Яне Янев и хората му едва ли ще станат по-симпатични на избирателите, ако не участват в заседанията на парламента. |
Всички политици, особено тези, дето се пишат консерватори, би трябвало да знаят, че мястото на депутатите е в парламента. За напускането му не би трябвало да има никакво извинение, най-малкото пък срещи с избирателите. Всеки разумен депутат би трябвало да умее да съчетава законодателната и електоралната дейност. Същите тези избиратели, за които изведнъж се сетиха от РЗС, плащат заплати на депутатите не за да обикалят страната, а за да законотворят.
Янев и хората му съвсем не са първите,
които си намират причина да не стоят в парламента. За последните 20 години това се превърна в нещо като традиция, започнала още във Великото народно събрание. На 14 май 1991 г. 39 депутати от СДС напуснаха събранието, тъй като бяха несъгласни с приетата два месеца по-късно конституция, определена от тях като "дертлиловска". На 10 юли 20 от тях дори започнаха гладна стачка. Накрая обаче, когато стана ясно, че скоро ще има нови избори 39-те се върнаха в парламента и забравиха за критиките си към основния закон. Достатъчно е да споменем имената на някой от тях - Венцислав Димитров, Стоян Ганев, Георги Петров, за да стане ясно, че причините за протеста са били по-скоро конюнктурни, а не толкова принципни срещу дефектите на новата конституция, каквито тя безспорно има. Впоследствие се оказа, че мнозина от 39-те са били сътрудници на ДС на комунистическия режим, срещу който иначе протестираха.
Напускания на парламента имаше през всичките години на прехода. През зимата на 1997 г. СДС излезе на улицата и оглави протестите срещу правителството на Жан Виденов. От управлението на сините след това стана ясно, че и те са се интересували по-скоро от личния, а не толкова от обществения интерес. На качествено ново равнище площадната демокрация бе изведена в миналия мандат от "Атака". Волен Сидеров и компания разпънаха палатки пред президентството, които обявиха за народен парламент, и огласяха София с високоговорителите си месеци наред.
Твърде наивно е да очакваме
от депутатите да се трогнат от някакви морални категории като дълг към избирателите, политическа отговорност и т.н. Особено пък тези от РЗС, повечето от които са сменили по 2-3 партии. Но ще е добре за политиците ни, ако проумеят, че напусканията на парламента не са помогнали за кариерата на никого, а напротив, само са му навредили. 39-те, например не постигнаха нищо друго освен първото разцепление на СДС. В резултат малко по-късно сините не успяха да спечелят мнозинство. Друг е въпросът, че може би точно това е била целта на бунтарите, сведена им от водещите офицери.
Атакаджиите също в крайна сметка загубиха от площадните си изяви. Вярно, те може би сложиха някой процент отгоре към вота си, но окончателно затвърдиха образа си на улични кресльовци. И сега никой не ги приема насериозно като хора, участващи в управлението на държавата. Въпреки че в сегашната ПГ на Атака безспорно има далеч по-стойностни хора в сравнение с тази от предишния парламент. От друга страна, феновете на Волен от улицата също са леко разочаровани от новото амплоа на партията.
Разбира се, напускането на парламента също е вид политика, която би могла да бъде печеливша. Ако Янев и компания напуснат не просто залата, а парламента като цяло и се откажат от всички депутатски благинки, това определено ще ги издигне в очите на избирателите. От РЗС биха могли да заявят, че са разочаровани от ГЕРБ, но не искат да минават в един лагер с БСП и ДПС и поради тези принципни съображения отказват да участват в този парламент. Така те ще натрупат точки и освен това ще доведат до малка политическа криза, тъй като от законова гледна точка не е много ясно какво се случва, ако партия, преминала 4%, напусне парламента въобще. С подобна криза Яне би могъл да разтресе статуквото, срещу което толкова обича да говори. Само дето да хвърляш димки е едно, а да постъпваш смело и почтено е съвсем друго.