:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,352,513
Активни 103
Страници 11,615
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Евроизъм

Затягането на коланите, най-популярният лайтмотив на икономическата политика за последните 20 години, пак доминира бюджета. Нуждата от поредно притягане беше обяснена надълго и широко, но все пак остава усещането за празнота. Липсва центърът, фокусът, смисълът на икономическата политика, вдъхновила тъкмо такъв, а не друг бюджет. Притягането не е особено притегателно и както да бъде разяснявано, не е цел. Средство, необходимост, начин, лек - да. Но ние



имаме нужда от национална цел,



поредната обща и безспорна, обединяваща идея, без която икономическата политика дрънчи на кухо. Никой от нас, нито нацията като цяло, не изпитва недостиг от цели. С типичния за един балканец максимализъм, всеки срещнат и запитан ще наброи цели за три поколения напред. Но националната цел е друго нещо; далеч повече от лично щение и стремеж, тя има свойството да обединява, служи и за идентификация. Помним ролята, която желаното членство в Евросъюза игра през 1997 г., в доста по-тежки от днешните икономически условия. Същият евроизъм, идеята, обвързваща България с изконната стопанска и културна принадлежност към Европа, и я отграничава от по-късни ориенталски и славяно-сибирски обвръзки, сочи логичният пореден прицел, който трябва да поставим и отстоим като национална цел. Тази цел е



включването в еврозоната,



без което интегрирането ни в европейкото икономическо пространство е незавършено. Това поредно присъединяване, подобно на членството в съюза, интуитивно се приема като цел от мнозинството българи. Проблем е, че включването в еврозоната трудно (сравнено с еврочленството) прекрачва границата между интиутивно и рационално приемане. Национална цел не може да се измисли. Тя е субективно осмислена обективна възможност. Критерият кой стремеж може да бъде поставен на висотата на национална цел е прост: такава цел значимо разширява свободата. Когато я достигне, нацията става по-свободна, отколкото е била.



Приемането на еврото увеличава свободата



и намалява зависимостта на всяка фирма и всеки българин от външни, неподвластни на волята ни обстоятелства. Но трябва да знаем, че замяната на лева с евро няма да ни донесе печалба. Каквото можехме да спечелим от твърдата монетарна котва на икономиката, вече е факт. Ще видите, че когато левът отстъпи на еврото мястото си в обращението, потребителят и нефинансовият бизнес разлика няма да усетят. И въпреки това приемането на еврото за национална валута съществено увеличава икономическата ни свобода. По три основни причини, главната от които е фактът, че тази стъпка завинаги елиминира латентния политически риск и



паричната стабилност става необратима.



Ние не чувстваме скрития в лева политически риск, както не чувстваме сеизмичния риск на нашите земи. А финансовият пазар не само отчита латентния риск на лева, но и го мери всекидневно (друг въпрос колко вярно мери). Затова заеми и депозити в левове са по-скъпи от същите сделки в евро. Какъв е този риск? Ами представете си, че догодина нацията залюби поредния политически идол, някой върл популист, решил да харчи повече пари от събраните в хазната. Чрез дефицитно финансиране. То може да остане неусетно (за известно време), като се покрива с емисии ценни книжа на държавата. Но ако дългът прехвърли прага на допустимост, държавата може да фалира. Удар от фалита ще понесе не само фискът, но и целият финансов сектор, чийто достъп до международните пазари ще бъде отрязан. И тогава: край на обменяемостта на лева в евро. Същото може да се случи, ако изберем в парламента 121 депутати, способни да вдигнат ръчички за отменяне на валутния борд (мотиви ще намерят) или пък за девалвиране на лева (с което ще ограбят всички спестители в левове). Ще кажете, че такива сценарии не са особено вероятни. Но ако сменим левовете с евро, те стават абсолютно невъзможни. Така еврото ни дава свобода, като елиминира риска от електоралната ни глупост.



Още две важни свободи



дава еврото като национална валута. Освобождаването от обмена: макар и нисък, праг между лева и еврото има. Скача го всеки, който изнася и продава евро за левове. Минава го всеки, който плаща към чужбина и купува с левовете евро. Годишно косвеният "данък лев" вади от джобовете ни между 60 и 80 млн. лева в полза на банките. (Колко отгоре събират небанковите обменители не водим сметка.) Третата свобода е в полза на чуждия бизнес у нас. Ако еврото е национална валута и у нас, инвеститорът, търговецът и всеки турист са освободени от риска на лева като обмен, като финансов инструмент и като счетоводна позиция. Освен споменатите три свободи, които пряко следват от крачката към еврото, има редица положителни, но косвени ефекти, които ще почувстваме след броени години. Не е достатъчно влизането в еврозоната да бъде прогласено за национална цел,



националната цел трябва да се постигне



Първата работа на кабинета е да поиска включването на България в Европейския резервен механизъм (ЕРМ II). Няма довод националната цел да се заяви. Дори когато знаем, че ще срещне отпор, дори ако има риск заявката на страната да бъде отхвърлена. За да постигнеш нещо, първо трябва да го искаш. И после - да работиш сериозно, за да го постигнеш. Но самото поставяне на важна цел осмисля следваната от страната политика и цената, която нацията плаща за нея.
22
6535
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
06 Декември 2009 23:38
пак някакво откритие на топлата вода този понеделник
07 Декември 2009 01:16
Направо е откриване на колелото !!
Колелото на историята - биха казали някои !!
Или на зъбното колело - с 13 зъба !!
А може би е вече беззъбо колело !!
Търкул , търкул !!
07 Декември 2009 02:21
Но ние имаме нужда от национална цел, поредната обща и безспорна, обединяваща идея, без която икономическата политика дрънчи на кухо.

Тази цел е включването в еврозоната, без което интегрирането ни в европейкото икономическо пространство е незавършено.

Колко възвишен начин да съобщиш, че прането вече е изпрано, вносът на прах за пране съответно критично е намалял и понеже валутния борд не позволява допечатване на левчета, трябва елегантно да получим правото да печатим евра.





Редактирано от - Han на 07/12/2009 г/ 02:24:18

07 Декември 2009 03:27
Тези "филипики" вече съм ги чувал още в началото на 2000 година. Звучаха добре, може би, а за непросветените и душевните теснолинейки - направо очарователно!

НО!!

Нещата се сговнят в детайла. Никой не можеше да си представи, че със смяната на D-марката с ? ще има поскъпване почти равно на обменната стойност - 1, 955...
Не бяха създадени механизми за пресичане на спекулата.
Никой не обясни кой ще плати 300-400 милиарда необходими за подмяната на релсите и пренасяне на влаковата композиция върху новите... Както това по-късно стана ясно - стигна се до реално обедняване и стесняване на обема на средната класа - мотора на държавата.

- Всички парични системи са, както свързани една с друга (повече или по-малко ), така и относително независими. Какво се крие тук?

* Големината на паричната маса би следвало да отговаря на реалната стойност на стопанския еквивалент. Когато те са приблизително равни - има стабилност. Когато не - парите са повече от стоките - получаваме инфлация, обратното е дефлация. Хитреците разправят, че инфлация в рамките на 1..2% било полезно за капитализма и тази служела като "смазочно масло"... Хубаво, нека не прецизираме, защото ще стигнем до казината тип "Борси", Лихви върху лихвите, Федералния резерв с "Зелената шума" и пр. смърдящи неща...

* Да, но различните държави в евросъюза не са пропорционално еднакви в икономиките си, развитието, обема и темповете - накъсо: - Фундамента не един и същ и затова Централната Европейска банка има(ше) правилото отделните инфлации да не надхвърлят 2, 5%! Да, ама не. Не се получи... Сега се говори, че ако така продължава, ще се стигне до отделяне на силните държави със собственото им евро от слабите - Гърция, Италия, Испания. Дори неотдавна се препоръчваше да се гледа буквата пред серийния номер на банкнотите и да не се задържат такива с "лоши" букви...

Това, че тук г-н Хърсев елейно разправя какви щяли да бъдат "Ползите" (За кого по-точно? За България ли, за ограбеното и избедняло население ли или за Световната банка?), но пропуска да каже какви ще са Вредите и Загубите за Плебса при скоропостижното въвеждане на еврото в България - особено когато на държавата 'и се плетат краката в условията на световен финансов ураган. Това е несериозно!

Нещо повече:

- Никой не следва да забравя, че фанфарите как при големият бял брат не се били случили толкоз безработни колкото се предполагало или как пък онзиденшния индекс на борста мръдна с 0, 005% нагоре, не могат да прикрият Трилионите държавен дефицит, употребата на данъци за пълнене гушите на частните свръхолигархични интереси, източването на ползите от световната икономика в тяхен си интерес чрез безконтролно емитиране на Зелена шума и пр. и пр. И че едно окончателно сриване на "световната валута", неизбежно е, ще повлече всички останали. Да, България е в кюпа ЕС - за добро или лошо, но все още има тънка преградна стена - собствената валута. Добра или лоша, тя спира за сега спекулата да не се развихри при смяната 'и с евро - така както се случи в Западна Европа и както стана, въпреки ценовият мораториум - в Гърция!! Принудена е да спазва някакви, по-скоро заробващи, правила на СБ. Ще ми е любопитно да прочета балансирано мнение и за минусите, а не само хипотезите за "Ползите" от един финансов протогонист.

За един дръглив и претоварен кон, още една торба с камъни (евро) отгоре, може да се окаже последната капка - тя просто ще го гътне...

...ей така - изведнъж!
07 Декември 2009 03:28
Хърсев наистина предъвква баналности, но поне в едно е прав - темата за приемането ни в еврозоната трябва да се дискутира, защото е замъглена с мистика.


Немалко за това замъгляване спомогна Дянков. Досега той изрече поне две откровени лъжи: първо - преди изборите - че трябвало да вземем заем от МВФ като условие за еврото, второ - че балансираният бюджет бил необходим за да влезем в ERM II. Някои хора го поправиха, че критериите от Маастрихт допускат дефицит до 3%, а дори и с такъв дефицит ние ще сме сред отличниците на Европа. Да, но Дянков искал не само да е отличник, но да е и първенец. Тоест, ако може да изпреварим и пребогатата Норвегия. И пет пари не дава как се превежда тази негова амбиция в проценти безработни, или икономически растеж.


Но нека оставим сантиментите и погледнем практично. Истината е, че със сляпото гонене на химерата "балансиран бюджет", Дянков работи против скорошното ни приемане в еврозоната. Дано се окажа неправ, но ето съобръженията ми:


Критериите от Маастрихт въобще не са формален критерий за влизането в ERM II - напротив, влизането в ERM II е само един от петте критерия за приемането на еврото Натиснете тук. Формални критерии за влизането в ERM II няма. Просто трябва негласно да ти се даде да разбереш, че си желан. Досега нас ни въздържаха заради дисбалансите с търговския дефицит и високата инфлация. Сега кризата стопи инфлацията, но търговският дефицит е все още висок, по евро-стандарти. Освен това, инфлацията и дългосрочния лихвен процент отново ще са уязвими места от момента, в който икономиката започне да расте.


Валутният съюз изисква системна конвергенция на икономиките, а не еднократен овчарски скок на моментно приближаване, защото, видите ли, кризата ни дала по-дълъг прът. Когато е приеман Договорът от Маастрихт (1992) не е мислено, че ще има казус в еврозоната да влезе страна с доходи 40% от средните. Сега предоговарянето е невъзможно, затова се използват неформални намеци, кога е добре да кандидатстваме, без да ни отхвърлят. А причини за това да ни отхвърлят могат да се намерят.


Основната причина са огромните ценови дисбаланси, тоест реалният валутен курс. Ако влезем в еврозоната с цени два пъти по-ниски от средните, ние тихомълком се надяваме Франкфурт да си затвори очите пред последващата ни няколкогодишна инфлация, до поне приблизителна ценова хармонизация. Тоест, искаме да внесем подмолен камък на инфлационна нестабилност за цялата еврозона. Вероятно си мислим, че понеже сме малки, може да не ни забележат. Да, ама не. Така вече направиха Испания, Португалия и Гърция и еврозоната се напати.


За да догоним средните равнища, ще трябва да растем. Вече казах, това няма да стане без по-висока инфлация. Значи, още по-голям кредитен бум. Нашият частен дълг и без това е висок, гони 70-80% от БВП. Спестяванията ни са ниски - коефициентът дълг-спестявания е над 120%, сред най-високите в Европа. Ако сме с ликвидно евро и основната лихва от Франкфурт е ниска, ще надуем такива кредитни дирижабли, пред които дори Ирландия - сега на искуствено дишане с ежедневна дажба на ликвидност от Франкфурт - ще изглежда като детско балонче. Дали във Франкфурт не биха забелязали, че този сценарий може да се повтори?


Когато сме в еврозоната, стабилността на еврото се разпростира върху нас. Но тя и зависи от нас. А ние сега се опитваме да надхитрим останалите като временно затегнем още някоя дупка на коланите, за малко, и надуем бюджетните мускули. Бабаити за един ден, после сополивковци.


Да, но хората искат да видят че растем устойчиво, доближавайки се към тях, като едновременно сме достатъчно надеждни за да не им сринем реномето на новата валута. Как да стане това не виждам нито в бюджета, нито в устата на финансовия министър, нито в пресата.


Редактирано от - tknikodim на 07/12/2009 г/ 11:36:31

07 Декември 2009 04:56
След фалита на Гърция поне десетина години мое да забравите за Еврозоната. Ако ще насред жълтите павета нефт да бликне.
07 Декември 2009 08:35
елиминира риска от електоралната ни глупост

Да не би пък тук да е казано, че електората е глупав?... Наскоро избра едно лице да мине по-напреде с бая гласове.

07 Декември 2009 09:36
Нуждата от поредно притягане беше обяснена надълго и широко, но все пак остава усещането за празнота.


Празнота усеща всеки, който не помни по-дълго от 30 дена.
Аз обаче все още помня как 5 години поред
надълго и широко
ми обясняваха, че доходите ми трябва да са микроскопично малки, за да може от тях да се събере резерв за непредвидени кризи.
Събра се голям резерв за 5 години. Непредвидената криза дойде, и тия дето събираха резерва веднага (за две седмици) го употребиха за лични нужди.
Затова аз не усещам никаква празнота от обяснения, защото не усещам пълнота когато ми прибират 80% от доходите с каквото и да било обяснение.
07 Декември 2009 09:40

Ако проблема е, че цените ни са двойно по-ниски от средните в ЕС и при "догонването" ще има инфлация, то има едно просто решение - девалвираме еврото (не лева!!!). Т.е. от утре едно евро става един лев. Така хем вдигаме двйно цените хем вдигаме двойно и заплатите. Има и ресурс за тази операция - завчера Искров каза, че борда е гарантиран на 211%. След девалвирането на еврото ще остане гарантиран на 105%, което мисля пак е достатъчно.




07 Декември 2009 10:10
Като се говори за "двойно" по-ниски цени, защо някой не изброи поне 13 (по Алф) неща които отговарят на този показател и са ежедневно използувани стоки/услуги.

Аз не мога да спра да се удивлявам от цените по нашите магазини дори когато са сравнени със сравнително скъпите стоки на Острова, какво да кажем за Германия и Австрия например. Курортите ни, например за по-скъпи от тези на съседите ни или от Австрия през зимата, а качествтото на услугите е само на книга.

Така че се уморих да слушам как нещата са евтини в БГ. Единственото по-евтино нещо (и тук нещата се движат с висока скорост към изравняване) са все още рестораните, но това е поради евтината (все още) работна ръка.
07 Декември 2009 10:37
Сирена
07 Декември 2009 11:06
Времето показа, че в България работещи се оказаха само радикалните решения. Пример: валутният борд, отмяната на наборната военна служба, премахването на митниците с Румъния и Гърция в следствие на членството в ЕС. Навсякъде, където тръгнахме да правим кърпежи, нещата се провалиха. Погледнете на какво приличат КПП-тата с Македония, Турция и Сърбия. След като наляха десетки милиони заеми от Световната банка в реконструкция, след като се изредиха какви ли не чужди съветници и международни консултатнит, накрая пак автобусът чака по 2 часа за преминаване, а тоалетните или са старите, или изобщо ги няма, или се влиза в тях с противогаз.
07 Декември 2009 11:21
Просешко самочувствие, а имаме и интелектуален потенциал и квалифицирана работна ръка. Разпрашаването може да се пресече чрез концентрация.
Олигархичната партийнно зависима концентрация на капитали и ресурси може да ни доведе до пропоста.
Не може всяка партия, която е на власт да си създава олигарси, за да не се клатушка лодката.
На основата на равнопоставеност на различните видове собственост, държавата трябва да увеличи своята.Дори е наложително със свойте лостове и възможности да изгради работеща икономика и да я предостави на мениджмънт или други форми на ползване.
На тая основа има печеливши икономики.
Просперизъма не трябва да се идеологизира.
07 Декември 2009 11:29
Сирена,


Ами върло права си, без майтап. По-добре да им девалвираме еврото спрямо себе си преди да влезем, отколкото да им го девалвираме спрямо другите валути след това. Само че първото май няма как да стане с този върло отрицателен търговски баланс - би докарало Валпургиева нощ за вноса и Светата Инквизиция за износа.


John Yossarian


И аз съм се чудил защо у нас с едно захождане в Била не може да се напълни хладилника така, както в Англия, още повече в Германия, с едно захождане в Алди или Лидл. Но това е само кошницата на такива като по-бедния наш брат, емигранта. В Англия повечето хора пазаруват в магазини от категорията на Теско, Дебенхам и Марк & Спенсер. И не всички купуват от най-евтиния чедър.


Редактирано от - tknikodim на 07/12/2009 г/ 12:25:07

07 Декември 2009 12:25
Авторе, "Приемането на еврото увеличава свободата"- иди и питай някой немец, например, кво стана с цените в Германия след въвеждането на еврото...
"паричната стабилност става необратима"- аха у Гърция сега е такъв стабилитет, че мани.......

Eisblock
07 Декември 2009 13:22
Тотална дивотия да не кажем и по лоша дума. При цялото ми уважение, за по горното творение категорично .
При цялото опяване колко много ще спечелим от въвеждането на еврото истината е една - Крайният потребител, ще загуби от закръгляването на цените посока нагоре - до момента няма страна в която това да не се е случило. Заплатите обаче няма да са "закръглят" нагоре. От това биха спечелили единствено и само фирми.
Относно аргументите За преминаване към евро(като пропускаме уводния пълнеж):
"Приемането на еврото увеличава свободата" бихме попитали Коя Точно свобода?
"елиминира латентния политически риск и паричната стабилност става необратима. Ние не чувстваме скрития в лева политически риск" Моля? политическият риск да падне борда може би? Е, дянков още не е изтрещял до там а и за момента борда все още е любимото дете на тези които ни изпратиха горе споменатия галфон.
"Освобождаването от обмена:" (таксата от митичните 60-80млн) - могат да ми я пишат на сметката. Цената е нищожна, сравнено с ударът по цените при въвеждане на евро.
В кратце - дори и боя по брашнения чувал трябва да има граница. Дори и да е поднесен елегантно с мотото "наш'та благородна про-европейска цел".
07 Декември 2009 13:54
Финансисто на прехода е задал "верната" посока, след което ни е казал какви "рискове" иска да избегне спрема натрупаните от него каймета.


За финансовата олигархия в България въвеждането на еурото има ефекта на даването на американски бази/ликвидирането на армията ни за реститутите и "стратегическите" инвеститори - гаранция, че някой няма да реши да им национализира частната собственост.


Е, да, ама "рисковете" на финансистите не са "рискове" на обикновения българин. ("Риск" = "незнание на обществото" х "незнание на специалистите".


За обикновения българин "стратегически избраната посока" ще означава увеличаване на цените и допълнителна неконкурентноспособност на малкото стоки и услиги, които предлага (безработица). Плюс ред други хладки клизми.


Все пак аз съм доволен от статията на Хърсев - казал си е какво иска в прав текст, без да го усусква. А такава рядкост трябва да се оценява.
07 Декември 2009 13:58
Проблема е , че няма ясни критерии за влизането ни ЕРМ2 и при постигането им да следва незабавна реакция от ЕЦБ.Сега може да чакаме до безкрайност
07 Декември 2009 14:10
пийте вода от извора:
Ако България остане още десет години извън еврозоната, след време може да не иска да приема еврото. Това заяви Георги Ангелов, старши икономист в институт „Отворено общество“ на международната конференция Икономически и политически предизвикателства пред присъединяването към еврозоната.

Ако покажем и се уверим, че сами можем да се справяме, няма да има никакъв смисъл сами да искаме да влизаме. Подкрепата за местната валута ще бъде толкова голяма, че няма как да се накарат хората да се съгласят с това влизане. Това пък е риск за самия ЕС и ЕЦБ, каза Ангелов.



__________________________________________ _____________________
Once the government socializes losses, it will soon socialize profits. If we lose our ability to fail, we will soon lose our ability to succeed. If we bail out risky behavior, we will soon see even riskier behavior.
07 Декември 2009 15:07
Все пак аз съм доволен от статията на Хърсев - казал си е какво иска в прав текст, без да го усусква. А такава рядкост трябва да се оценява.


Правилно
07 Декември 2009 20:58
Тоя път не разбирам добре каква точно е идеята и целта. Малко е сложно за мене.
09 Декември 2009 00:09
Мисля цял ден и не мога да измисля, какви ще са негативите за нас от приемането на еврото? Освен, че може и сами да пострадаме ако (по Гошко Ангелов) затрием ЕЦБ и самия ЕС.


Цените ще се вдигат, с евро или без. Включително и цената на труда. Значи, ние гледаме как трудът да поскъпва по-бързо от останалото?


Ами, инструментите най-общо са два вида - фискални и монетарни. По нашенски, данъци и валутен курс.


Ако плебсът има право да пипа валутния курс, когато политиците са на зор най-лесното средносрочно хапче, което им идва на ум, е да обезценяват валутата. Така се печели сравнителна конкурентност на износа, с цената на относителното поевтиняване на труда. Така третира сега Гордън Браун своите островитяни, догонвайки печатарите на "зелена шума" отвъд Големия Гьол. Но политиците правят това защото техният поглед стига само до следващите избори. Дългосрочно, пътят кам високите технологии върви с висока валута, високи цени и високи заплати.


Ние сега уж по убеждения сме бордоваци и се кълнем да не пипаме лева, но то е най-паче защото още ни държи влага от 97-ма. Не съм убеден, че ще издаяним например колкото Хонк Конг, които неотдавна отпразнуваха 30 годишнината на техния фиксиран курс към щатския долар. Ние сме наивно племе и лесно се лъжем - избирали сме да ни водят и цар, и пъдар, и свинар, и тъпанар, някои от тях дори събрани в един човек.


Точно за да се вземе тази власт от късогледи политици в Европа се въведе еврото. Не знам дали, всъщност, ЕС щеше още да го има, ако поне половин дузина страни бяха оставени де се разпарчатосат в кризата със смешните си стари валутици.


Дори при нас, точно бордът и фиксираният курс изиграха ролята на преградната стена, макар и морална, която не можа да бъде пробита. Еврото ще направи тази стена от железобетон.


Тогава правителството ще трябва да поеме някакви мисловни функции и да предложи нещо по отношение на втория инструмент - данъците - за да балансира по-добре порастването на цените, изпреварващо за цената на труда. Това засяга съотношението между преките и косвени данъци в приходите на бюджета, както и много неща по разходите. Но то е друга тема.

Редактирано от - tknikodim на 09/12/2009 г/ 03:43:41

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД