:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,905,139
Активни 107
Страници 32,246
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Приватизация веднага?

Сигурно даваме вид на доста слабоумна нация, щом чуждестранните клиенти на нашия приватизационен битак наеха професионални пропагандатори да ни убеждават колко хубаво ще е да им продадем няколкото останали по-сочни държавни монополи. Ключовата дума е "веднага". И в нов аранжимент се подпява познатия припев от либретото на Международния валутен фонд:



"Приватизация на всяка цена".



За всеки надарен с мъничко ум човек "на всяка цена" значи "на безценица". Факт е, че в началото на 90-те теорията за незабавната продажба имаше известно основание - тогава огромната част от държавните предприятия работеха на загуба. След десетилетия неефактивно управление не бе за вярване, че държавната собственост ще се приспособи към пазарнатата икономика. Приватизацията се сочеше като спасение от лавината на загубите. По-ниските цени, на които трябваше да се продадат държавните фирми, божем щяха да се компенсират с намалелите разходи на бюджета за издръжка на собствеността. Всичко това е отдавна минало. Малка част от държавните фирми успяха да оцелеят, но пък няма съмнение, че оживелите предприятия (с изключение на железниците и топлофикациите) не само се самоиздържат, но и носят порядъчна печалба на собственика си, плащат редовно данъците си. Сега нищо не налага продажбите да стават бързешката презглава. Редно е да си поставим въпроса за приватизацията по различен начин - не как по-бързо да разпродем остатъците държавна собственост, а

каква е алтернативната цена



на всяко предприятие. В случая алтернативната цена се определя от приходите, които бюджетът ежегодно получава от държавните фирми. Да вземем например една държавна банка, която внася по 50 млн. данък в бюджета и плаща още толкова дивидент. Ако бъде продадена, вече е ясно какво ще се случи - няма да сме живи да я видим отново на печалба, защото първата грижа на новия собственик е да оптимизира данъчните си разходи. Приходите на държавата от тази банка ще паднат до към 2-3 млн. годишно, плащани от кумова срама. Нека са 10. Като знаем, че на международния финансов пазар България без проблем се финансира при 7.5% лихва, лесно ще пресметнем, че очакваните 90 млн. лева загуба от приватизацията на въпросната банка се компенсират само ако при сделката държавата получи поне 659 млн. лева. Това е сегашната стойност на постъпленията, които бюджетът би получил, ако държавата запази банката в своя собственост. Знам, че този начин на смятане води до истерия господа чуждестранните помагачи на България.



"Няма такива цени!"



ще рече веднага всеки международен оценител. Според него никоя държавна банка в България не струва толкова - няма кой да плати толкова пари. Ами като няма, защо трябва да продаваме? Ако аз имах такава фирма, която да ми носи по 100 млн. годишно, не бих я продал по цена по-ниска от поне 10-годишната печалба минус лихвата, която бих получил от продажната цена. Един американец би смятал на база 15-годишната печалба. Вие, ако имате апартамент, който носи чисто от всякакви разходи 200 лв. на месец, бихте ли го продали за цена под 20 хил. лева? Ще го дадете ли за 7 хиляди? Не, нали? Та ако ще цялата мисия на МВФ да легне да се тръшка пред вратата ви, няма да продадете на такава цена. А защо трябва да смятаме по различен начин при продажба на нашата бащиния и когато става дума за продажба на държавната собственост? Би трябвало вече



държавата да мисли като собственик,



а това значи господа министрите и депутатите, които управляват държавната собственост, всеки пък като понечат да утвърдят някоя приватизационна сделка, да си зададат въпроса: "а ако беше моя собственост, бих ли я продал за толкова пари"? И ако отговорът е "не" - да няма сила, която може да ги накара да сключат подобна сделка. Струва ми се, че е време нашата държава да престане да се държи като някой хашлак, който бърза да продаде случайно наследена покъщнина на първия преминал под прозореца вехтошар. Редно беше отдавна да се затвори приватизационният битпазар, да се пуснат кепенците на съответните агенции и "консолидационните" компании. На тяхно място има нужда от



министерство на държавната собственост,



така още името на новото ведомство ще подсказва на бъдещите купувачи, че имат насреща си чиновници, чиято задача не е непременно да продават, а да управляват държавната собственост во веки веков. Включените в приватизационния план държавни фирми сега са свили дейността си до минимум - в очакване на митичния купувач едва работят и не поглеждат по-далеч от носа си. Оставете ги намира и приходите от тях още тази година ще се удвоят.
1347
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД