|
| --- |
Изборите обаче са едно, стоте дни друго, а зимата - съвсем трето. Тя вледенява пътищата, а и чувствата към управляващите. Социолозите отчетоха, че рейтингът на Борисов е паднал с десетина процента. Но и без тази констатация е видно, че меденият месец свършва.
Борисов е обграден от куп съветници, които досега блестящо позиционираха образа му в променящата се следизборна среда.
Улеснени бяха от традиционния медиен комфорт,
а и природният талант на премиера да общува с аудиторията. Но като цяло това си бе една добре замислена и изпълнена PR стратегия. В нея финансовият министър Симеон Дянков бе лошото ченге, а Борисов - доброто. Дянков гореше, за да свети Борисов, а с шумотевицата около ракийката, цигарките, феодалните старци и т.н. отклони важни теми, като например скока на акциза на тока и горивата.
Другият елемент на тази стратегия бе подценяването на възможностите, които настоящият и следващият бюджет може да осигурят. Още от първия ден Борисов и Дянков почнаха да разправят, че държавата е окрадена с няколко милиарда лева (така и не стана ясно колко точно) и че трябва да целуваме ръка, че пицата въобще я има. Но редица социални привилегии за 2010 г., орязани случайно "технически" от лошия Дянков, бяха възстановени от щедрия и мъдър Борисов. При това бързо и с плакатни имиджови мероприятия, като например "Борисов влиза при Цецка Цачева и разговаря за облекченията за млади семейства". По същия "случаен" начин премиерът влезе при Цачева и за да тушира кавгата с президента, колкото да докаже, че рекламните техники на премиерския екип понякога се повтарят.
Тези дни се оказва, че и бюджетът за 2009 г. може да осигури парични бонуси, които Дянков и Борисов се кълняха, че няма да има. Намериха се пари за земеделци, пенсионери, социалнослаби. Колкото и Дянков да твърди, че можем да "разпуснем коланите" поради внезапно повишени приходи, остава съмнението, че тия възможностите и преди си ги е имало. Просто управляващите хитро са провокирали песимизъм, за да могат в края да влязат в образа на чудотворци. Трикът да се занижават очакванията, за да може в края да се преизпълнят икономически и имиджови цели, е стар. Всичко това бе цяла стратегия, макар да изглеждаше, че новата власт е некоординирана и гаси пожара от собствените си огньове.
След две седмици обаче влиза за изпълнение бюджетът на ГЕРБ
Новата година ще докара нови надежди, но и ще промени отношението към властта. Оправданията за крадливата тройна коалиция няма да намалеят, но все по-малко ще бъдат приемани като извинение. В Рила ще продължава да се сече, МВР ще размахва секира в интернет. Битовата и организираната престъпност ще се множат, както винаги, корупционни критики ще полетят и към ГЕРБ. Лошите електорални мисли се изострят до гастрит при гладния зимен стомах, от което ще пострада и политическото здраве на Борисов.
ГЕРБ няма да бъде първата управляваща партия, която се изправя пред следизборен спад в доверието. Винаги в такива ситуации се задейства кризисен пиар, който да намали щетите. Сега обаче летвата пред Борисов и екипа му е висока, тъй като насреща е не само традиционната криза на доверието, а икономическата. Тя ще увеличи безработните, а тия, които останат на работа, ще бъдат затиснати в менгемето на ниските заплати и високите разходи за храна, ток и здраве. Може би най-важното е, че ГЕРБ обещава реформа в здравния сектор. По принцип това е яма, която може да погуби всяка власт.
Затова е истински интересно как имиджмейкърите на Борисов, а и самият той, надарен с рядката дарба да се харесва, ще реагират на предизвикателствата. До вота на генерала бе изграждан образ на месия. След него - на човека, заради когото специално са възникнали "лошите" - Станишев, президентът. Т.е. само за да му пречат. От Нова година сложният му образ трябва да бъде надграден с нови характеристики. Няма съмнение, че Борисов ще се постарае, тъй като притежава добри комуникативни способности, а и в крайна сметка, каквото и да говорим, в днешната информационна среда политиците са маркетингови продукти, успехът на които зависи от качествата на рекламата. Действителността - не само българската, все повече ни убеждава, че това не е въпрос на класическа политика, а на маркетингова технология.
Скоро ще видим дали думите "не мога да направя всичко за 3 месеца" са били случайни, или е налице цялостно нова линия на поведение. На практика Борисов е прав, тъй като наистина за 3 месеца нищо не може да се направи. Прав ще е, ако утре рече, че и разбойниците не може да осъди. Съдебната система, знаем, е "независима" и това ще ни бъде напомнено. В условията на криза дори и след година икономически чудеса не са възможни. Междувременно някой нехаресван или корумпиран министър може да си отиде, тъй както си отидоха Маниака и Велизар Стоилов. При Борисов, за разлика от Станишев и царя, няма коалиционен съвет и на мига може да бъде сторено това, което нуждата изисква.
Но Борисов
умее да направлява дори и неизгодните на пръв поглед теми,
което пък ще му донесе лични ползи в перспектива. Преди президентските избори през 2006 г. сам подклаждаше митовете, че ще дезертира от кметския пост и ще се кандидатира за президент. Не го направи и в един момент стана и каза: "Можех ли да се кандидатирам - можех. Щях ли да спечеля - щях. Дезертирах ли - не. Как може да ме обвинявате в безотговорност и егоизъм?" Сега глупави червени стратези му отварят подобен капан, в който сами ще паднат. Втълпяват, че ще избяга от премиерството, отново поблазнен от стола на Първанов. Борисов очевидно му харесва втори път да го вкарват в подобен сценарий, тъй като след две години, когато традиционно всяка власт удря дъното на електоралното доверие, отново ще е в образа на неизкушения отговорен политик.
В момента тече и втора линия на негативни внушения
Тя е, че страната е изправена пред авторитаризъм и Борисов е готов да ореже всякакви права и свободи. Той пък "случайно" подхвърля за "забрана на БСП", че "кметският вот е безсмислен", "ГЕРБ ще управлява 30 години" и т.н. БСП пак е в капана да пророкува това, което никога няма да се случи. А страхувайки се от авторитаризъм, публиката пропуска да забележи, че е управлявана по досегашните "демократични" правила на няколко концентрични бизнес кръга.
Така или иначе има едно събитие, което ще е крайъгълният камък в работата на премиерските пиари. Ако по-скоро потокът от европейски пари към България стане по-интензивен, работата им става значително по-лесна. Ако ли не, пак ще има нужда от скъпи чужди съветници. Политическият пъзел е нареден така, че Борисов изглежда безалтернативен за доста повече от 4 години. Ще "танцува" най-малко 8, по примера на царя. Но връщането на европейските пари, както и възмездието за "разбойниците" са неговите "800 дни". Ако не се случат, ще бере 800 яда с електората, подобно на царя.
)
Майтап, бе Уили...
Почуствай се значим!! 
