Пенсионната система у нас е в предсмъртна агония - заради ниските пенсии и постоянното отлагане на падането на тавана за най-високите българинът губи стимул за осигуряване. Кризата изхвърли от осигурителната система стотици българи, останали без препитание. Работодателите по принцип масово търсят начини да осигуряват върху по-малки суми наетите от тях лица. Средният осигурителен доход, вместо да расте, падна докъм 550 лв.

Социалният министър Тотю Младенов реши да спасява социалното осигуряване, като създаде специален Консултативен съвет за пенсионната реформа. От септември 2009 г. при пълна секретност най-добрите експерти в тази сфера у нас си блъскат главите как да се спаси пенсионната ни система. Други, участвали в предишната реформа - от 2000 г., съжаляват колегите си, защото смятат, че тогава всичко е изчистено до най-малките детайли и на практика няма какво повече да се направи. Всички участници в съвета имат изрична забрана от министър Младенов да говорят. Затова напоследък в публичното пространство се хвърлят всякакви екзотични идеи за реформа.

Засега е ясно едно - пенсионната възраст ще се вдига най-малкото заради застрашително застаряващото население в света. Демографската криза ще удари и нас. Според разчетите след 15-20 години у нас картинката ще е страшна - 100 работещи ще хранят 115 пенсионери. Сега съотношението е 100:78 и все още е в полза на работещите. Какъв ще е механизмът на вдигането, още не е ясно, защото



никой не желае да стане "родител"



на повишаването на възрастта

Всички обаче са на мнение, че това не може да стане от раз - ще бъде постепенно. Подобна схема беше използвана при реформата от 2000 г., когато мъжете тръгнаха от 60 г. и 6 месеца, а жените - от 55 г. и 6 месеца. От началото на всяка календарна година възрастта се вдигаше с 6 месеца, докато стигне до 63 г. за силния пол през 2005 г. и 60 г. за слабия през 2009 г. Световната практика обаче показва, че при всяко увеличение на пенсионната възраст масово се вдигат пенсиите за инвалидност. "Там е голяма корупция и трябва да се намери начин да се ограничи", твърдят социални експерти. В същото време от юни 2009 г. в закона за здравето се вкара тезата, че лицето получава социална пенсия при обжалване на решение на ТЕЛК до влизането в сила или отменянето му. Дори да се окаже, че няма нужда от въпросната пенсия, полученото междувременно не се възстановява, тъй като няма виновно поведение на лицето.

Другото единомислие на експертите е по въпроса за изкарването от НОИ на всички плащания, които не са несвързани с трудова дейност и нямат осигурителен характер. В момента към 3500 възрастни над 70 г. и с трудов стаж под 12 г., които отговарят на условията за социално подпомагане, получават по 100.86 лв. месечно от НОИ. Плащания, несвързани с осигуряване, са още персоналните пенсии и тези за особени заслуги, както и гражданско-инвалидните и военноинвалидните, обясни социалният министър Тотю Младенов. Такава е и добавката за хора над 75 г. От 1 юли правителството реши да плаща от 20 до 50 лв. на най-възрастните с пенсии до 300 лв., за което за 2010 г. ще трябват около 150 млн. лв.



Промяната ще създаде още едно препятствие



пред хората, които имат право на тези плащания. Вместо да получат всичко накуп по личните си партиди в НОИ, които така или иначе ще се обработват заради пенсиите им, трябва да се редят в различни дни при две служби и да се ангажира допълнителен административен капацитет, за да се занимава с тези плащания.

В консултативния съвет се говори и за изкарване на обезщетенията за болнични от института и прехвърлянето им в здравната каса. За тях се плащат осигуровки от 3.5 на сто върху трудовото възнаграждение, поделени между осигурител и осигурен в съотношение 60:40. Но в същото време това плащане е свързано с възстановяване на здравето, са аргументите на експертите. Тук само стига да припомним до какви сътресения доведе предишното местене на болничните - от работодателя към НОИ. Закъсненията с плащането на сумите продължават и до момента.

Новата вноска "Самотност" събира доста почитатели сред експертите. Тя е много развита в Германия, има я в Швеция. Представлява по-малко от процент от трудовото възнаграждение. В Швеция при пенсиониране веднага идват социални работници, които разпитват от какво има нужда човек - да му готвят, да му чистят или да бъде настанен в дом за възрастни хора. И той получава помощ според нуждите си.

На дневен ред излиза и казусът с



едновременното получаване на пенсия и заплата



Според експертите това противоречи на смисъла на социалното осигуряване, според който пенсията е доход, който замества трудовия, когато лицето вече не може да работи и да получава такъв. В същото време обаче има решение на Конституционния съд, че хората имат право да получават двата дохода. Вариантът да се "финтира" законът, който се обсъжда, е да се вкара някакво ограничение. Например пенсията да не се получава в пълен размер, докато се взема и заплата. Тогава Конституционният съд може да се сезира отново, вече по различния казус, и евентуално може да се произнесе по различен начин, обясниха за "Сега" юристи.

В създадения през септември 2009 г. от социалния министър Тотю Младенов Консултативен съвет за пенсионната реформа експертите са разделени в пет работни групи. Първата прави пълен анализ на сегашната система и недостатъците й. Там мнението е, че социалноосигурителната ни система е стигнала дъното заради драстичното и немотивирано намаляване на осигурителните вноски за пенсия. Очаква се сблъсък с правителството, защото абсолютно всички експерти са против ново сваляне. А според програмата на правителството до 2012 г. те трябва да паднат с още 2%.

Втората група мисли за оптимизиране на управлението на системата. Оттам идва идеята за единната администрация, която да се занимава с осигурителните вноски, тъй като НАП си набляга на данъчните постъпления в бюджета.

Третата работна група е натоварена със задачата да анализира



адекватността на сегашните пенсии



Покрай коледните добавки от 25 лв. за пенсионерите стана ясно, че близо милион от около 2.1 млн. души оцеляват с 200 лв. доход на месец. Малко над 40 000 се радват на тавана от 700 лв. Министър Младенов заяви, че се мисли как хората, родени преди 1 януари 1960 г., които не внасят за втора пенсия, да получат повече пари от общественото осигуряване. Според експертите обаче проблемът не е дебатиран и е невъзможно да му се намери решение. Единственият вариант е да се допълнят с помощи от социалното подпомагане.

Едва ли ще се осъществи и искането на пенсионерите минималната пенсия да се изравни с минималната работна заплата, т.е. от 136 лв. да стане 240 лв. Премиерът Бойко Борисов вече накара министър Младенов да мисли върху това. И в момента обаче голяма част от хората, които получават тези 136 лв., на практика заслужават много по-ниски пенсии според участието си в осигурителната система. И всичко отгоре може да се брои за социално подпомагане, смятат експертите. Те дават и следния пример: Представете си, че минималната пенсия се изравни с минималната заплата. Това значи, че или трябва да се вдигнат със същия процент всички други пенсии, което означава колосални суми. Или да се очакват колосални протести от хората, които срещу пълен трудов стаж получават по-малко.

С подобни мерки трудно ще се постигне целта на реформата, лансирана от социалния министър Тотю Младенов - намаляване на участието на държавата в осигурителната система. "Над 11.5% от брутния вътрешен продукт са заделени за пенсии. Над 43% от общите разходи на бюджета са заделени за пенсии и ДОО. Преди 10 години беше направена реформата, която се прие с консенсус. През това време се промениха много неща и се изкривиха така, че не може повече да продължава по този начин", заяви Младенов.

Всъщност много гласове има за тотална промяна на социалното осигуряване, според която всички ще взимат равни пенсии от общественото осигуряване, пък ще чакат по-големи суми от капиталовите си вложения в пенсионните фондове. Това обаче е невъзможно в близкото бъдеще. Впрочем четвъртата група в съвета за пенсионни реформи анализира точно частните фондове - инвестициите, които те правят, и каква доходност носят. Там се обсъжда как те хем да имат повече възможности за инвестиции и да осигуряват свежи пари за българската икономика, хем да пазят вложенията на осигурените.

Задачата на петата група е най-сложна. Там трябва да измислят как да се запази финансовата устойчивост на пенсионната система дори при намаляването на вноските с още 5%. Дано решенията впоследствие не разклатят още повече прословутите три стълба на осигуряването.