ЕС се управлява по нови правила, след като от вчера влезе в сила Лисабонският договор, поставящ началото на институционалната реформа в Общността. Празненства бяха организирани в столицата на Португалия - Лисабон, където преди две години бе изработен новият документ.
Целта на Лисабонския договор е да направи ЕС по-ефективен, по-прозрачен и по-близък до неговите граждани. Документът въведе постовете на избраните наскоро президент и външен министър на ЕС - белгиеца Херман ван Ромпой и британката Катрин Аштън. С влизането в сила на Договора от Лисабон се увеличи и броят на евродепутатите - от 736 те стават 751. България също от вчера ще има един евродепутат повече - това ще е Светослав Малинов от "Синята коалиция".
"Договорът от Лисабон поставя гражданите в центъра на европейския проект. Радвам се, че вече имаме подходящите институции, за да действаме, и период на стабилност, за да можем да съсредоточим цялата си енергия върху осигуряването за нашите граждани на това, от което се нуждаят", заяви председателят на ЕК Жозе Барозу.
Договорът от Лисабон гарантира, че европейските граждани могат да изказват мнението си по европейските въпроси и че основните им права ще са включени в харта. Освен това ЕС щял да бъде по-добре подготвен да изпълнява очакванията в сферата на енергетиката, изменението на климата, трансграничната престъпност и имиграцията.
Коментар - на стр.9
ОТЗВУК
В. "Файненшъл таймс" раздели в три категории ресорите в новата ЕК - победители, губещи и такива, които нито печелят, нито пък губят. Франция, Финландия, Испания и Белгия са определени като "победители". "Губещи" пък са Италия, Латвия и България. Италианецът Антонио Таяни получи "орязаната" индустрия, а латвиецът Андрис Пиебалгс, в момента отговарящ за енергетиката в ЕК, ще отговаря за развитието. Румяна Желева взима непретенциозното портфолио за хуманитарната помощ, което е много по-нежелано от земеделието, което бе дадено на Румъния.
Нито печеливши, нито пък губещи са Германия, която взе енергетиката, и Люксембург, на който се падна правосъдието. ЕП ще изслуша номинираните еврокомисари от 11 до 19 януари, гласуването ще е на 26 януари на извънредна сесия.
Нито печеливши, нито пък губещи са Германия, която взе енергетиката, и Люксембург, на който се падна правосъдието. ЕП ще изслуша номинираните еврокомисари от 11 до 19 януари, гласуването ще е на 26 януари на извънредна сесия.