Всички виждат, че новата власт се опитва да прави нещо срещу организираната престъпността. И очевидно съзнава, че няма право на провал. Повсеместни арести на добре познати лица от подземния свят, чистене на къщичката от подкупни служители на МВР и от прегрешили магистрати, разкриване на т.нар. "Нагли"... Всичко това е необходимо. Защото, ако някои хора навестяват по-често арестите и съдебните зали, може би сериозно ще се замислят дали да продължават с престъпната си дейност. Ако бъдат уволнявани моментално прегрешили полицаи, по-малко техни колеги ще се изкушават да помагат на онези, срещу които трябва да работят.

Но има опасност



решимостта да се разколебае



от това, че обвиненията са под въпрос, повечето арестувани излизат бързо на свобода, а свидетелите на прокуратурата не са убедителни пред съда. Добре е, че обвинителите си признават тази слабост. Още по-добре ще е, ако най-после започнат да събират качествени доказателства.

Премиерът Бойко Борисов, вътрешният министър Цветан Цветанов и главният прокурор Борис Велчев се зарекоха да се справят веднъж завинаги с организираната престъпност. За няколко месеца, най-много за година. Бе изчислено, че около 250-300 души тормозят обществото. Правилно бе отбелязано, че е недопустимо те да са на свобода, след като срещу себе си имат поне 70-хилядна армия - служители на МВР, прокурори, съдии, дознатели, представители на най-различни комисии ... По стар обичай бяха хвърлени обвинения срещу предишните правителства - имало знакови фигури, срещу които не са предприемани адекватни действия, липсвал контрол през последните 10 години от страна на политическото и професионално ръководство на МВР, пропуснатото време създава сега голямо затруднение.

Всичко това е вярно, но



няма да е достатъчно за оправдание при провал



И е добре да се припомни къде сгрешиха предишните. Да вземем периода 1992-1996 г., който стана известен с "битки" между МВР, съд, прокуратура и следствие кой е по-виновен за разрастващата се организирана престъпност. Тогава тръгна модата на правене на списъци с лица, които са с по 2,3 и повече висящи дела. После дойде "списъкът на Начев", кръстен по името на вътрешния министър Любомир Начев в правителството на Жан Виденов. Той дори бе пуснат във вестниците с трите имена на лицата, ЕГН-то им и съответните висящи дела. Списъкът трябваше да аргументира поправки в конституцията и тежки законодателни решения, които да позволят тотално подслушване и следене. Тогава се направиха анализи, които показваха мощта на организираната престъпност и силовите групировки - говореше се за имущества от порядъка на 2.5 млрд. лв., огромни имоти и легализиране на несметни богатства.



Цялата активност обаче имаше обратен резултат



- организираната престъпност стана още по-силна.

После дойдоха операциите "Комар" и "Нулева толерантност". При тях се започна с тоталната проверка на колите на "мутрите", мина се през привикването на босовете на силовите групировки в централата на МВР и се стигна до забраната те да участват в застраховането. След кратко затишие, през което бяха тотално легализирани придобитите от престъпления пари, цялата организирана престъпност се изяви в целия си блясък - с взривове, убийства, разправи. От онова време датира и култовото "прекършване на гръбнака на октопода".

После дойде царското време. Което също първо се захвана със списъците на лица с по 2,3, 10, 20 и дори 60 висящи дела. Цифрата на тези хора достигна близо 4000. Идеята отново бе "тотална атака" срещу престъпността, крути мерки, кардинални законодателни решения, въвеждането на задължителен арест за подобни лица. Тогава започна първата операция "Белезници", при която трябваше контингентът масово да влиза в ареста, а веднага след това и да се отправя към затворническите килии. Нищо подобно обаче не се случи.

И БСП дойде на власт с обещания как ей сега ще им разкаже играта на мутрите. Тук кодовата идея бе "пресинг". Всеки може и сам да направи сметката какво се случи от страховитата акция "Респект".

Да не говорим как след всяко знаково убийство или пък мощен взрив цялата схема се проиграваше задължително. След убийството на боса на "Мултигруп" Илия Павлов полицията се скъса от шумни акции и операции. След взрива срещу Иван Тодоров-Доктора и появата на т.нар. яхтени снимки бе обещана тотална проверка на силовите групировки и на тяхното имущество. В парламента вървяха денонощни заседания, на които митници, данъчни, МВР, прокуратура, следствие, специални служби вадеха доклад след доклад и твърдяха, че знаят всичко за мафията в България. Дори депутатите писаха списък на лицата и фирмите, които да бъдат проверени от службите. Хвърляха се оставки, включително и от сегашния премиер, тогава главен секретар на МВР.

След взривяването на бившия бос на СИК Стоил Славов за пореден път по 24 часа в ареста бяха прибрани емблематични фигури от организираната престъпност. После си ги пуснаха. И пак нищо. Е, ако се изключи, че част от тях бяха убити от прецизни снайперисти по-късно, а други оцеляха при атентати с взривове или калашници. След разстрела в Слънчев бряг на боса на СИК Георги Илиев пак последва обичайната акция по задържане на "престъпния контингент". Пусната бе бомбастичната цифра от 733 арестувани, от които 596 с наложени мерки за неотклонение. Твърдеше се, че се проучват между 50 и 100 фирми и лица, за които обаче трябвало още данни и проверки, за да се стигне до реализация. Нито един от извършителите на цитираните престъпления не бе хванат, а още по-малко - осъден.

Затова притесненията да не се случи същото и този път са основателни. Но дори и частичен успех да бъде постигнат, със сигурност ще осмисли до голяма степен управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, тъй като най-големите очаквания от тяхното идване на власт бяха свързани именно с пречупването на организираната престъпност.