Министрите на финансите на 16-те страни от еврозоната ще се съберат днес, за да обсъдят плана за измъкване на Гърция от държавния дълг и бюджетния дефицит. Те ще са нервни, защото намират, че елините харчат твърде много, разбиват пакта за стабилност и клатят общата валута. По същото време на българските граници ще се паркират гръцките трактори, за да отвоюват за своите стопани новите



искания за повече субсидии



Както всяка година по това време, като приберат реколтата и превалят празниците, фермерите от Кавала и Серес чак до Атина подхващат походи и седенки в люта битка за по-сочен дял от общата пита. Тази година в програмата на бунта са включени претенции за гарантиране на изкупните цени, увеличаване на квотите за изкупуване и (ха!) замразяване на дълга им към банките. По сметки на Данске Банк в края на 2009 г. държавният дълг на Гърция е надхвърлил 270 млрд. евро; за да изпълни исканията на фермерите, кабинетът на г-н Папандреу ще трябва да поеме кредити и разходи за около половината на тази сума. А без съмнение



фермерите няма да останат сами



Лекари, докери и журналисти още преди Коледа отпочнаха сезона на стачките. Искат още пари за безработните, които през септември бяха 9.7%. Анархистите също са готови за протест, вече хвърлиха една бомба пред министерството на информацията. Никой не е изчислил общата сума на всички искания за пари, които синдикати и фермерски съюзи ще сложат на масата за преговори. Но подозирам, че за да се изпълнят, ще е нужно държавният дълг поне да се удвои. В същото време Европейската комисия настоява само за 3 години гръцкият дълг да намалее наполовина до 60% от брутния вътрешен продукт, а бюджетният дефицит - 4 пъти (до 3% от БВП), та страната да влезе в Маастрихтските рамки. Плаши с тежки финансови санкции, ако това не стане. Гръцкият финансов министър г-н Георгиос Папаконстантину днес трябва да убеди колегите си от еврозоната, че неговата



Програма за стабилност и растеж



може да реши проблемите. На пръв поглед - би могла. Тя е амбициозна програма със строги мерки. Тази година хазната гласи да прибере 1.3 млрд. евро от извънреден еднократен налог върху печелившите фирми, луксозните имоти и банките. Отделно ще се вдигнат подоходните данъци, данъкът върху недвижимостите, акцизът за цигари, алкохол, петрол и мобилни телефони - още 2.6 млрд. евро годишно. Според Евростат за 2010 г. БВП на Гърция ще е 243 млрд. евро. От тях в бюджета ще влязат 102 млрд. евро (41.9% от БВП). Кабинетът е амбициран да свие разходите си до 124 млрд. евро (50.6% от БВП). Така бюджетният дефицит ще падне от миналогодишните 12.7% до 8.7% от БВП през 2010 г., 5.6% догодина и през 2012 г. ще влезе в нормите на еврозоната - 2.8%. Дотогава икономиката на страната щяла да расте между 1.7% и 3.8%, със среден реален ръст 1% годишно. Така държавният дълг ще падне под 90% от БВП. Няма да мине без стягане на коланите и



осезаемо свиване на разходите:



еднократно орязват военния бюджет; разходите за заплати на държавните служители намаляват с 10%, тази година блокират назначенията на чиновници, от догодина на петима освободени ще наемат един нов. От субсидии за пенсии и от административни разходи ще се пестят към 1 млрд. евро годишно. За 2010 г. замразяват всички заплати над 2000 евро, с 1/3 намаляват държавните поръчки. Замисля се вдигане на пенсионната възраст и се премахва цял поменик от данъчни облекчения и социални добавки. Хвърлят се ред закани за спиране на порочните практики - избягване на облагането, данъчни измами и корупция. С две думи: програмата на г-н Папаконстантину е една умерена стабилизационна програма в традиционен социалистически дух, която предпочита да посегне върху доходите на бизнеса и имуществата на рентиерите, без да свие потреблението, като вдигне ДДС (както иска Брюксел). Но



планът трудно ще се приеме



в страните от еврозоната, където не вярват, че кабинетът на ПАСОК ще има воля да го наложи. Фермерите и докерите очевидно не мислят да поемат никакви лишения. Те искат още пари. Искат десетки милиарди и е лесно да предвидим, че тази зима стачките, блокадите и безредията ще траят по-дълго от обичайното. Помним, че атинските политици досега винаги отстъпват под уличен натиск. Едва ли и в Брюксел ще омекнат. Там не вярват дори на данните, идващи от Атина. Не случайно преди дни излезе пореден доклад на Евростат, който направо заявява, че Гърция манипулира статистиката и не е ясно дали финансовото положение не е още по-тежко от отчетеното. Все повече финансисти си спомнят за



гръцките календи,



горчив идиом, завещан на нашия занаят от Светоний. Неговият патрон император Траян първи обединява Европа; за пръв път Западът опознава балканските финансови обичаи. На Календите (първия ден) всеки месец настъпвал падежът, когато римляните си плащали сметките, брояли лихвите и връщали заемите. Когато империята погълнала цяла Европа, те разбрали кога по нашите земи връщат взетите заеми: ad Kalendas Graecas. Обаче гърците изобщо нямали Календи.