Статистически факт е, че българската нация върло мрази ближните богати. Убедена е, че самото имане на богатство е доказателство за айдутлук. Почти не съм срещал нашенец - дори над средно ниво на интелигентност и благосъстояние, който да е готов да се примири, че друг може да е забогатял по честен, морално и правно безукорен начин. Не можеш да убедиш средностатистическия българин, че у нас има дори и един хем честен, хем прилично заможен индивид ("милионер в зелено"). И реституцията вече не се приема безрезервно. Нацията копнее да погне всички, които "са се награбили" за две десетилетия пазарна икономика. Правителството яхна отколешното мъртво вълнение и широко оповести мащабна



новация на конфискационния закон,



проект за изцяло нов "закон за отнемане ...", дето само авторите му са виждали, но пък началата му цяла седмица словоохотливо огласят ефира. Сега е тъкмо време да се вгледаме критично в идеите, преди да са станали закон. По-късно, ако порочни принципи станат (безпринципна) норма, ще е трудно да се върнем назад. Уж готовият проект се изменя покрай ушите ни. В началото на седмицата ставаше дума за отнемане на "незаконно придобитото", а в неделния ден вече идеше реч за отнемане на имущество, "придобито по престъпен начин". Преди дни чухме, че проверка щяла да се открива "по сигнал", сиреч за една отдавна невиждана



вакханалия на доноса,



при която всеки може да насъска конфискаторите по своя конкурент, съперник, опонент или друг дразнител. Закон, който открива едно тежко производство не само по подозрение (т.нар. "обосновано съмнение"), но и с махленски донос, за седмици ще отприщи вулкан от преписки. Милиони ще се възползват от уютния и евтин способ за разправа с онези, които ги дразнят с житейски комфорт. Представете си книжна лавина от един милион доноса. Колко струва да се приемат, обработят и разгледат - дори само за да се отхвърлят толкова много сквернословия. Изглежда, авторите на конфискационния проект са си дали сметка, защото "проверката по сигнал" изчезна от презентациите и засега проверки на имущество щели да правят само при повдигнато обвинение. Но конфискаторите ще имат и право "да се самосезират", т.е. да ровят и мачкат когото си щат. Без друго



всеки конфискационен закон е спорен



и в неизбежна колизия с фундаментите на правото. Магна Харта, след нея Хартата за правата на човека гарантират правото на собственост, т.е. нищо не може да бъде отнето от гражданина без надлежен съд. С конфискационни закони държавите внасят ограничения и тежки мутации в човешките права на собственост. Първо, като заместват конкурентния съдебен процес с административно производство пред съд. Второ, заменят доказателствата за вина с презумпция за виновност. И трето, пренасят (според мен - недопустимо) тежестта на доказване върху жертвата. Последното е най-страшно за всеки, който знае за какво става дума. Във всеки наказателен процес обвинителят трябва да докаже вината на подсъдимия. Но в конфискационния проект нароченият трябва да докаже, че законно е придобил своето имущество. Класически случай да се търси негативно доказателство за вина. То е недопустимо в модерните правни системи; това



превръща правосъдието в инквизиция



Помислете внимателно, всеки за себе си: ще можете ли да докажете - да докажете валидно, не само да твърдите, - че всяко ваше имущество е законно придобито? Че няма и едно нарушение при придобиването, че е придобито на честната цена, срещу законно получен доход или срещу друго законно притежавано имущество? Вие дължите доказателствата. Най-малкото съмнение в представените доказателства ще е достатъчно властта да ви отнеме къщата, колата, парите в банката, фирмата, нивата или каквото там притежавате. Не мислете за конфискационния закон като за нещо, което "гони престъпниците". Погледнете го като правна репресия лично срещу вас. Всеки може да попадне под ударите му. Срещу всеки от нас още утре могат да повдигнат обвинение за "престъпление по служба", например престъпна небрежност при изпълнение на задължения. Дали ще го докажат е друг въпрос. Важното е, че от този момент обвиненият става обект на конфискационния закон. Дори да излезе, че не е виновен, той може да загуби всичко, за което е дал живота си. Наред с всичко друго, конфискационният проектозакон



взривява давността



и въвежда един безразсъден давностен срок. 25 години назад да доказваш какво и как си придобил! Дори фирмите, длъжни да водят счетоводство, пазят документи едва 5 години назад. Такава конфискационна давност означава, че всеки от нас е потенциална жертва за целия си съзнателен живот - и минал, и бъдещ.

Добре е кабинетът да обуздае революционния патос на конфискационния проект и преди да стане закон, да го очисти от противоконституционни текстове, и да вгради сигурни гаранции, че под ударите му ще попадат само имущества, придобити по доказано престъпен начин, и че всеки ще има възможност да се защити. За щастие, не е тъй лесно да отнемеш имущество на невинен пред закона човек. За добро и зло България вече не е 100% суверенна държава и нашият законодател не може да върши каквото си ще. Скоро съдилищата на общността, от която сме част, ще го сложат на място. Но компенсациите за жертвите на един лош закон ще плащаме всички ние, т.нар. данъкоплатци, а не само съставителите на нелепи проекти и невежите им съучастници, с чиито гласове те се превръщат в закон.