Днес в Копенхаген ще се съберат над 15 000 представители на повече от 190 страни за конференцията на ООН по въпросите на климата. Основните позиции са вече оформени, държавните и правителствени ръководители стягат куфарите. Светските хроникьори се захласват по екологичните екстри на форума. Други предлагат "зелени" пътеводители до Копенхаген и обратно и изчисляват щетите от стълпотворението в CO2. За нуждите на екологичната реклама жители и гости на датската столица бяха впрегнати да въртят педалите на коледната елха, захранвана с велосипедно електричество. Светът заживя в екорежим и предчувствие за чудодейните решения на държавните първенци, от които се очаква да спасят света от глобалното затопляне. Световните лидери ще трябва да подсигурят бъдещето на планетата и след 2012 г., когато изтича Протоколът от Киото.

Казано в цифри, от форума в Копенхаген (7-18 декември) се очаква да излезе с конкретни договорености за намаляване на въглеродните емисии в развитите страни с 25% до 2020 г. и с 40% до 2050 г. спрямо нивата от 1990 г., както и да определи размера на финансовата помощ за обезпечаване на борбата срещу климатичните промени. В края на октомври европейските ръководители заковаха летвата на 100 милиарда евро годишно до 2020 г. И въпреки че богатите вече склониха да помагат на бедните за справяне със сушата, наводненията и покачването на морското равнище, Европа остава разделена по въпроса за размера на своята лепта и разпределението й между страните членки.



Начало на залаганията



Залаганията за Копенхаген вече започнаха. Кой какво слага на масата на преговорите? Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка вече заявиха в обща декларация, че не поемат конкретни ангажименти за намаляването на вредните емисии въглероден двуокис. Четворката възразява и срещу налагането на международен контрол върху дейностите срещу глобалното затопляне, които не са финансирани отвън. Максимумът, който Китай се ангажира да направи, е да намали "интензитета" на отделянето на вредни емисии, което няма да доведе до намаляване на количествата.

Индийската позиция също остава неясна. Според експертите всяко ограничаване на вредните емисии ще срине икономиката на страната. В същото време преди седмица премиерът Манмохан Сингх за пръв път допусна възможността страната му да преосмисли негативната си позиция. Индийците са на мнение, че богатите страни носят основната историческа отговорност за глобалното затопляне и трябва да заплатят усилията на по-бедните.

В отговор ЕС също заигра коварни игри. "Гардиън" разтръби, че вместо да деблокира нови средства, Съюзът обмисля да пренасочи част от досегашната помощ за развиващите се страни за нуждите на борбата с глобалното затопляне. За целта ЕС щял да настоява за отпадането на онези пасажи в преговорните текстове, в които се посочва изрично, че помощта за климатичните промени е различна от вече съществуващите фондове за развиващия се свят. Ако това условие не бъде спазено, бедните са категорични, че няма да подпишат никакви договорености.

Засега Европа е лидер в надпреварата по "озеленяването" на планетата. Франция, Германия, Великобритания са готови доброволно да се подложат на някои екологични рестрикции и отдавна разработват програми за внедряване на възобновяеми енергии в индустрията и бита. Амбицията на Обединеното кралство пък е да се превърне в "зеления" локомотив на Европа. По една простичка причина - въпросът засяга териториалната цялост на страната. При средно покачване на температурата с 2 градуса в следващите 40 години, както прогнозират учените, равнището на моретата ще се вдигне с половин метър и островната държава рискува да загуби част от периферията си. Затова британците настояват за 34% по-малко въглеродни емисии до 2020 г. В същото положение се намират и вече потъващите острови Тувалу, които ще са първата жертва на глобалното затопляне. Неслучайно те вече декларираха готовност да минат изцяло на "зелена" енергия до 2020 г. Въпрос на оцеляване.

За разлика от Киото, този път САЩ са склонни да участват в общите преговори за бъдещето на планетата. Намаляване на вредните емисии със 17% спрямо 2005 г. в следващите 10 години е таванът на американския компромис. Което е едва 4% спрямо универсалната база за сравнение - 1990 г. Въпреки че не е сред най-големите индустриални замърсителки в света, Русия също е склонна да прояви разбиране, въпреки че залага предимно на ядрена енергия.

Българската позиция преди форума остана загадка. До публикуването на броя шефката на дирекцията за климата в МОСВ Миля Димитрова така и не предостави обещаната ни информация.



Четири възможни сценария



Най-малко четири сценария могат да се разиграят в Копенхаген - от най-лошия до най-добрия от гледна точка на климата. Най-лошият вариант е лидерите да подпишат един консенсусен, юридически необвързващ текст, изпразнен от съдържание. Тоест без ясен ангажимент за финансово обезпечаване на борбата срещу климатичните промени и без гаранции за намаляване на въглеродните емисии в индустриалните държави. Подобен документ ще узакони катаклизменото съгласие.

Вторият, също лош изход от Копенхаген, ще е пълното отсъствие на сговор. Възможно е държавните ръководители да решат, че различията са непреодолими и да си чукнат (в най-добрия случай) нова среща след време. Този сценарий минава за по-добър от предишния, тъй като остава надеждата, че съгласието е постижимо и не е зачеркнато с финална резолюция. Но и той ще е катастрофичен, тъй като може да повлече сериозна криза в международните отношения.

По-вероятно е обаче форумът в Копенхаген да приложи последната мода в преговорите: постигането на политическо съгласие. Терминът предизвиква истински фурор сред развитите страни от Севера и предизвиква ужас у развиващите се държави. Политическото съгласие е любимият жанр на правителствата на развитите държави, които изтъкват, че преговорите не са напреднали достатъчно, за да бъде приет юридически документ. При подобен развой съществува риск преговорите за климата да зациклят. Най-благополучният изход от този сценарий ще бъде, ако лидерите в Копенхаген се споразумеят за последваща среща най-късно до март 2010 г., на която да бъде подписан юридическият договор. Към момента този сценарий изглежда най-вероятен. Датското правителство вече разпрати проект на декларация за политическо съгласие до министрите на околната среда с основните положения, по които да се търси консенсус.

Безспорно най-добрият вариант, който може да произтече от Копенхаген, е подписването на пълномащабен договор с конкретни ангажименти за намаляване на нивата на въглеродните емисии съответно до 2020 г. и 2050 г., за финансово обезпечаване на адаптацията към климатичните промени, както и за защита на горите от изсичане. На жаргона на ООН и екоорганизациите това се нарича "амбициозен договор". А той ще е истински амбициозен, само ако застави индустриалните държави да намалят между 25% и 40% от парниковите газове до 2020 г., да осигурят 150 милиарда евро годишно за преодоляване на щетите от климатичните промени в развиващите се страни и да редуцират със 75% изсичането на тропическите гори до 2020 г.

Този сценарий не изглежда съвсем безнадежден, като се има предвид, че и преди Киото подписването на общ документ изглеждаше невъзможно. И все пак бяха приети някои ограничения. Така че нищо не е загубено!



---ИНОВАЦИИ---



В духа на новата климатична политика финландците обявиха, че от януари 2010 г. впрягат топлината от компютрите за отоплението на столицата Хелзинки. Сървърите на най-големия информационен център в града ще бъдат разположени под основите на катедралата "Успение на Светата Богородица", а отделяната енергия ще се влива в отоплителната система. В момента Финландия и останалите северни европейски страни използват система за нагряване на водата с помощта на възобновяеми енергийни източници заради по-малкото разходи. С революционното откритие компютърните компании също ще съкратят производствените си разходи.