:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,682,702
Активни 592
Страници 25,267
За един ден 1,302,066
ИГРА НА КАРТИ

Банките изцеждат клиентите си с кредитните карти

12-те най-големи финансови къщи в Америка тихомълком и незаконно вдигнаха таксите си, докато Конгресът се готви да въведе по-строги правила в този бизнес и да защити клиентите им
Банките вдигат таксите за всяка транзакция и скоро използването на кредитни карти може да се укаже доста неизгоден лукс.
Банките по cвета и особено в САЩ се борят отчаяно да печелят пари от бизнеса с кредитните карти, а потребителите плащат цената за това. Лихвените проценти се вдигат тихомълком, съкращават се кредитните линии и се въвеждат куп нови такси, дори за добросъвестните притежатели на кредитни карти, разкри през септември американският сенатор Кристофър Дж. Дод по време на изслушване в Конгреса. Той призова законодателите да замразят лихвените проценти, за да има баланс, докато не влезе в сила новият закон за кредитните карти в Америка следващата година.

Сред засегнатите от новите правила е 91-годишната Анита Холадей от щата Флорида, която получила миналия месец писмо от Citibank, в което й съобщават, че новата й такса се е вдигнала с 29.99 американски цента на всяко плащане с картата, което е увеличение с 10%. "Възмутена съм от начина, по който следват новата си политика", заяви нейната дъщеря Сюзан Холадей Шумахер, която плаща сметките на майка си.



"Тези лихви са шокиращи",



допълни тя.

Средните лихви, налагани от банките по операциите с карти, са по-ниски от тази, предложена на г-жа Холадей, но нейният случай не е необичаен. Банките започнаха да повишават лихвите и да намаляват кредитните линии преди около година, когато регулаторите започнаха да обсъждат нови реформи в този сектор. Банките се държат доста агресивно при въвеждането на своите промени, което предизвика гнева на законодателите и те с право ги обвиниха, че се опитват да установят високи лихви за кредитните карти преди новият закон да влезе в сила през февруари догодина. Федералният резерв на САЩ направи специално проучване сред банките и установи, че около 50% от тях са увеличили своите лихвени проценти и са намалили кредитните линии на своите клиенти, дори на добросъвестните. Около 40% са заявили, че ще увеличат още лихвите и че ще затегнат минималните изисквания по кредитите си.

Проучване на Pew Charitable Trusts от октомври т.г., в което участваха 12 от най-големите банки в САЩ, които издават 80% от кредитните карти в страната, показа, че те продължават да използват практики, които бяха определени от Федералния резерв като "нечестни или измамни", а в някои случаи са окачествени от Конгреса като незаконни. В отговор на голям брой жалби на гражданите Камарата на представителите гласува в края на ноември новият закон за кредитните карти да влезе веднага в сила. Законопроектът сега е в горната камара - Сената, където обаче още няма дата за неговото гласуване. Председателят на Сенатската комисия по банките демократът Кристофър Дж. Дод в момента се опитва да накара законодателите да замразят лихвените проценти за кредитните карти, докато законът не влезе в сила.



Новите правила ще затруднят банките



да променят когато си поискат лихвите по текущия баланс и ще изискват повече време и предупреждение за клиентите преди новите лихви влязат в сила.

В своя защита представителите на банките заявиха, че не са имали друг избор, освен да увеличат тарифите и границите на кредитиране. Те се аргументират с новите правила и продължаващите икономически проблеми, които крият много рискове за тях при издаването на кредитни карти. "Ние продаваме кредити, не продаваме пуловери", заяви Кенет Клейтън, вицепрезидент за кредитната политика на Американската асоциация на банкерите. "Единственият начин да си върнем изгубените позиции е с помощта на цените на продуктите или наличните пари", допълни той.

Най-големите американски банки в момента се опитват да измислят нов бизнес модел, който да се вмести в новите правила и да отрази сегашното състояние на икономиката. Тези институции имаха големи печалби през последното десетилетие, като променяха лихвените проценти и наказателните такси за една малка група клиенти, които постоянно закъсняваха с плащанията си или превишаваха своя платежен баланс. В момента много банки преминават към модел, според който малък брой американци ще бъдат одобрявани да имат кредитни карти, те пък от своя страна ще плащат повече за тази привилегия чрез годишни такси и по-високи лихви. Междувременно банкерите вече отсяват клиентите, които се смятат за прекалено рискови. "Знаете ли, не трябва да си гений, за да ти е ясно, че ако продължаваш да вземаш заем след заем, за да си купуваш постоянно разни неща, то в един момент ще последва срив и ще изгориш. Точно това се случва в момента", каза Мартин Ейкс, изпълнителен директор на Центъра за отговорни заеми.

През последните 12 месеца броят на сметките на кредитните карти в САЩ на Visa, MasterCard, American Express and Discover е паднал със 72 милиона, според данни на Дейвид Робъртсън, издател на индустриалното издание The Nilson Report. На пазара все още обаче има 555 милиона подобни сметки. Приблизително за същия период банките намалиха кредитирането с 26% - от 4.6 трилиона долара на $3.4 трилиона, сочи правителствен анализ на Foresight Analytics.



"Ние знаем, че ще загубим много пари



през следващата година от тези карти - до 1 млрд. долара в първото и второто четиримесечие. Това сигурно ще се промени едва когато безработицата започна да спада", смята Джейми Даймон, шеф на банката JPMorgan Chase & Co. Приблизително около 20% от кредитните карти в момента се облагат с годишна такса, чийто размер ще се увеличи заради новите мерки, каза Бил Хардекопф, изпълнителен директор на LowCards.com. Сегашните притежатели на карти също ще бъдат засегнати от това. Помолени да коментират вдигането на своите такси, Citibank пуснаха декларация, в която се казва, че "са нужни мерки заради загубите в индустрията, предизвикани от това, че клиентите не си плащат заемите".

Госпожа Холадей Шумахер не приема това обяснение. Тя казва, че в момента се бори със Citibank, за да ги накара да й пращат във Вашингтон сметките на майка й. През това време вече пристигнали две сметки, които били платени със закъснение, а то било последвано от увеличение на тарифите. "Това е ужасно нечестно спрямо една възрастна жена, която може и да не разбира за какво въобще става дума", гневи се тя справедливо.

Все пак не малък брой американски банки вече се опитват да подобрят своята репутация сред клиентите. American Express and Discover Financial например обещаха да спрат да увеличават таксите, когато притежателите на карти надхвърлят своя кредитен лимит. JPMorgan стартира програма, която ще помогне на потребителите да категоризират своите разходи и да възстановяват по-бързо своя платежен баланс. Bank of America пък рекламира линия на потребителските си продукти по толкова лесен и достъпен начин, че те вече се поместват на една страница. Представителят на банката Андрю Роу заяви, че новите продукти са изцяло в интерес на клиентите. "Вместо да получаваме печалби от клиентите с помощта на по-високи такси, когато техният статут стане рисков заради голямото харчене, банката вече ще се опитва да им помогне да скъсат с тези лоши навици", каза той. "Ние ще сме успешни, ако нашите клиенти са успешни. Това е основната промяна", допълни той.

Американският финансов министър Тимоти Гейтнър каза, че би приветствал потребителски продукти, които са по-прости и не носят толкова голям риск. В интервю за предаването "На предна линия" на обществената телевизия Пи Би Ес той обаче допълни: "Тези мерки са малко закъснели. Щеше да е по-добре, ако това се беше случило по-рано".



--------------------------------------------------------------------------------------------

* Материалът е част от журналистическото разследване на Андрю Мартин и Лоуел Бъргман, който стана световноизвестен с разкрития за тютюневите гиганти в САЩ през 90-те години на миналия век. Той дори стана герой във филма "Вътрешен човек" през 1999 г., където бе представен от актьора Ал Пачино.

Търговците вдигат цените, за да компенсират таксите по картите

Когато Стив Франклин си купи четири билета за австралийските авиолинии Qantas в Сидни миналия юни, той бе неприятно изненадан, защото бе таксуван 7.70 австралийски долара за всеки билет от 136.70 долара ($126), тъй като е използвал своята кредитна карта Visa. Господин Франклин знаеше, че има промяна на таксите за използването на тези карти, но новата тарифа от 5.6% му се стори прекалено висока. Тези промени всъщност са следствие от закона за кредитните карти, който беше приет преди шест години в Австралия и чиято цел беше точно намаляването на разходите за "скритите такси" при използването на подобни карти. Получи се обаче точно обратното. Вратички в закона позволиха на търговците да наложат нови такси и повечето се възползваха от това.

Сега, когато в Конгреса на САЩ се водят ожесточени дебати по тази тема, вниманието на американските законодатели бе насочено точно към лошия опит на Австралия. Ако регулаторите ограничат едни такси или тарифи, банките винаги ще намерят начин да увеличат годишните си печалби. Една от федералните агенции в САЩ публикува свой доклад, в който се отбелязва една нова тенденция - потребителите, които не използват кредитни карти, "могат да се окажат в по-неизгодно положение, защото ще плащат по-високи цени за стоки и услуги, тъй като на търговците им е по-изгодно да им се плаща с карти, отколкото с пари на ръка". Такава е в момента и ситуацията в Австралия независимо от предприетите промени преди шест години.

Много хора в Америка явно не разбират, че търговците в много страни, включително САЩ, получават от всеки долар около 98 цента, другите два цента отиват в банката или компанията за кредитни карти. Както се казва, капка по капка - вир става. Банките използват тези такси, за да покрият своите загуби. Visa и MasterCard също прибират комисиона за използването на техните маркетингови и дигитални мрежи. Само миналата година тези финансови институции са спечелили 40-50 милиарда долара от подобни такси. Затова банките и компаниите за кредитни карти в момента лобират против предложените промени в Конгреса на САЩ. Те предупреждават, че по-ниските такси ще ги накарат да увеличат цените на издаването на тези карти в момент, когато икономиката спешно има нужда от кредити, за да се възстанови.

1 млн. британци упорито съдят банките вече 2 години

Около 1 млн. британци съдят банките си за високи банкови такси заради овърдрафт. Делата бяха заведени още преди 2 години, когато пазарът бе съвсем различен. Днес вече има доста добри оферти с ниски лихви, макар че човек трябва доста да се оглежда и проучва, преди да ги открие. Barclays и NatWest намалиха таксите си за неплатени вноски по кредити на 8 и 5 лири съответно, докато Santander пуска през януари сметки, върху които не се дължат такси.

В средата на ноември обаче Върховният съд се произнесе, че Службата по честна търговия няма право да разследва дали банките справедливо са въвели такси върху заемите. Решението на съда бе голяма изненада и макар че не дава на банките карт бланш да налагат, каквито си пожелаят такси в бъдеще, някои финансови институции като "Лойдс" например, незабавно заведоха иск да се прекратят делата на клиенти срещу нейните такси.

Някои хора биха спорили, че банките имат право да наказват с такси клиентите, които нарушават правилата и надвишават договорения овърдрафт. Да си го признаем - да надвишаваш полагаемия ти се аванс не е основно човешко право. Както писа икономическият редактор на "Индипендънт" Шон О'Грейди: "Всъщност това е да се крадат парите на банката". Но въпросът е до какво ниво могат да се повишават тези такси и доколко непрозрачна може да е банковата система. Поуката от решението на Върховния съд всъщност е точно в тази посока - че не бива да приемаме неоправдано високите банкови такси. Самият факт, че банките изплатиха близо 60 млн. лири стерлинги на клиентите си в навечерието на съдебното решение, показва, че те са били наясно, че няма да могат да се измъкнат и да продължат да изискват разоряващите такси още дълго. Битката за ниски такси за просрочен овърдрафт не е завършила.
 Американският финансов министър Тимоти Гайтнър смята, че опитите на банките да подобрят имиджа си и отношенията с клиентите са доста закъснели.
 Банките и компаниите за кредитни карти тихомълком вдигат своите тарифи за сметка на потребителите.
29
7741
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
29
 Видими 
07 Декември 2009 00:51
Само не можах да разбера каква е връзката между проблемите на американците и австарлийците в горната заемка от техните вестници и проблемите на читателите на в.Сега в България. Иначе Чейс Юнайтед Майлидж е нелоша кредитна карта, особено когато си ги отказал да ти искат годишна такса.
07 Декември 2009 00:54
а при нас направо не е приказване тук ни дерат доста по вече и си траем но там и правителството има позиция за защита на кредитополучателите а унас не тук се молят на банките пълна трагедиия е тук
07 Декември 2009 01:34
Тука ще внеса малко яснота. Сенаторът Додс наскоро беше обвинен, че е получил специална отстъпка по лихвата на заема си за къща. Т. нар. суийт дийл. Подтекста беше, срещу евентуални бъдещи услуги по лобиране и замазването на гафовете с фреди и фани. Цифра не беше спомената. Сенаторът обясни, че не бил знаел, че заемът му е с абсурдно ниски лихви в сравнение с нормалните хора. Явно този пазар не му е ясен, според собствените му признания. Учудващо е как сега има нахалството да се изказва по въпроси, свързани с лихви и банки. Без съмнение, до една година избирателите му ще го изхвърлят от сената, ако и да е избран от либерален щат. Американските либерали не са чак толкова залупени, колкото изглеждат в този форум.
*
Банките започнаха да издевателстват над нещастните притежатели на карти, след като преди 10 месеца се прие закон с ограничения, който обаче влиза в сила след 1 година(считано от датата на приемането на закона). Дотогава нямаше никакви проблеми. Буквално от следващия ден банките започнаха да вдигат лихвите и да променят условията на кредитите. Понеже възможността за това им беше любезно предоставена от сен. Додс и приятелчетата му. Закона подейства като покана и това си беше ясно за всички освен Додс. Промяната на условията на вече сключени заеми следваше да се обяви за незаконна незабавно. Ето абсурдните практики за незабанен бан: едностранно увеличаване на минималната вноска; едностранно увеличаване на лихвения процент;
За по късно можеше да останат таксите и глобите дето уж са проблема и
невъзможността да се изплати първо заема с по-висока лихва след покриване на минималните вноски, ако едноивременно съществувт 2 заема с различни лихви.
07 Декември 2009 01:50
Парите и морала са като масло и вода. По света и у нас едно и също - Мизерия. Но не си го слагаите много на сърце - като потребители с малко пари големи сметки не си правете - не правете сметките на банките - те не правят вашите сметки.
07 Декември 2009 02:07
Да си го признаем - да надвишаваш полагаемия ти се аванс не е основно човешко право. Както писа икономическият редактор на "Индипендънт" Шон О'Грейди: "Всъщност това е да се крадат парите на банката"
Според популярното разбиране, банката получава депозит Х пари, дава кредит пак Х пари, печели от разликата в лихвата и тогава съм съгласен с горното.
Да ме светне някой обаче дали някоя добра централна банка не е позволила на въпросната банка да дава на кредит Х*10 пари... щото тогава това хич не са пари на банката!
07 Декември 2009 02:13
Sta е изчерпателен и много ясен. Засега водят JPMorgan-Chase. На запитване "fuck chase" гугъля отвръща с 2 620 000 резултата
07 Декември 2009 05:09
Sta
Банкерите по принцип са най-големите айдуци. Видиш ли банкер - ръцете на портфейло и стискай здраво.
Другият вариант е на Мухи - дърпаш кредити и беж за Меден. Който остане покрива дупката чрез по-високи такси и лихви .
07 Декември 2009 06:36
Само, че невъзможноста да изплатиш заема с по-висока лихва, ако имаш два заема с една и съща карта, не е от 10 месеца, а от десет години...Бест Бай работят от край време така. Мися че банката там беше HSB
07 Декември 2009 08:29
На някакъв прием Марк Твен разговарял с банкер. Онзи бръкнал в джоба си и извадил кърпа. Марк Твен отбелязал:
- За пръв път виждам банкер, който да вади, а не да прибира нещо в джоба си.
-------------------------------------
Блогът на Генек
07 Декември 2009 08:50
Предлагам разплащането да става за напред само в брой и в златни монети.
07 Декември 2009 08:56
Хубаво е , че финикийците са изчезнали.***

Редактирано от - sybil на 07/12/2009 г/ 10:27:24

07 Декември 2009 09:02
Одеситите се развихрят.
За какъв честен бизнес може да става дума при тях -
от времето на Магна Харта та до наши дни.
07 Декември 2009 09:06
Между другото тези дребни издевателства само сондират до къде е стигнала в развитието си робската психика.
Голямото заробване го резализират Обамата и тов.Гейтнер -
няколко трилиона нови дългове. Това ще осигури с ЛИХВИ няколко поколения напред.
Балансиран бюджет си е чист антисемитизъм в действие!
07 Декември 2009 09:15
Аз откакто знам какво е кредитна карта, имам чувството, че непрекъснато слушам за едностранно вдигане на лихви, такси, промяна на условия без клиентът да бъде предупреден. Ама напоследък темата е модна, а може би и хората, които обръщат внимание на подобни дреболии стават повече, знам ли. Във всеки случай това ще си остане най-кожодерската банкова услуга, просто няма начин да е иначе, толкова е удобно.
07 Декември 2009 09:19
Американците да четат-"Life without principle".-Henry David Thoreau.
07 Декември 2009 09:48
"Има ли смисъл да обираме банка, като можем да основем банка?!"
07 Декември 2009 09:50
Банките изцеждат клиентите си с кредитните карти
12-те най-големи финансови къщи в Америка тихомълком и незаконно вдигнаха таксите си, докато Конгресът се готви да въведе по-строги правила в този бизнес и да защити клиентите им

Е, та що? Боли ни снакса тука! Или това ще трябва да е мястото, дето днес цялата диаспора, представена у форума, да споделя своите кахъри на тема "кредитна карта", "ипотека" и "черни петъци".
07 Декември 2009 10:36
съгласен съм с околийския предводител на команчите.
моят принос в това дело е , липсата на кредитни и дебитни карти, и банкова сметка. Парите в брой и на ръка.
07 Декември 2009 11:03
Добре, де, тези янки, дето се оплакват...че и англета...не са ли подписали договор, в който пише, че лихвата е някакъв вътрешнобанков индекс + надбавка? И че банката има право да променя таксите, стига 1 месец преди това да ги публикува на сайта си?
07 Декември 2009 11:09
Клиентите да си ползват кредитните карти като дебитни за да нямат проблеми. Една кредитна карта е достатъчна и то само за плащанията, за които е абсолютно наложителна.
Някои са си извадили по няколко кредитни карти и дълговете им се трупат. Естествено, че загубите им от лихви ще са големи, за кредитните карти лихвите винаги са били високи.
Основното правило е "Всеки да се простира според чергата си."
07 Декември 2009 11:28
Sta, това е the overstatement of the day:

Aмериканските либерали не са чак толкова залупени


Виж кого си избраха за президент. От там тръгни и не питай повече. Иначе voivodata е изразил присъщото на разумния поведение. Ако обаче всички бяха разумни (разбирай неглупави) светът щеше да се разпадне.
07 Декември 2009 11:58
Бивол, не е прав войводата и няма как да си разумен, когато задължително ("белите) възнагражденията се плащат по карта, когато задължително соц. плащания са по карта, когато задължително плащаните такси са по банков път.
Ако всички са разумни, то банките ще надуят таксите и пак същото - преводът на 3 лв. за свидетелство за съдимост няма да е сегашните 3.50, а ще е 10 лв. и пак сме от страната на булката.
Крюела е правата - РАЗУМ требе. Така и така никой в държавата няма да се светне, че щом нещо е задължително, то трябва да има спирачки за операторите на това задължително нещо (ако не беше, то САМ щях да реша дали ми е по-удобно да получавам и плащам през карта/банков път и да си платя за удобството или да получавам/плащам само кеш на гише), но поне ние трябва да влагаме разум и да не вземаме всяка предложена ни карта и всяка попаднала пред очите ни плазма.

Редактирано от - Stern на 07/12/2009 г/ 12:01:20

07 Декември 2009 12:35
Мани мани какъв превод!
Прочетох "новата й такса се е вдигнала с 29.99 американски цента на всяко плащане с картата, което е увеличение с 10%" и си рекох "WTF?". Такса на всяко плащане на кредитна карта? Абсурд! С точност до 0.01 цента? Абсурд! И това ако е 10%, то тая такса ще да е 3 долара на покупка! Да бе да.
Истината всъщност е:
"her new interest rate was 29.99 percent, an increase of 10 percentage points."

Изводи:
@апсолютно: Тая статия да не се чете
@СЕГА: При преписване от чужди журнали да се ползват не филолози, а хора имащи хабер от понятие от материята.

ПП: Що пишете вместо ударено и и кратко?
07 Декември 2009 12:41
Не съм наясно има ли законово задължение изплащането на заплати, пенсии, детски добавки, социални плащания и други по банков път? Ако някой знае точно, моля нека ме светне! Щото май никъде не е написано, а ние само мислим, че е така! И предимно в Си-банк се вадят картите, а? Или в някой неин мутант?откъде накъде съм длъжна да внасям 1.50 лв. по банковпът срещу 3.50 лв.банкова такса-превод?
07 Декември 2009 13:28
Sternв нашата Родина,"белите"възнаграждения, болнични и пр.не се правят по карта, за да се улесни населението.А се прави, за да ручат банките. и сега , когато се сменят множество шефове, управители на управления , отдели др.ведомства една от първите работи им е преместат сметките си , от една банка в друга.
Пример-щеф на болницата в Бл-д-премества сметките от една банка в друга....и получава автомобил, за награда.И те така!!!
07 Декември 2009 14:18
Американският граждански съдия Даниел Доил Бинъм беше достатъчно дързък през 2002 г. да се обади в „Sап Francisсо Federаl-Reserv-Вапк (FED)" и да проведе повече от удовлетворителен разговор с някой си Рон Супински от Рublic Informatiоп Department, който тук ще цитирам дословно (П означава ПИТАЩИЯ, а Г-н С.: - г-н СУПИНСКИ):
П: Г-н Супински, „Federal Reserve Systет" собственост на
държавата ли е?
Г-н С.: Ние сме учреждение на правителството.
П: Не такъв беше въпросът ми. Той държавна собственост ли
е?
Г-н С.: Това е учреждение на правителството, създадено от
Конгреса.
П: „Държавният резерв" фирма ли е?
Г-н С.: Да.
П: Има ли държавата какъвто и да било акционен фонд във „Федералния резерв"?
Г-н С.: Не, такива притежават банките-членки. П: Банките-членки частни ли са?
Г-н С.: Да.
П: Имат ли „банкнотите на Федералния резерв" някакво по-критие?
Г-н С.: Да, собствеността на „Федералния резерв", но преди всичко властта на Конгреса да налага данъци на гражданите.
П: Казвате властта да се касират данъци? Това ли е покритието на „банкнотите на Федералния резерв"?
Г-н С.:Да.
П: Колко са общо финансите на „Федералния резерв"?
Г-н С.: „Sап-Francisсо-Вапк" притежава $ 36 милиарда в активи.
П: Какво представляват тези активи?
Г-н С.: Злато, самата Федерална резервна банка и гражданите на държавата.
П: Каква е стойността за унция злато на Федералната резервна банка по документи?
Г-н С.: Нямам такава информация, но „San Francisсо-Вапк" при-тежава $ 1, 6 милиарда в злато.
П: Да не би да казвате, че Федералната резервна банка в Сан Франциско само като банка притежава $ 1, 6 милиарда в злато, а салдото на това богатство са правителствени гаранции?
Г-н С.:Да.
П:Откъде „Федералният резерв" получава „банкнотите на Федералния резерв" ?
Г-н С.: Те са оторизирани от хазната.
П: Колко плаща „Федералният резерв" за „банкнота на Федералния резерв" от $10?
Г-н С.: Петдесет до седемдесет цента.
П: Колко плащате за „банкнота на Федералния резерв" от $ 100?
Г-н С.: Същото - 50-70 цента.
П: Само петдесет цента за $ 100 е доста добра печалба, не мислите ли?
Г-н С.: Да.
П: Следователно американската хазна плаща на „ Федералния резерв" по $ 20, 60 на $ 1000 номинална стойност, респективно малко повече от два долара за $ 100, така ли е?
Г-н С.: Приблизително.
П: Не използва ли „Федералният резерв" „банкнотите на
Федералния резерв", които винаги струват два долара, за изкупу ване на американския дълг от правителството? Г-н С.: Да, но това не е достатъчно. П: Но в общи линии е така?
Г-н С.: Да, в общи линии е така.
П: Колко „банкноти на Федералния резерв" са в обращение? Г-н С.: $ 263 милиарда, но ние можем да дадем само малък про цент от общата сума. П: Къде отиват „другите" банкноти?
Г-н С.: В хорските дюшеци, в невидимия сектор и в нелегални пари от наркотици.
П: След като дългът се изплаща в „банкноти на Федералния резерв", как $ 4 трилиона национален дълг може да бъде изплатен с всичките намиращи се в обращение „банкноти на Федералния резерв" ?
Г-н С.: Не знам.
П: В случай, че федералното правителство събере всички на-миращи се в обращение „банкноти на Федералния резерв", щеше ли математически да е възможно да бъдат платени $ 4 трилиона национален дълг?
Г-н С.: Не.
П: Вярно ли ще е, ако кажа, че при тази политика на резерва срещу всеки влог от 1 долар в дадена банка-член могат да бъдат заети нови $8?
Г-н С.: Около $ 7
П: Поправете ме ако греша, но тук отново става дума за нови „банкноти на Федералния резерв" от $ 7, които никога не са в обращение. Те са създадени „от въздуха", защото кредитите и двата долара никога не са били плащани. С други думи: „банк-нотите на Федералния резерв" никога не са били реалност, не са били отпечатани физически, а само генерирани по документи и за да събират такси. Вярно ли е?
Г-н С.: Да.
П: Това ли е причината, че в обращение има само $ 263 милиарда „банкноти на Федералния резерв"?
Г-н С.: Това е част от причината.
П: Грешно ли разсъждавам: вярно ли е, че когато (на Коледа през 1913 г.) беше приет законът за „Федералния резерв", на практика Конгресът преотстъпи правото на едно ЧАСТНО сдружение да сече монети и печата банкноти, и изобщо да регулира по-купателната стойност на американската валута? Всъщност от „Federal Reserve Вапк" (ЧАСТНА фирма) страната ми ВЗЕМА НА ЗАЕМ това, което би трябвало да са наши собствени пари, ПЛЮС лихвите. Вярно ли е, че държавният дълг не може НИКОГА да бъде изплатен в рамките на сегашната парична система?
Г-н С.: По принцип - да.
П: „Надушвам плъх", а Вие?
Г-н С.: Съжалявам, но не мога да коментирам, аз работя тук.
П: Проверяван ли е „Федералният резерв" от независими лица?
Г-н С.: Да, проверяват ни.
П: Защо тогава съществува актуално парламентарно решение (заведено под номер 1486) за цялостна проверка на документите на „Федералния резерв" от GАО1? И защо „Федералният резерв" се противопостави ?
Г-н С.: Не мога да отговоря.
П: Регулира ли „Федералният резерв" стойността на „банк-нотите на Федералния резерв" и лихвените плащания?
Г-н С.: Да.
П: Обяснете ми как „системата на Федералния резерв" може да бъде конституционна, след като само Конгресът на САЩ в лицето на Сенат, и Камара на представителите има властта (или най-малкото трябва да я има) да сече монети, печата банкноти и да регулира стойността? [Член 1, параграф 1 и 2.[ Никъде в Конституцията не се дава право или пълномощие на Конгреса
1 GАО = Gоvеrnmеnt Ассоuntabilitу Оfficeсе, Правителствена подотчетна комисия - може да бъде свикана от Конгреса или от гражданите и провежда разследвания за разходите и програмите на правителството и др. Докладите на тази комисия пред Конгреса съдържат също и предложения за отстраняване на злоупотреби -бел. прев.
каквато и да било изпълнителна конституционна власт да се трансферира към някакво частно предприятие - или напротив? Г-н С.: Не съм експерт по конституционно право. Мога да Ви свържа с правния ни отдел.
П: Мога да Ви уверя, че съм чел Конституцията. Тя НЕ разрешава държавната власт да бъде преотстъпвана на частна фирма или сдружение. Не е ли казано ясно, че която и да е власт не се дава на частни лица, а се предоставя на държавата и на нейните граждани? Това не важи ли за едно частно предприятие?
Г-н С.: Не мисля, но ние сме създадени чрез законно събрание.
П: Ще се съгласите ли: това е нашата страна и това трябва да са НАШИТЕ пари, както е по Конституция?
Г-н С.: Разбирам какво искате да кажете.
П: Защо ние трябва да вземаме назаем (СРЕЩУ ЛИХВИ)
„нашите собствени пари" от ЧАСТЕН консорциум на банкери? Не беше ли точно това причината, поради която „ние" лансирахме революция, за да се превърнем в сепаративна суверенна нация със собствени права ?
Г-н С.: (без отговор)
П: Всичко това изобщо узаконено ли е от Върховния съд?
Г-н С.: Мисля, че имаше съдебни дела.
П: Имаше ли дела във Върховния съд ?
Г-н С.: Така мисля, но не съм сигурен.
П: Не потвърди ли Върховният съд единодушно в А.L.А. (Schechter Poultry Corp. vs. Us. and Carter Соаl Со.) корпоративно констатираното разпореждане като противоконституционен акт на законодателната власт ?
[„Да се предава власт, означава тя да се регулира. Това е шо-кираща форма на законодателно пълномощие; но само по себе си то съвсем не означава упълномощаване на дадена официална корпорация, общество или група, които вероятно не се интересуват от общото, а уреждат единствено частните си интереси." Сarter vs. Carter Соа1 Со...]
Г-н С.: Не знам, мога да Ви препратя към правния ни отдел.
П: Сегашната ни парична система не е ли „картонена кула", която ТРЯБВА да се срути, защото математически дълговете НИКОГА не могат да бъдат погасени?
Г-н С.: Така изглежда. Мога да Ви кажа, че очевидно много добре
разбирате материята и знаете какво говорите. Въпреки това ние имаме решение.
П: И какво е то ?
Г-н С.: Дебитните карти.
П: Имате предвид ЕFТ (Е1есtroniс Funds Тransfer = електронно превеждане на пари) ? Не е ли твърде опасно като имаме предвид качествата на компютрите? На държавата, на всички учреждения, вкл. „Федералния резерв", ще бъдат давани такива информации: например, че в 2.30 часа Вие сте бил на бензиностанцията и сте купил безоловен бензин за 10.00 долара, по 1.41 долара галона, а после в 2.58 ч. сте се отбил в магазина за хранителни стоки и сте си купил хляб, обяд, месо и мляко за 12.32 долара и накрая в 3.30 часа в аптеката сте взели лекарства за 5, 62 долара. С други думи: Вие ще знаете кога и къде ходим ние, колко плащаме, колко плащат едрите търговци и колко печелим. Със системата ЕFТ в прекия смисъл на думата Вие ще знаете всичко за нас. Това не е ли ужасно?
Г-н С.: Да, малко е странно.
П: Започвам да надушвам ГИГАНТСКИ ПЛЪХ, който вече е надхитрил Конституцията ни. Не плащаме ли мито на частен банкерски консорциум под формата на данъци върху доходите?
Г-н С.: Не бих го нарекъл мито, това са такси.
П: Служителите не изпитват ли професионална ревност да бранят Конституцията от външни, както и от вътрешни вра-гове? Така погледнато, „Федералният резерв" не е ли вътрешен враг?
Г-н С.: Не мога да кажа.
П: Виновни са избраните от нас служители и хората от „Федералния резерв" заради собственото си облагодетелстване като така унищожават моето гражданско право, а това е измяна. За измяна наказанието не е ли смърт?
Г-н С.: Мисля, че да.
П: Много благодаря за информацията и за отделеното време. И ако позволите, бих Ви посъветвал да направите необходимите стъпки за защита на себе си и своето семейство и да изтеглите всичките си пари от банката, преди системата да се срине. Аз лично ще го направя.
Г-н С.: Нещата не изглеждат добре.
П: Нека Бог има милост към духовете, които стоят зад
противоконституционното и криминално деяние наречено „Тhе Federal Reserve". Ако ВСЕСИЛНАТА МАСА се събуди и разбере за този гигантски удар, няма да го сметнат за дреболия. Беше удоволствие да разговарям с Вас и още веднъж Ви благодаря за отделеното време. Надявам се, че ще послушате съвета ми, преди нещата да са се сринали окончателно.
Г-н С.: За съжаление, изгледите не са добри.
П: Желая Ви хубав ден и благодаря за времето.
Г-н С.: Благодаря, че се обадихте.

Из "Не пипай тази книга" на Ян Удо Холай (Ян ван Хелсинг)
07 Декември 2009 15:02
У нас...у нас само като гледам болшинството дето се реди първо на банкомата на супера, а после плаща вътре кеш, кво да говорим за култура и навици?! проблемът е че първо банките заразиха клиентите с идеята да харчиш без да мислиш и сега изведнъж те ти викат "Ами да си мислил!". грехът на банковата с-ма е че промениха мисленето на хората и унищожиха спестовността като ценност и по-лошото - насадиха идеята, че е нормално за стоки които не са ти първа болка, да се увъртиш в заеми. духът на безотговорното харчене на неизработени пари вече е пуснат и доста болезнено ще е връщането към здравата логика на "пито-платено".
07 Декември 2009 17:21
Трябва да си куку да се оставиш да плащаш лихви по кредитни карти - към 15-30%. Никога не съм го правил. На края на месеца плащам всичко. Имам към десетина кредитни карти и никога не просрочвам плащания. Затова и кредитният ми рейтинг е висок и ако поискам да взема нещо на изплащане - няма проблеми. И понеже кредитният ми рейтинг е висок, лихвите са много ниски.

Редактирано от - A Bulgarian in the USA на 07/12/2009 г/ 17:23:02

07 Декември 2009 18:12
...лихвата е някакъв вътрешнобанков индекс + надбавка? И че банката има право да променя таксите, стига 1 месец преди това да ги публикува на сайта си?

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД