат изплатени след 1 юли.
- Ще бъде ли поправена т.нар. "техническа грешка" с помощите за майките на близнаци и майките студентки?
- Категорично заявявам, че тя ще бъде поправена между първо и второ четене. Политиката на ГЕРБ приоритетно е именно за стимулиране на раждаемостта, за подпомагане на децата.
- Защо тогава се отменя данъчното облекчение за лихвите по жилищни кредити за млади семейства?
- По принцип самото данъчно облекчение има неравнопоставено отношение към различните категории данъкоплатци. В случая дори е сезиран съдът заради дискриминация по възраст. Но аз искам да обърна внимание на друг аргумент. Политиката на данъчното облагане в България е политика на ниски данъци и на неутрално облагане на всички данъкоплатци. Смятам, че постепенно всички облекчения, пробили под една или друга форма в данъчната система, трябва да отпаднат.
- Това го казвате, защото е замислено да се случи, или го споделяте просто защото това е принципната Ви позиция?
- Това е принципна позиция. Разбира се, много е трудно да се отнемат веднъж дадени облекчения. Затова всеки път ще трябва да обясняваме много аргументирано на обществото защо го правим.
- Спортът не е посочен сред приоритетите на Бюджет 2010, но средствата за този сектор се увеличават със 136% или 24 млн. лв., при положение че в почти всички сфери има съкращения. Какво е обяснението за това?
- Бюджетът за спорта винаги е бил в най-мизерни размери и ако сега се запазят тези мизерни суми или дори бъдат намалени, това означава, че, дори и спортът да не е посочен като приоритет, може да се стигне до ликвидиране на държавната намеса в този сектор, което е недопустимо. В по-широк смисъл насърчаването на спорта, особено сред децата, е свързано с очертаните приоритети здравеопазване и образование.
- Защо се отменят 4 данъчни облекчения за земеделските производители?
- За съжаление, тези 4 облекчения са декларирани пред Европейската комисия в договора за присъединяване и дерогацията, която сме получили за тяхното ползване, е 3-годишна и изтича в края на 2009 г. Това означава, че или трябва да премахнем тези преференции от 1 януари 2010 г., или ще бъдем санкционирани сериозно от ЕК. При това санкцията няма да е само за държавата и бюджета, а и за самите фермери, които биха ползвали тези отстъпки, т.е. те може да се наложи да връщат пари. Въпреки отмяната обаче ние ще търсим компенсационни механизми, чрез които да оставим част от тези пари в хората.
Например средствата в размер на 70-80 млн. лв., които оставаха досега у фермерите чрез намалената ставка за акциза върху горивата за тях, догодина ще им бъдат предоставени чрез увеличаване на националните доплащания към евросубсидиите за ниви в същия размер. България ще се опита да получи разрешение от ЕК да остане намаленият на 4% данък печалба за юридическите лица земеделски производители, но самата процедура ще отнеме поне година и половина, а и ще бъде ограничен кръгът от стопани, които ще могат да се възползват от облекчението. За съжаление, другите две отстъпки - 0% данък върху общия доход (ДОД) и облекчението за данък сгради върху земеделските постройки, няма как да бъдат компенсирани напълно.
- Ще се направи ли наистина златен регистър по ДДС на фирмите, както заяви финансовият министър Симеон Дянков?
- Наистина много се говори за този регистър, но той не може да бъде въведен законово. Правени са подобни опити, но е много трудно да се формулират достатъчно на брой и обективни критерии, по които една фирма да се класифицира еднозначно във времето като такава, която заслужава да бъде вписана в златния регистър. Затова той остава като вътрешноведомствена, организационна мярка, която, за съжаление, до момента не се случва, и то по обективни причини. По-скоро стъпка в посока към по-бързото възстановяване на ДДС на фирмите е, че с реформата в НАП се създават 5 служби "средни данъкоплатци" в страната, които ще имат за задача да обслужват по-добре голяма част от фирмите, които са гръбнакът на икономиката.
|
|