|
Двамата са завъртели специфичен бизнес - имат си личен екарисаж. Те дори са понабрали популярност из вестниците, откакто
злостен комшия взел да се жалва
от техните начинания. Новият скоро се заселил по тия места. И той е от боята, ама сприхав човек - бунтува се срещу предприятието. Ядоса се, че не му дадах кокали за псетата, светва ме оправната ромка. Че как да му даде, като на Фиданка това й е бизнесът - събира кокали и после ги гори. Същински екарисаж - или почти, но идеални неща няма.
"Идват тук едни. И като слезнаха от колата, направо камерата и щрак, щрак, щрак. И аз викам: кои са ся тия къде снимат, и се нервирах. И вземах лопатата. Без да викат - как си, що си, какво палите. И увеличават - три самосвали вика, животни вика, кокали", щрихира Фиданка първия си сблъсък с медиите.
С нас нещата са по-иначе, понеже с водач сме тръгнали. А той си има авторитета пред Фиданка и Тошко. Те го уважават, че им дава кокаляци, а той тях - че го отървават от тотално задръстване на месопреработвателното предприятие.
Освен нашия водач много такива ги има в София.
Поне стотина месарски фирми се чудят къде да денат кокалите,
след като разфасоват животните за колбаси. Екарисаж в София няма. Всички фирми от района трябва да си изхвърлят "боклука" в Пловдив. Само дето там пещите рядко се палят, а пък транспортирането на кокалите по вярната дестинация струва пари.
Предприятията обаче бълват кокали всеки ден. На неоглозганите може да попаднете в кварталната бакалия - чинно разфасовани в найлонови торбички и наредени по стелажите. Взимат ги собствениците на кучета и пенсионерите. Ама и те не могат да изкупят всичко. Да не говорим, че повечето кости да изчегъртани до бяло и нямат опрятен търговски вид дори за пред бедняците.
Та по-голямата част от кокалите си остава нереализирана и месопреработвателите трябва някак да се отърват от тях. В цивилизованите държави за целта си имат екарисажи. Ние също си имаме, но действат едва 4 в цяла България. Според хората от бранша под пълна пара работят само пещите в Шумен.
Запитани какво трябва да се прави месарите с кокалите, от Районната инспекция за опазване на околната среда и водите (РИОСВ) в София поясняват, че единственият законен и безопасен изход си остават екарисажите. Подсетени, че в столицата, а и в по-голямата част на държавата такива липсват, препоръчват на
фирмаджиите да съхраняват "отпадъка" в хладилни помещения
на собствена територия до извозването му. Иначе имало санкции. И се хвалят, че вече наказали една софийска фирма, която си давала кокалите на незаконни екарисажисти.
Познайте колко им струва на месопреработвателите да държат в хладилници непотребните кости и ще се уплашат ли от глобите. А и справедливо ли е да им съставят актове, след като поне от 2-3 години те се оплакват, че екарисажите не работят, а управниците все остават глухи за апела им проблемът да намери решение. Затова предприемачите са си го намерили сами - хвърлят кокалите в което дере им падне или ги дават на тандема от Чепинци, който им е намерил цаката, намествайки се в пазарната ниша.
Бедна ви е фантазията обаче какви зарази могат да плъзнат от тая ниша. В задния двор на Фиданка и Тошо
импровизирана клада е събрала магарешки глави
и куп други следи за отминал живот. Тленните останки стоят под ключ. Крадат ги, после и откуп им искат, та Фиданка се принудила да сложи катанец. Още докато отключва катинара, ни блъсва миризмата на мърша.
"Ама лятос знаеш ли кво е? Като стане 40 градуса. Смрад. И като плъзнат червеите, ей таквиз", описва Фиданка и за нагледност оразмерява гадинките с длани.
Доскоро "пещта" била на по-лично място, но малко поспрели да горят, докато си направят новата. От съвета им казали да не е баш на пътя, та затова бункерът вече ще е зад къщата.
Там, след като съберат кокаляците, ги покриват с найлон, да не излизал "пушляк". И като сложели хартия за подпалка, костите лумвали досущ като сухи дърва. "Няма миризма, няма нищо, ама ни подгониха", жалват се двамата предприемчиви роми.
Като изгорят кокаляците, събират всичко в чували и го складират досами дувара. "На 12 стотинки го давам в Троян при Стефка. Някой път идва и тоя, как му беше името - Владо", ръкомаха оживено 52-годишната Фиданка. Мющериите й
правели от изгорелите кокали костно брашно и хранели с тях добитъка
Дават ги на овце, крави, прасета. И на кокошките, за да снасят яйца с по-твърди черупки, че това си е чист калций, осветлява ме Тошко, зетят на Фиданка.
Двамата са убедени, че работят в полза на обществото. И даже се сърдят на фирмаджиите, които, уплашени може би глоби, понякога не си дават отпадъците. "Отивам в Суходол да сакам кокалите и те ми викат - трябва да подписваш фирма. Трябва да ми отидеш у гара Искър, там до началника. Абе, чекай како...", разказва младокът.
За да поддържат бизнесът, освен от месопреработватели Фиданка и Тошко събират кокали от всевъзможни места - по улиците, из сметищата, деретата, каналите.
"Ей сега да тръгна по "Опълченска", намирам кокали и ги качвам. И не е само кокали. Квот намериш - хартия, железо, боклуци.
"Камбаните" аз съм ги изчистил лично.
Циментовите маси където са - фрашканица кокали беха. Нема къде да пасат животните. А ние ги чистиме", описва маршрутите зетят.
Той и тъщата хранят цялата челяд. "6 унуци имам, 2 деца, снаха и никой не работи. Ако не са тия кокали, ние требва да краднеме. С кражба не може, с работа не може. Кажи ми как да живеем?", пита Фиданка.
Самата тя преди години е влизала в панделата заради "крадването". Времето на далаверите с металите и медта обаче безвъзвратно си отишло. Откак подхванала предприемачеството с кокалите, нямала провинения. Бизнесът не бил толкова перспективен, но месечно си докарвали 200-300 лв. Дават по 2-3, най-много 5 тона на месец.
"То е 3:1. 30 тона суров кокал изгарям за месеца да получавам 10 чисто. Така ли се събират 30 тона и то от двама човека? Има над 10 места, където човек не може да прийде. Ако ти кажа как и къде ги изхвърлят... В гората, на Беледия хан, некъде 18 метра надолу. На трупчета ги изкарваме", разказва Тошко.
И за да не остане неразбран, почва да изброява на пръсти местата, които е разчистил от животински останки и боклуци. "Илиенци" долу към реката, поделението чак къде е. И там ходиме. И даже колеги от Министерство на вътрешните работи ходят, гледат кво товарим и викат -
абе, не ви ли е гнус. Нема гнус. Да краднем не става.
Работим с честен труд. А как вече ги изкарваме тия кокали, само ний си знаем", ръкомаха зетят. Иначе бил завършил двигатели с вътрешно горене, но никъде нямало работа.
Чертае мрачно бъдеще и на наследниците. И децата учат, ама като завършат, пак кокали ще работят, казва тъжно. Жена му я съкратили през юни. Работела като чистачка, но продали предприятието и всички отишли на улицата. Дори договорите им направили безсрочни, та да не взимат обезщетенията. Затова единствената надежда на всички остават пенсията на Фиданка, бизнесът с кокалите и някой друг събран кашон със стара хартия или амбалаж.
Това е животът - празно не търпи. Едни ядат месото, други горят кокалите. Ромите се наместват там, откъдето се е оттеглила държавата.
А накрая ще се яви някоя епидемия, която ще тръшка наред и няма да пита ти чиновник ли си, дето не си си свършил работата, обикновен данъкоплатец или гладен ром...
|
|
|