Тия дни взе да се напипва изгубения през последните 13 години усет за общуване между България и Русия. След приключилата в събота 7-а сесия на междуправителствената българо-руска комисия за икономическо сътрудничество изглежда, че е настъпило Ново време за връзките между София и Москва.
По-скептичните анализатори обаче ще припомнят, че с обещания и надежди приключваше почти всяко заседание на комисията от 1995 г. насам. Въпреки това едни и същи проблеми и намерения за решаването им се прехвърляха от протокол в протокол - дългът на Русия към България от времето на СИВ, доставките на газ, плащането на ядреното гориво, задълженията за Коми и Кривой Рог, дебалансираната двустранна търговия. Причината за това е, че доскоро разговорите приличаха на махленски пазар. Обикновено руската страна, която държи ключа към разрешаването на повечето проблеми, говореше с ултиматуми от рода "Ако не направим зона за свободна търговия, няма да намалим митата. Ако продължавате да се натискате за НАТО, ще сънувате резервни части и лицензи за производство на оръжие..." А българските управници реагираха твърде често неадекватно, водени или от желанието си да угодят на Големия брат, или от стремежа да демонстрират независимост и неотстъпчивост.
Днес новото в диалога е, че двете страни проговориха на един език - на езика на прагматизма. Те сякаш прозряха, че единствената формула за решение на проблемите са разумните компромиси. Самото провеждане на сесията на междуправителствената комисия след 3-годишно отлагане е безспорен успех. А
най-значителният резултат от нея е договореността за изплащане на дълга,
постигната след взаимни компромиси.
Вместо $ 132 млн. България ще получи $ 88,5 млн., от които $ 15 млн. в брой. Вместо 60% от дълга, разсрочени в рамките на 20-25 г. (каквито са споразуменията с останалите кредитори на Москва), Русия ще плати за 3 г. доста по-голяма част от борча си. България ще затвори страниците Коми и Кривой Рог. Русия пък няма да обвързва плащането на задължението с връщането на имотите от времето на СССР на българска територия.
Разбира се, може много да се спори толкова ли е богата България, да да се отказва няколко милиона долара. Контравъпросът е прост - не е ли по-добре да вземеш по-малко, но сега, отколкото може би повече, но в някакво незнайно бъдеще?
Пък и какво са няколко спорни милиона на фона на проблемите в двустранната търговия? Българският износ за Русия през последните години е сведен до унизителните $ 119 млн. Отрицателното салдо, което по наши данни е $ 1,4 млрд., а по руски - около $ 1 млрд., е тревожен факт най-вече за България. На сесията бе решено, че ние
ще се постараем да увеличим експорта си,
а Русия, която присъства на нашия пазар предимно с енергоносители, ще внася по-разнообразни стоки. Вицепремиерът Алексей Кудрин изрази увереност, че до 2 години България може да утрои износа си. "Ако всичко върви в тази посока, сигурно ще мога да ви поздравя на български дотогава, тъй като контактите ще са много динамични", пошегува се Кудрин - като реверанс към колегата си Николай Василев, открил срещата на руски език.
Предстои да видим какви точно ще са конкретните стъпки за промяна в стокообмена. Фактът, че на тази среща ги нямаше познатите хленчове за сваляне на руските мита, показват осъзнаване на реалностите. Не митата са истинската причина за липсата на български стоки на руския пазар, защото понижаването на ставките за някои стоки не доведе до рязко увеличаване на износа ни. Проблемът е, че стоките ни не отговарят на нарасналите претенции на руския потребител. А липсата на агресивен маркетинг и пари за реклама пречат много повече от тарифните бариери. Същото важи с пълна сила за руските стоки у нас. Едва ли българинът ще купи руска кола, дори митото й да е по-ниско, т.е. тя да е по-евтина, след като може да се качи на западно возило. Просто защото то е по-качествено.
Обикнатото от времето на СИВ средство за разплащане -
бартерът, излиза от мода.
Записът в протокола, че руската страна ще съдейства част от доставките на енергоносители да се плаща с български стоки и услуги, е повече пожелание, отколкото реален ангажимент. Досегашните опити да се плаща част от доставяния газ с наши стоки се провалиха. Или стоките ни не отговаряха на изискванията, или пък схемите се изпълняваха основно от фирми, близки до управляващите и това компрометираше механизма. Въпреки че руската държава все още има значителни лостове да влияе на фирмите си, те все повече се ръководят от пазарните принципи. А те повеляват да се плаща с истински пари.
След тази иначе успешна сесия останаха и нерешени проблеми. Пак не се стигна до изчистване на въпроса за лицензите на нашите военни заводи. Разбра се само, че ще се избегне посредничеството на търговски фирми. Подготвени са схеми за плащане на таксите за подновяване на лицензите, които се дължат от години. Те ще бъдат оформени в две споразумения, чието подписване предстои.
Не приключи и сагата с визите -
уверенията са, че Русия ще подпише спогодбата за облекчаване на режима за туристи и бизнесмени преди началото на туристическата борса в Москва през март.
Не стана ясно какви точно са претенциите на Русия към имоти в България. Москва се смята за правоприемник на бившия СССР и настоява да й се върнат всички сгради, които са били негова собственост. Украйна обаче не е съгласна с този вариант. Тук България няма какво да направи, докато двете страни не се споразумеят. По време на сесията обаче се яви друг проблем - за сгради, които България дължи на Русия като репарации за загубата на Втората световна война. Публично не стана ясно точно какви са претенциите.
В замяна на това се разбра друго - че идеологията няма да пречи на икономиката. В доскорошните контакти Москва твърдеше, че руските компании са нежелани инвеститори в България. Сега бе даден недвусмислен знак, че руснаците са добре дошли да участват в търговете при равни условия с всички останали. Нашите компании, които искат да строят в Русия, също получиха пряк отговор на желанието да разширят дейността си: "Заповядайте, участвайте в търговете и ако можете, спечелете".
Което също доказва, че дружбата си е дружба, а останалото е прагматизъм.
Ангажимент ---------------------
Въпросите за дължимите суми на българските работници от Кривой Рог и Коми не присъстват в протокола от заседанието. Вицепремиерът Николай Василев обаче обеща с част от парите, които ще получим от Москва в брой, да се уредят и тези задължения.
--------------











