Духне силен вятър, завали сняг, скъсат се диги, наводнят се мазета, натрупа се боклук, спре газоподаването, тръгне грипна епидемия, животновъди и тютюнопроизводители блокират магистрала, стане бой около гето, деца смажат деца на входа в дискотека, автобус смачка богомолци, избухнат погреби, гръмнат бивш министър-председател, съмнителен банкер, несъмнен мафиот, дете в сиропиталище, отвлекат и обезглавят наши шофьори в Ирак, издавят се туристи в Охридското езеро, пирати вземат български моряци за заложници - и властта реагира мълниеносно. Тутакси се създават кризисни щабове на централно и местно равнище, чиято решителност трябва да преодолее обичайната туткавост на пак изненаданата администрация. Решителността се препредава най-вече с гласовете на левитановците и левитанките от националните медии и местни кабеларки, които осведомяват ошашавеното гражданство: създаден е кризисен щаб!

Това словосъчетание напоследък



конкурира по паразитна употреба "публично пространство" и "гражданско общество"





Напълно разбираемо: освен че идва от същия проектен жаргон, преминал от обучения за повишаване на "административния капацитет", "гражданския контрол" и "прозрачността" във вече обичаен новоговор, приказката "кризисен щаб" отдавна е загубила приказното си въздействие да създава илюзията, че положението е под контрол. Дотам, че чуе ли кризисен щаб, човек започва да мечтае за генерален щаб и сериозна армия, картечни гнезда по главните кръстовища, ниско прелитащи самолети над по-големите градове и вечерен час за неуниформеното гражданство.

Така впрочем става с всички думи, чиято безразборна употреба ги изтърква още повече, когато с тях се обозначават неща, които очевидно нямат нищо общо със смисъла им. Кризисен щаб все пак насочва към нещо извънредно, за чието преодоляване е нужна почти военна мобилизация. Докато събитията, които предизвикват у нас създаването на подобни щабове, са в повечето случаи дотам обичайни, че рядко впечатляват някого извън кръга на пряко засегнатите. Всички останали, включително членовете на щаба, предимно зяпат преки предавания - да е жив и здрав Сашо Диков! - и цъкат я с език, я с дистанционното.

Разбира се, предпазването от или преодоляването на кризи е рутинна задача на всяка администрация. Затова и малката подробност, че в кризисни щабове се мотаят същите рапони, избрани и назначени да не допускат кризи, напълно разсейва мобилизиращото звучене на съставките му. И така до следващата криза, не просто вкарваща ни, а потапяща ни по-дълбоко в "ситуацията на резил", както навремето Филип Димитров витиевато превеждаше "конфуз". Това словосъчетание някак елиптично описва разкрачеността между западната "ситуация" и източния "резил", а с оглед на постоянната криза, в която тънем, е май и единствено възможното. То е точен израз и на властовата безпаметност, симптом за която са роящите се кризисни щабове.

Тия дни безпаметността имаше и своя пореден външнополитически дебют: за нея, както и за кризисното състояние това постоянно дебютиране е особено характерно и не е така невинно и смешно, както изглежда.



Донякъде прилича на претенцията за нимфоманска девственост



Разбира се, че става дума за свежата идея на министъра без портфейл да се поискат от Турция 20 милиарда долара компенсации за тракийските изселници като българско условие за членството й в ЕС. Тя последва историята с референдума за новините на турски език, чието забравяне лесно може да се извини с празничната седмица, в която бездруго се пие много. За разлика от нея обаче се спихна далеч по-бързо, макар иначе да е в съзвучие с правителствената политика да се търсят средства за преодоляване на кризата. Но още повече отговаря на манталитета, раждан от ситуацията на резил, където всякакви принципи потъват в безпаметство, а издигането им ги прави все по-смешни. Историческа справедливост, патриотизъм, национални интереси срещу 20 милиарда? Колко му е, пито-платено: та нима ние не похарчихме горе-долу толкова за членството си в ЕС, а една богата Турция ще се цигани? На другия ден обаче - извинявайте, да гледаме в бъдещето.

Какво ще е то, си знаем от кризисните щабове в ситуация на резил: тука е така, днес едно, утре - друго, но все едно и също. Поради което изглежда напълно логично на западния фронт за българския еврокомисар да бъде отреден ресорът "кризи", докато на източния да си остане резилът. И когато при втория бис в новогодишния концерт на Виенската филхармония пуснат филмче да онагледява "На хубавия син Дунав" с картинки от Германия, Австрия, Унгария, Сърбия и Румъния, съвсем естествено пропускат такива от България. Ей това плаче за кризисен щаб, който да анализира конфуза и да напише нота до филхармониците за поредната провокация срещу образа на Родината.