Войната в Босна и Херцеговина през 1992-1995 г. бе едно от най-кървавите събития при поредицата от конфликти, които съпътстваха насилственото разпадане на бивша Югославия. Според различни данни загинаха между 100 000 и 200 000 души, като споровете за точния брой жертви продължава между различните страни. Тази война бе най-кървавият и най-страшен сблъсък между бившите братски народи, тя възроди явления като "етническо прочистване" и "концентрационни лагери", и то в Европа. Основният проблем беше, че сърбите не искаха да живеят в независима Босна, в която от решаващ фактор ще се превърнат в потискано малцинство. Те все още се стремят за присъединяване към майката родина - Сърбия. Бошняците, които в голямата си част са сърби и хървати, които са приели исляма по време на Османската империя, мечтаеха и получиха своя независима държава. Хърватите също имаха свои цели и причини да хванат оръжието, основната от които е присъединяване към тяхната майка родина - Хърватия. Освен това те имаха зъб на сръбските си съседи, след като в родината им също се водеше война срещу анклава Сръбска Крайна през 1991 г., който по-късно беше разбит и обратно покорен през 1995 г. Първоначално босненските сърби печелиха войната на бойното поле, но я губиха на медийния фронт. Западните и американските медии ги определиха като



агресори и екстремисти,



които потискат невинните хървати и бошняци. Така се стигна до намесата на НАТО и САЩ, които с помощта на въздушни удари и едновременна сухопътна офанзива на хърватската армия накараха сърбите най-накрая да седнат на масата на преговорите. Така през 1995 г. се стигна до Дейтънското мирно споразумение, което сложи края на кръвопролитията и роди странната нова държава на Балканите и Европа - Босна и Херцеговина. Чак през последните десет години светът отново разбра, че на война всички страни извършват зверства. Не може обаче да не се припомни, че най-голям отзвук имаха обсадата на столицата Сараево и клането на мюсюлмански мъже и момчета в Сребреница, от страна на босненските сърби. Този кървав отпечатък досега пречи на зарастването на раните. Редица високопоставени босненски сърби вече бяха осъдени от Трибунала в Хага за тези престъпления. В момента там тече делото срещу бившия им лидер Радован Караджич, а неговият военен стратег Ратко Младич все още се издирва.

Самата конституция на Босна бе разработена и наложена също през 1995 г., оттогава страната се състои от две държавоподобни образования - Република Сръбска (РС) и Мюсюлманско-хърватската федерация. В страната функционират и централни институции, чиято дейност обаче често е блокирана от съперничеството между политиците на трите етноса в държавата. Сърбите постоянно негодуват, че стремежът на управляващите в Сараево да създадат комплексна система на управление и по-силна централна власт подкопава техните позиции. През последните месеци бошняците и хърватите при подкрепата на Запада се опитват



да наложат по-централизирана власт



с помощта на конституционни промени. Предвижда се още Върховното международно представителство, което в момента изпълнява роля на изпълнителна власт, да преотстъпи пълномощията на федералните институции и да стане представителство на ЕС в страната. Премиерът на РС Миодраг Додик реагира много остро на предложенията и ги окачестви като "неналожителни и неприемливи". "Босна e неустойчива държава. Международната общност надценява ролята си и това ще се превърне в доказателство за нейния край", заяви Додик. Той дори настоя, ако конституционните промени станат факт, то те трябва да предвиждат и възможността да се проведе референдум за самоопределение, което би разчистило пътя за отцепването на Република Сръбска от Босна и изпълняването на нейната мечта, а именно присъединяване към Сърбия. В Белград засега мълчаливо наблюдават събитията в Босна, но е ясно, че при един по-сериозен конфликт ще се намесят най-малкото по-дипломатически път. Обикновените сърби също нямат нищо против едно обединяване с РС, особено след загубата на Косово през 1999 г. Хърватите и бошняците пък искат промяна, защото една от причините за неефикасността на властта във федерацията е механизмът за гласуване. Той позволява на малък брой депутати от босненските сърби в общия парламент на Босна да блокират всяко решение или законопроект, който не им се харесва. Въпреки че те са по-малко от 1/4 от депутатите. Така и двете страни не искат да се откажат от позициите си.

През октомври т.г. политици от Босна и Херцеговина, Евросъюза и САЩ се срещнаха на извънредна среща в Сараево, за да се опитат да намерят



изход от конституционната криза



на балканската държава, която крие риск от нов междуетнически конфликт. Еврокомисарят по разширяването Оли Рен определи политическата безизходица като връщане на страната назад. Брюксел се стреми да запази перспективата за еврочленство на Босна, поощрявайки конституционни реформи. Преговорите обаче се провалиха, след като босненските сърби отхвърлиха проекта, защото в него не е включено искането им за референдум. Затова лидерите решиха преговорите по проекта за реформи да продължат на равнище експерти, което с прости думи означава отлагане на проблема за бъдеще, което си е една малка победа на босненските сърби. Разбираемо мюсюлманите бяха най-недоволни и остри в коментарите си. "Ако нещата продължават така, не може да има никакво съмнение, че предстои нов конфликт. Въпросът е само какъв ще е неговият характер и колко време ще продължи - три месеца, половин или една година", заяви Сюлейман Тихич, лидер на Босненската мюсюлманска партия, която е най-голямата партия в Босна. Той се опасява, че на хоризонта дори се задава война.

Масло в огъня наля и въпросът с военнопрестъпниците. В края на октомври т.г. бившата президентка на Република Сръбска в Босна и Херцеговина



Биляна Плавшич беше освободена от затвор



в Швеция, където от 2003 г. излежаваше присъда за военни престъпления. Тя се прибра в своя апартамент в сръбската столица Белград и бе приветствана от свои привърженици. Плавшич, която е наричана "Желязната лейди", беше освободена предсрочно, след като излежа две трети от 11-годишната си присъда, произнесена през февруари 2003 г. от Трибунала в Хага. Тя призна отговорността си като вицепрезидент на РС в предприетата от сръбските сили кампания по преследването на мюсюлмани и босненски хървати по време на войната. Босненските сърби приветстваха нейното освобождаване, но бошняците бяха разбираемо разгневени. В същото време в Хага започна процесът срещу Радован Караджич, който е обвинен в геноцид, престъпления срещу човечеството и военнопрестъпления по време на войната в Босна. Той се опита да разиграе съда, като поиска отлагане на делото, защото не бил готов и не се яви в залата. Караджич обаче беше наказан от съдиите и вече няма да може да се защитава сам, каквото бе неговото желание. Съдът му назначи служебен адвокат. Делото срещу него ще се поднови на 1 март догодина. Така 15 години след края на убийствата тежката съдба на Босна продължава нелекия си път, който е осеян с множество подводни камини и опитите да се излекуват старите рани засега нямат голям ефект.