Ако транспортното министерство не бе обявило конкурс за името на софийското летище, може би никой в България нямаше изобщо да разбере, че в авиационния свят името му се води Vrajdebna airport (SOF). Просто то е построено върху землището на бившето софийско село Враждебна и всички пилоти го знаят под това име от десетилетия. Иронията е, че един чужденец може и никога да не разбере какво е това Vrajdebna, но е в състояние да го усети, когато му се наложи да ползва летището.

Летището вече ще се води като "Летище София", но едва ли ще стане по-малко враждебно.

Новият Терминал 2 само отдалеч напомня европейски пътен възел, но иначе е доста нелицеприятен, а доскоро



минаването покрай сградата бе дори опасно



През ноември 2008 г. силен вятър отвя част от обшивката на козирката на сградата и от дупката зейнаха вътрешностите й. Цяла година козирката си стоеше така и се наложи тротоарът под нея да се загради с въжета, за да не минават хора. Споровете със строителя "Щрабаг" се проточиха месеци, защото австрийската компания отказваше да оправи покрива за своя сметка. А ръководството на летището се чудеше какво да прави, защото ако бе отстранило повредата, щеше да отпадне правото на гаранционен ремонт от страна на изпълнителя. Докато грозната и опасна гледка се премахне, се смени правителството.

Да речем, че изпращате някой човек за чужбина и пътувате за летището със собствената си кола. Нито вие, нито колата ви ще се радвате на топъл прием. Цените за паркиране са по-високи от центъра на столицата - по 3 лева на час, а и места се намират почти толкова трудно, колкото край " Св. Александър Невски". Има дни, в които спокойно можеш само да обикаляш из петте етажа в напразно търсене на място. Достатъчно е обаче да кажеш на входа, че искаш да оставиш колата си за 3-4 дни, докато си командировка в чужбина, и охраната тутакси става услужлива, любезна до немай къде и веднага ти намира място. Тази услуга има друга цена (спокойно - не е 72 лв. на ден, а само 10 лева) и се плаща на друго място. Защото иначе паркингът е с автоматизирана система за плащане - плаща се на специално гише вътре в терминала и се издават касови бележки. Но заради предпочитанията към дългосрочното паркиране съоръжението е пълно с коли, които видимо са се застояли там.

А финансовата дисциплина за кратковременен престой се спазва от тази пролет, когато един от зам.-шефовете на НАП бе принуден да обикаля с колата си и да напусне, без да си намери място. На излизане обаче на бариерата му взели пари, без да му издадат касова бележка. Вследствие на което чиновникът прати данъчни служители на проверка и се обади на всички медии. Тогава само за 4 часа престой на данъчните на паркинга оборотът се вдигна до 2000 лв., колкото бе отчитано преди за цяло денонощие.

Свободни площи около летището за изграждане на още паркинги не липсват. Но тъй като по проект около него трябва да има зелени площи, тази пролет бяха хвърлени 7 млн. лв. за изграждане на изкуствено езерце, алеи и беседки. Още през лятото край терминала почти не стъпваше човешки крак, а през зимата това направо е изключено и сега беседките пустеят.

Вътре в сградата бързо те обзема чувството, че се намираш във



фалирал мол, който наемателите му са напуснали



Заради огромните пространства дори в най-натоварените часове залата изглежда пуста.

Така е, защото вътре почти няма заведения и магазини, а и там, където е имало, много от тях са празни. В залата за изпращане има две семпли кафенета с нахално високи цени - сандвичи със салам за 8.20 лв., баница със спанак за 4 лв. и малка минерална вода за 3 лв. И двете свръхскъпи заведения - "Уърлд нюз кафе" и сандвич бар "Дели" са на "Алфа еърпорт сървисиз", която е вторият кетъринг оператор на летището. В същата зала отскоро са изложени за продан няколко луксозни музикални инструменти и луксозни автомобили, единият от които е лимузина "Мерцедес", струваща 118 хил. лв. Въпреки че са проснати като изложбени експонати, те очевидно се продават, защото имат етикети за цени и телефон за връзка с продавача. Ако човек не знае къде се намира, ще си помисли, че оттук минават само петролни шейхове. Или по-скоро всеки момент отнякъде ще се покаже героят на Илф и Петров Паниковски, преоблечен като просяк, и ще задърпа незаконния съветски милионер Корейко за палтото, викайки му: "Дай милион, дай милион!".

Проблемът на нормалните пътници обаче е, че няма къде и как да прекарат свободното време в очакване на полета си.

След граничната бразда има няколко помещения за магазини, които не са заети изцяло. В пълните има магазин за български сувенири и няколко магазина, наречени duty free, въпреки че това не личи по цените на стоките. Има, разбира се, и кафене със същите цени като в залата за изпращачи, но нищо повече.



Липсва дори щанд за вестници и списания,



въпреки че е логично да се помисли, че човек може да иска да прочете пресата, докато чака. Слухове твърдят, че служители на летището са се изхитрили да подпитват пътниците дали не искат преса и ако са съгласни, им носят от книжарницата, която кой знае защо се намира в залата за посрещане. Естествено, с надценка.

При откриването на летището преди 3 години пред изходите за отвеждане към самолетите имаше книжарница на "Сиела", но от няколко месеца и това помещение пустее.

"Заедно с партньорите от "Книгомания" през 2006 г. взехме участие в търга за търговски площи на новия терминал на летище "София", но ни направи впечатление, че началните цени бяха много високи", сподели пред "Сега" шефът на "Сиела" Светлозар Желев. "Тогава летището обеща не просто да предостави търговски площи, а и да направи необходимите табелки и указатели как се стига до книжарницата, въпреки че нищо не направи. То и проблемите ни почнаха още оттогава - след официалното откриване терминалът не работеше два месеца". Наемите са станали толкова високи, че според Желев е



по-евтино да открие книжарница на булевард "Витоша",



отколкото да стои на летището.

"Нямам право да ви кажа стойността на наема, защото сме подписали договор, че това е конфиденциална информация. Но сам си направете сметката - на площад "Славейков" бих плащал сигурно 100 пъти по-малко", казва Желев.

Отскоро пусти стоят из цялото летище и щендерите, на които бяха изложени безплатни броеве от луксозното българско летищно списание Highflights. То е на път да престане да излиза заради конфликт между издателя му Антони Георгиев и шефа на аеропорта Пламен Станчев. Според Георгиев летището внезапно поискало преди около месец увеличение на цената на наема за щендерите. Когато почнали споровете, Станчев предявил и претенцията, че списанието публикува освен реклами на софийското летище и реклами на "конкурентните" във Варна и Бургас. "Колкото и да е абсурдно, той смята двете летища на другия край на България за конкурентни", казва Георгиев. И смята, че след като и той махне списанието си, там вече няма да има нищо, което да напомня на европейско летище. "Докато в чужбина още с пристигането ви заливат с какви ли не рекламни проспекти, брошури и карти на града, тук ви посреща една пустош", казва Георгиев.

Пред "Сега" шефът на летището Пламен Станчев разви друга версия за списанието. "Издателят вдигна вой до небето, че еднолично съм забранил разпространението, но истината е, че в договора ни се предвиждаше то да трае до 31 декември 2009, след което да се проведе търг за друга печатна медия", каза Станчев. Впрочем, спорът стигна и до транспортното министерство, но и ресорният зам.-министър Камен Кичев твърди, че ще се прави конкурс за нова печатна медия, в която и списание Highflights може да участва.

Проблемът на софийското летище очевидно е, че наемите са прекалено високи или по-скоро липсва гъвкавост при определянето им. За скъпите кафенета Станчев твърди, че нищо не може да направи, защото няма механизми в договора за наем, с които да ги накара да продават на нормални цени. Единственото, което можел да направи, е да им създаде конкуренция, като сложи кафе-машини и апарати за продажба на закуски. Обявен е търг за това, но една от фирмите участници го е обжалвала и развитие няма от почти половин година. Според Станчев цените на храните и напитките в подобни европейски летища в Солун, Букурещ, Тирана, Загреб и Скопие са съизмерими с нашите. "Дори в Анталия, където пътникопотокът е по-голям, цените са същите и никой не ги сваля", обясни той.

Още в края на миналата година бившият транспортен министър Петър Мутафчев разкри какъв е бил точно механизмът на договарянето с наемателите на тези заведения. Той издаде, че при подписването на първоначалните договори, наемателите настояли срещу високия наем летището да се задължи да не допуска в следващите 3 години обект от същата категория. Този срок изтече в края на 2008 г., но както се вижда, оттогава нито има машини за кафе, нито пък конкурентни заведения.

"Повечето наематели прекратиха предварително договорите, защото



наемите им се видяха високи, след като ги удари кризата",



заяви Пламен Станчев. Ценообразуването на наемите се прави от съвета на директорите, след като се направи оценка от независим лицензиран оценител. "Има обаче закони в България и наемателят трябва да участва в конкурс, затова в момента подготвяме тръжните процедури за свободните площи. А дали ще им харесат на наемателите, не зависи от мен", оправдава се шефът на летището.

Докато това стане обаче, ще мине много време, тъй като законът изисква в такива случаи и одобрение от транспортното министерство, което е принципал на летището. След това трябва да се изчака и срок за обжалването на резултатите. Само че този механизъм работи не против, а в полза на надуването на цените. Логично е, че след като наемателят очаква голям келепир от летището и е склонен да наддава за наема, после ще иска и голяма възвръщаемост. "Наемателите са си давали сметка, когато някои от тях предлагаха тройно по-високи наеми. Това, че не предвидиха кризата и намалението на пътниците със 130 000 през 2009 г., е друг проблем. Сега магазините са по-малко, но това са пропуснати ползи за летището, а не загуба, както се твърди", смята Станчев.

За съжаление, проблемите на летището не се изчерпват само с празните магазини - потискащата обстановка



става още по-потискаща, когато почне зимата



Допреди една година проблемът беше в мъглите, по-точно в това, че летището не разполагаше със система за кацане в такава метеорологична обстановка. Тази зима, когато вече има такава техника, се оказа, че има проблеми с почистване на снега от пистата. На 5 януари не само чистачите на София излязоха късно да отстраняват снега. Колите, които се грижат за пистата, също излязоха чак в 7 часа и до 9 часа летище "София" нито приемаше самолети, нито някой успя да излети. Два самолета - от Гърция и от Турция, дори се върнаха обратно на летищата, от които са излетели. Закъсненията на полетите и свързаният с това хаос са редовна гледка всяка зима. Вместо да признае пропуските, шефът на летището Пламен Станчев обясняваше пред медиите как полетите се бавят едва с по 10-15 минути, а самото електронно табло го опровергаваше - имаше закъснели излитащи полети с над 4-5 часа. "Пишете, че няма организация и полетите закъсняват с часове, но въпреки това ще ви кажа, че тази зима проблемите са по-малко и не сме по-зле от "Хийтроу" и други европейски летища, които напълно затварят заради времето", коментира Станчев.

За допълнително неудобство на пътниците снегът през зимата не се чисти и на пътя пред терминалите и хората се принуждават да търкалят куфарите си по снега, докато стигнат до превозно средство.

Свръхскъпите таксита, които обикновено дебнат за наивни клиенти пред болници, гари и автогари, тук са в изобилие и от цените им човек направо може да се изпоти посред зима. Те обикалят колелото пред Терминал 2, без да бъдат спирани от пътната полиция, която се занимава единствено със санкционирането на отбили се за момент коли на изпращачи. Наскоро чужденка се обърна към полицията заради сметка от 200 лв. за пътуване от летището до ул. "Раковски". Оказа се, че е извозена съвсем легално - таксито си имало редовни документи и стикер, че цената е 8.60 лева за километър. Впрочем, представител на една от тези фирми наскоро каза на пресконференция, че трябва да бъдат оставени да работят спокойно, но да си пребоядисат колите в черно. За да стане като в Лондон, където луксозното черно такси струва няколко пъти повече.

Ако някой си мисли, че ползването на автобус е по-безопасно, много се лъже. В предновогодишната суетня двама младежи от Белгия бяха неприятно изненадани, че не могат да си купят билети за автобус нито отвън, нито от шофьора. Пътници ги успокоиха, че в такива случаи софиянци се возят спокойно, но не щеш ли на третата спирка се качи контрола, състояща се от три лелки. Когато разбраха, че ще имат улов, те заявиха на смаяните младежи, неразбиращи и грам български: "Плащайте 10 лв. глоба" и "Идват тука и се возят за без пари". Накрая едната от тях се сети, че има брошура на градския транспорт на английски, и им я показа. Младежът бе готов да плати исканата глоба, докато не се намесиха пътниците, повечето от които също бяха без билети. Стана скандал, достоен за филмиране, жалко че чужденците сигурно нищо не са разбрали.