Американският прокурор Гордън Янг миналата седмица участва в семинар в Националния институт на правосъдието за прилагането на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Той е работил в Министерството на правосъдието на САЩ в отдела за професионална етика и е един от консултантите по съставянето на българския кодекс. Янг отказва да коментира вихрещите се в момента скандали в магистратурата. "Нямам достатъчно информация, за да коментирам скандала, защото не познавам фактите по разследването", казва той за случая "Красьо".





- Г-н Янг, според вас самото съществуване на етичен кодекс достатъчна гаранция ли е, че ще се спазват етичните норми и правила?

- Етичният кодекс е много изчерпателен. Вижда се, че при подготовката му е работено сериозно и той съдържа всички необходими инструменти, за да служи като наръчник и средство за магистратите. Разбира се, и най-доброто законодателство в света не е ефективно, ако не се прилага ефективно. Приложението на кодекса е във властта на Висшия съдебен съвет.

Подобно е положението в САЩ. Ние имаме етичен кодекс, който съдържа правилата и стандартите за поведението на магистратите. Но той като цяло служи за образоване на гилдията и предоставя минималните стандарти за поведение. С нарушението на нормите се занимава отделен орган. Той преценява какви да са дисциплинарните мерки, ако се установи нарушение. Дали ще е само порицание в частен разговор с нарушителя, или обществено порицание. Най-сериозното наказание е отнемане на лиценза.

- Дайте пример какво трябва да извърши един магистрат, за да прекрачи етичните норми. С кого не е допустимо да се вижда за обяд, да приема в кабинета си или да е в телефонния му указател...

- По време на процес в САЩ съдията не трябва да влиза в контакт само с една от страните, защото това ще създаде впечатление, че е предубеден. Не трябва да има отношения, връзки с хора или фирми, които по някакъв начин могат да създадат впечатление, че е благоприятно настроен към конкретна страна. Разбира се, не може да поддържа каквито и да е било отношения с осъдени престъпници. И не трябва да взема пари от когото и да е. Ако съдията получи някакъв подарък от някого, той трябва да го отчете публично. Обикновено това са роднини по празниците или някакво наследство.

- Тоест декларират се и подаръците за Коледа?

- Зависи от щата. Но един съдия по време на обучението в НИП обясни, че всеки подарък над 50 долара трябва да се обяви публично, дори да е от член на семейството.

- Споменахте, че са забранени контактите с осъдени престъпници. А ако някой просто има спорна репутация, но чисто съдебно минало, той може ли да е в приятелския кръг на магистрата? Или подсъдими и обвиняеми, срещу които няма присъда?

- Съдиите и прокурорите не бива да комуникират с тези категории хора. Репутацията на съдията трябва да бъде пазена от каквото и да е опетняване.

- Сещате ли се за случай от вашата действителност на подобни контакти на магистратите и какво последва?

- Не мога да дам такъв пример от моята практика. Но съм чел за други щати, където е имало случай на съдия, който поддържа контакти с хора от подземния свят. В такъв случай последиците за съдията са различни в зависимост от степента на неправомерното му поведение. Той може да бъде уволнен, когато поведението му поставя под съмнение способностите му да прилага закона и да изпълнява задълженията си.

Ще ви дам пример за друг тип поведение, което разруши кариерата на мой познат съдия в Тексас. Той беше обвинен, че е имал неправомерно поведение с жени от съда. Съдиите взеха решение той да бъде наказан дисциплинарно и той бе отстранен. Прокуратурата му повдигна обвинение. Той се призна за виновен и бе осъден. В момента тече процес на уволнението му.

- Интересно, че самата магистратска общност се е задействала. Обикновено важи принципът, че гарван гарвану око не вади.

- Част от задълженията на магистратите е да упражняват надзор над самите себе си. Каквото и да е наложеното дисциплинарно наказание - временно отстраняване от работа, глоба, уволнение - е обществено достъпна информация. Всеки има право да разбере. Така се поддържа високата репутация на съдебната система. Самото общество наблюдава как тя реагира на нарушенията.

- Съмнения за репутацията на някого достатъчно основание ли са да започне процедура по дисциплинарното му уволнение? И според висши магистрати съмнението за корупция, например, трябва да е основание за най-тежката санкция.

- Не мисля, че само на базата на подозрения може да се започне дисциплинарно разследване. Трябва да има доказателства. В някои щати на САЩ съдиите се избират чрез гласуване и е възможно даден съдия да не бъде избран заради слухове, че участва в корупционни схеми или в други нарушения.

Ще ви дам един пример, макар и да не си спомням подробности по случая. При избор на съдии се оказа, че един от кандидатите е получил сериозна сума от една видна компания в района. След като бе избран и назначен, той взе решение точно в полза на тази фирма. Имаше жалба пред апелативния съд, който отмени решението, защото прие, че съдията не е бил безпристрастен. Това дело стигна и до Върховния съд. Важното е, че всичко това е публично и обществото е наясно с това какво се случва.

- Какво може да е основание за най-тежката санкция, за освобождаване от длъжност?

- Не съм експерт по дисциплинарни дела и не мога да коментирам точно този въпрос. А и ситуацията е различна в различните щати. Но ако става въпрос за сериозно престъпление, например корупция, това е достатъчно основание да започне дисциплинарно дело. Спомням си за федерални съдии, за които бе установено, че са вземали пари. Един от тях бе пратен в затвора. Друг бе избран в конгреса. Но това са малцинство от съдиите.

Разбира се, не може да се очаква най-тежката санкция, ако съдията е превишил скоростта. Имаше случай, когато работех в Айова, на съдии, спрени от патрул, но не са им издадени актове. Мен веднъж ме спряха и ми издадоха акт. Платих си го и се радвам, че го направих.

- А имаше ли последици за тези, които са се възползвали от положението си и са се спасили от глобата? И с полицаите, които са им опростили акта.

- Не знам за полицаите. Но имената на съдиите бяха публично обявени и мисля, че имаше някакво дисциплинарно наказание. В Айова самото споменаване на имената им в обществото във връзка с такъв инцидент бе достатъчно дисциплинарно наказание само по себе си, защото хората, които са избирателите на тези съдии, не приемат подобно поведение.

- Магистратите в САЩ декларират ли евентуален конфликт на интереси - че са свързани с дадена фирма или че техни роднини работят в съдебната система или са адвокати?

- Да. Декларират на първо място имуществото си. Трябва да си направят отвод, ако в съда се яви някой, с когото имат лични отношения. Особено ако става дума за съпружески отношения. Със съпруга/съпругата има емоционални и финансови отношения. И има опасност дори случайно да бъде разкрита конфиденциална информация.

Ако съдия има дялове в компания, той не може да правораздава по време на процес, свързан с нея. Като прокурор работех по едно дело, но междувременно чичо ми почина и ми остави дялове от една компания в наследство. Тази компания в известна степен бе свързана с делото, по което работех, и се наложи да си направя отвод. Беше интересно дело и беше неприятно, че се наложи да се отведа. Но винаги има други магистрати, които могат да поемат такова дело и да свършат добре работата. Когато работех като прокурор в Айова, преди да стана съдия, бях в екип "подвижни" прокурори. Пътувахме из целия щат и замествахме прокурори, които трябва да си направят отвод заради някакъв конфликт на интереси. Има много малки градчета в Айова, където хората се познават, често има риск по дадено дело да се появят роднини или интереси, които да свързват съответния прокурор или съдия със страна по делото. Такъв механизъм съществува и за съдиите.