|
| Красимир Ципов |
- Г-н Ципов, първоначално подкрепихте предложението на Яне Янев да се премахне обозначената зона пред НС, в която не може да се протестира. Защо променихте решението си?
- Законопроектите на първо четене се подкрепят по принцип. Същите идеи, които ние предложихме, ги имаше и в проекта на РЗС. Става дума за процедурите по обжалване, за органите, които вече не съществуват, като "общински народен съвет" и др. Процедурата изисква от два одобрени проекта да се изготви един общ. Той се внася за разглеждане на второ четене в комисията и фактически във вътрешната комисия отпаднаха две от предложенията на г-н Янев. Едното бе за премахване на обозначената зона около НС, а другото - за разрешаване на нощните митинги. От МВР и Столичната община възразиха и срещу двете идеи. В крайна сметка те трябва да се грижат за сигурността и обществения ред. А аргументът за отхвърляне на втората идея бе, че МВР не може да осигури подходяща охрана за по-големи мероприятия.
- Да не би да сте имали договорка с РЗС, защото точно след като се разпадна групата им, вие порязахте идеите.
- Нали ви казах каква е процедурата. Законопроектите бяха сходни, затова ги подкрепихме и двата.
- Но защо не подкрепихте само вашия, след като са били сходни?
- Въпрос на решение.
- Да разбирам ли, че подкрепяйки на първо четене законопроекта на РЗС, просто не сте имали намерение да го пуснете на второ и да разрешите митингите на стълбите на НС?
- Това, което се предложи в комисията от всички парламентарни групи, бе да се разшири зоната и спрямо сградите на президентството и МС. Идеята ни не е била да забраняваме провеждането на подобни мероприятия пред тези сгради, а да осигурим възможност на служителите от администрацията на тези институции да изпълняват нормално своите функции и задачи. Личното ми мнение е, че ако това се беше поставило като аргумент, който да се обсъди и приеме, по-скоро би следвало да залегне в един изцяло нов закон за митингите, тъй като действащият е от 1990 г. В него трябва ясно да се запише, че такива мероприятия могат да се провеждат пред всяка институция, но да се създаде един своеобразен коридор от няколко метра, за да могат служителите да си вършат работата спокойно.
- Дали в чисто нов закон, или в поправки към сегашния, забраната за протести пред стълбите на тези сгради остава. Защо?
- Казах ви, идеята ни беше да се гарантират правата на служителите в тези сгради. Това, което успяхме да консултираме с органите на "Охранителна полиция", беше, че специално за парламента тази обозначителна зона обхваща територия около НС, която се ограничава в рамките на тротоарите, по мое скромно мнение тя е между 3 и 5 метра.
- Проблемът е обаче, че определение за "обозначена зона" в закона няма и всеки може да си я тълкува както иска.
- Да, няма и точно това може би предизвика едно неразбиране от обществеността. Не очаквахме такова неразбиране или пък възприемане по този начин на нещата. Аз не познавам добре европейската практика, но там, където съм посещавал европейски столици, винаги е имало дали ограничения, дали заграждения, дали охрана, но е имало обособени зони.
- Проблемът е, че не сте разписали обхвата на тази обозначена зона. Тогава реакцията на обществото изглежда съвсем очаквана, не мислите ли?
- Така е, разбирам, че е очаквана реакцията и го приемам като критика към нас, че след като възприехме една такава промяна, не дадохме дефиниция, която да каже, че тази обозначена зона е не повече от 5 м.
- Това ли е единствената ви слабост?
- Да, така е наистина. Иначе за другите неща постигнахме съгласие с колегите - например да се въведе еднакъв уведомителен режим както за събранията и митингите, така и за манифестациите. Досега за първите две мероприятия трябваше да се уведоми кметът на общината в 48-часов срок, а за манифестациите - в рамките на 5 дни. Мисля, че направихме облекчения и това бе свързано и с другите промени във връзка с обжалването на евентуална забрана за митинг - занапред съответният организатор може да подаде жалба в 3-дневен срок пред административния съд и той да се произнесе незабавно.
- Според вас опасно ли е да се премахне обозначената зона и дори евентуален коридор?
- Лично аз не намирам някаква сериозна заплаха за сигурността на депутатите, членовете на МС, президентството, служителите на тези администрации. Но все пак ние не можем да прогнозираме какво би се случило в бъдеще и дали няма да възникне някакъв проблем. Идеята е била да се осигурят и правата на тези служители в администрациите. Защото хипотетично е възможно да се скупчат гражданите откъм всички входове и сега тези служители трябва да стоят вътре. Има и такава гледна точка. Може би по-скоро това бяха намеренията ни, а не да въвеждаме забрани.
- Т.е. сега ще коригирате закона?
- Да, имаме такава идея, която ще поставя на обсъждане. Но не да го коригираме, а да проучим европейската практика при регулирането на тази материя и да приемем един изцяло нов закон, който да създаде такава ясна и облекчена процедура, че да няма никакво съмнение, че искаме да нарушим изконните права на гражданите. Защото така записан, текстът поражда съмнения, дава възможност за тълкуване.
- Какво трябва да съдържа новият закон - този коридор например колко метра трябва да е?
- За мен няма нужда той да е повече от 5 м. Даже и 5 м може би са много, но това е въпрос на преценка. Не става дума и да се въвеждат някакви заграждения пред тези сгради, а когато мероприятието е с по-голям брой граждани, ако се слага някаква охрана от полицията пред митингуващите, тя да е на не повече от тези няколко метра от сградата. Новото, което трябва да разпишем, е облекчена и ясна процедура, въз основа на която да се съгласува и издава разрешение за провеждането на подобни мероприятия. В момента в тази процедура са ангажирани кметът на общината, органите на полицията, областният управител. Идеята е да се създаде такава организация, че в кратки срокове след като се подаде уведомлението, да се проведе съответното събитие. Въпрос на обсъждане е дали да съкратим сроковете за уведомление. Надявам се да успея да убедя колегите ми това да става в много кратки срокове - например всичко да се организира в рамките на 24 или максимум 48 часа. А не както е сега, само в изключителни случаи да е 24 часа.
- Коментирахте ли вече обществената реакция в ГЕРБ?
- Ами ще го коментираме сега. Но не във връзка с това, което се е случило. А във връзка с това, че още от самото начало аз съм споделил с моите колеги виждането, че трябва да се напише изцяло нов законопроект. Дори аз ги помолих да не обсъждаме сега темата с обозначителната зона, а да я оставим при разглеждането на нов закон. В крайна сметка приехме тези поправки, за да отговорим бързо на осъдителните решения на съда в Страсбург. Но никой не е очаквал такава реакция, защото не сме имали намерение да въвеждаме такива забрани. Не искам това да се възприема като заден ход. Това, което сме направили, вече е в ход. Синдикатите са сезирали президента да наложи вето. Ако той се произнесе и върне закона, тогава това, което можем да направим, е да запишем какво означава точно обозначителна зона и да кажем, че тя е не повече от 5 м. А иначе мисля, че трябва да вървим към нов закон, в който да няма какъвто и да било намек, че въвеждаме някакви ограничения. Предполагам, че за няколко месеца бихме могли да сме готови. Със сигурност ще направим и широка обществена дискусия, за да няма никакво съмнение в намеренията ни.
- Разкритикуваха ли ви от ръководството на ГЕРБ?
- За момента не. Аз не виждам нещо драматично в това, което сме приели. Просто може би това, което търпим като упрек, е, че не проведохме необходимото - обсъждане, свеждане до знанието на медиите и обществеността на тези идеи.
- Възможно ли е да са ви подвели?
- Не, не бих казал. В никакъв случай. Отново искам да кажа, че в никакъв случай не става дума за абсолютни забрани. Дори и да има такива обозначителни зони в закона, решението за провеждане на митинг не се взима нито от парламента, нито от МС, нито от президентството. И ако кметът разреши и полицията осигури необходимата охрана, аз не виждам какъв е проблемът и пред входа на въпросната сграда да се митингува.
