Румяна Желева се хвърли драматично от висшите етажи на властта. Би трябвало друг да я смени и да я забравим, но не е така. Ще я споменаваме с благодарност. Тя направи саможертва, като изкара наяве една от най-срамните болести, поразяващи българската демокрация - връзкарството. Същата, която прояде преди това и социализма до такава степен, че малцина съжаляваха за гибелта му. Сега малцина страдат от оставката на Румяна Желева, но обществото трябва да се замисли колко е изгнило от проказата на връзкарството, която го е превърнала в самосрутваща се конструкция.

Няма такъв управленски сектор, който ако бъде подложен на изпитание за компетентност, да не се провали като нашата злополучна кандидат комисарка. Това се отнася не само до настоящото правителство, което тепърва има да доказва какво умее. Всичките му предшественици си отидоха повече или по-малко опозорени, ако се съди по категоричното нежелание на обществото да ги види отново на власт.

Проблемът е, че в България няма нито политика, нито правила, нито система за оценка и растеж на кадрите. Така беше и при социализма, но по-завоалирано заради официалната пропаганда, че той оценява всекиго според способностите. Покрай нея обаче имаше цяла официализирана система от привилегии, която гарантираше скоростно израстване на "децата на наши другари". Демокрацията отхвърли социализма, но прихвана срамната му болест, защото се роди от заговора на елита да възпроизведе себе си в новия обществен строй, като се прероди от социалистически в капиталистически. Затова побутнеш ли биографиите на днешните големци, ще откриеш здрави корени в предишни властови структури. Иван Костов определи новата демократична държава като братовчедска.

За разлика от социализма обаче сегашните управляващи не са обременени дори от кумова срама да се стараят за своето професионално израстване. Те се настаняват на високи постове, без да са длъжни да дават каквито и да е обяснения, а още по-малкото да чувстват неудобство пред обществото. За първи път в многовековната си история България отгледа поколение, което е по-малограмотно от предишното. Превърна се в



държава на тържествуващата простотия



Прави ли ви впечатление как от години по вестникарските страници за светски живот и в телевизионните рубрики за "елита" дефилират престъпници и мутреси, без да се стесняват колко им личи какви са? Как байганьовщината се отприщи, сякаш се върнахме във времената на Алеко. Дай ми едно магаре - и него ще ти избера за депутат. Новото сега е само допълнителният щрих, маркиран с откровението още в зората на демокрацията: "Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер".

Ако България не бе влязла в Евросъюза, нямаше да е така видно колко некомпетентна е Румяна Желева, защото у нас никой не я препитва. Неслучайно в разговорния език битува мъдростта "Да не се излагаме пред чужденците". Бойко Борисов обаче греши, като реши да я остави на поста външен министър. Тя не става не само за еврокомисар, но и за външен министър и премиерът трябваше да приеме оставката й от всички постове, както го бе помолила в писмото си. Ако можеше да си я прибере само за вътрешно ползване, нямаше да има проблем да остане министър - един повече или по-малко като нея не би променил общата картина. Но тя занапред ще има работа все с тези, които разобличиха слабата й подготовка - европейските партньори на България.



Желева прави гафове с лекота,



които не личат в малограмотна среда, но са недопустими в по-образовани общества. Даже в писмото си за оставка е сгрешила името на единствения си приятел в Европарламента, който я бранеше до последно - лидера на християндемократите Жозеф Дол, като го е нарекла "Ж. Даул". В дипломатическите среди е грозно да се произнасят неправилно имената, защото това е проява на небрежност към засегнатите лица (щом човек не си прави труда дори да запомни как се казват).

Като външен министър Желева стартира с фаул и това трябваше да послужи като предупреждение за Борисов, но той предпочита да замазва грешките й. Когато отзова двама посланици (което може и да е правилно), тя уведоми първо чуждите държавни глави, а забрави да съобщи на българския държавен глава, макар че той издава указите за отзоваване. А спомняте ли си, че в началото тя искаше ресор в Еврокомисията, свързан с климатичните промени и парниковите газове, но внезапно се отказа - защо? Защото за своя най-голяма изненада случайно разбра на среща с журналисти, че повече от две години България съди ЕК точно заради орязаните си квоти за парникови газове, и ако бе получила този ресор, щеше да се яви ответник от ЕК срещу България в съда в Люксембург. Цели две години като български евродепутат тя не бе чувала за първото съдебно дело, заведено от нейната държава срещу ЕК. Въобще няма да коментираме очевадната неграмотност по отношение на положението в Сомалия и Аденския залив, където и в момента има отвлечени наши сънародници и ни уверяват, че външно министерство полагало усилия да ги освободи!?

Премиерът Борисов не подозира, че



тепърва има да бере още по-голям срам



с Желева, защото тя загуби авторитет не само пред чуждите партньори на България, но и пред собствения си дипломатически състав. Той се закани да прочисти чрез нея външно министерство от негодни кадри, защото 90% от тях били "агенти на бившата Държавна сигурност". Едва ли обаче министърката е способна вече да играе ролята на хигиенистка, след като се окаля толкова много в Европа. Всеки уволнен ще има моралното право да каже, че е жертва на професионална безпринципност, защото от позицията на своята лъснала некомпетентност тя не би могла да казва кой колко е способен да си върши работата. Няма да е висока чест и да получиш назначение от човек, изкарал двойка по външнополитическа грамотност.

Въпреки това от 15 януари (три дни след като бе скъсана в Брюксел) Румяна Желева прилага нов Устройствен правилник на МВнР, приет в последния работен ден на 2009 г. като точка 30-та в дневния ред на правителството. Въз основа на него дипломатическото ведомство се преорава за кой ли път от структурна реформа, закриват се и се отварят служби, разместват се началници, преназначават се дипломати и пр. Министерството се тресе от психоза, каквато помни само от времената на Надежда Михайлова и Стоян Ганев.

Трудно е да си представим, но може и такова чудо да видим: както актьорите в Музикалния театър не пускат новия си директор, така и дипломатите да наберат кураж и да направят верига пред посрамения си министър. Вярно е, че са държавни служители, а не художествени изпълнители, но самият премиер прибягва до нестандартни изпълнения, от които може да последва голямо шоу.