Да вярваме ли на очите си? - нашият мъжествен премиер Бойко Борисов се яви с омекнали колене пред германската канцлерка Ангела Меркел и не посмя да я прегърне, докато самата тя не го окуражи. Медните фанфари на почетния караул се бяха смръзнали (от студа) и тишината подсили благоговейното смирение, в което протече неговото първо гостуване в канцлерството в Берлин. Трудно е да се преброят клетвите за вярност и благодарностите, които изрече както на домакинята си, така и на всеки германец, с когото се ръкува.

Ако някой се е съмнявал, че



Борисов и ГЕРБ са в някаква степен проект на Меркел,



вече не бива да се колебае. "Госпожо Меркел, уверявам Ви, че новото българско правителство ще работи по начин, по който няма да се срамувате, че сте дали подкрепата си за нас", заяви Борисов, сякаш германската канцлерка го е назначила на поста и му иска отчет. Подобни думи не се помнят да са изричани даже от Тодор Живков пред Леонид Брежнев. Въпреки раболепието си бившият соцдиктатор определяше публично съветския ръководител като "брат", но не и като настойник. Сега ставаме свидетели на преклонение, каквото не се вписва в международния протокол.

Вярно е, че Германия е най-голямата сила в Европейския съюз. Вярно е, че тя последна ни пусна в европейското семейство и първа започна да ни критикува, че не изпълняваме поетите ангажименти. Вярно е, че предишният премиер Сергей Станишев бе обявен за нежелана персона от Меркел, която нито го прие, нито му гостува. Вярно е, че и дясното правителство на Иван Костов удари на камък в Берлин и бе поставено под карантина от бившия канцлер Герхард Шрьодер. Българската политическа класа опозна отблизо дебелия край на германската тояга и има за какво да е предпазлива. Но в "проекта Борисов" за пръв път прозира необичайна топла грижа, която предполага



нещо повече от протоколна благодарност



ГЕРБ израсна и скоростно узря за членство в европейското семейство на християндемократите с голямата помощ на десните германски фондации "Конрад Аденауер" и "Ханс Зайдел". Бившият председател на Европарламента Ханс-Герт Пьотеринг, който е председател на "Конрад Аденауер", приветства в понеделник вечер Борисов в сградата на фондацията с думите: "Фондация "Конрад Аденауер" ви съпровожда във вашия път към правовата държава". Това е самата истина, защото Борисов стана европейски политик в германска проходилка. Той самият каза, че това "ни задължава да стигнем докрай в реформите и поетите ангажименти към вас", и добави с присъщото си простодушие: "Дет' се вика, без подкрепата ви беше по-лесно, защото, ако се провалиме, се проваляме само ние. Сега, когато имаме вашата подкрепа, задълженията са двойно и тройно по-големи и ние като честни хора не бихме подвели вас каквото и да струва".

Казано иначе:



Ако загубим, губите и вие



- затова ще се стараем да не ви изложим. За по-голяма яснота той доразви мисълта си след среща с председателя на Бундестага Норберт Ламерт, когото определи като изключителен приятел на България, заложил авторитета си, когато е трябвало страната ни да бъде приета в ЕС и всички са съзнавали, че не е изпълнила критериите за присъединяване. "Ние имаме ангажимент пред тези хора да изпълним сега критериите, за да не ги злепоставяме пред останалите европейски държави", допълни Борисов.

При толкова откровени реверанси стана повече от ясно, че премиерът е отишъл в Германия заедно с половината си правителство не за да води някакви преговори, а за да представи равносметка. Затова разказа подробно за операцията "Наглите", за изровените трупове в планински ливади, за предприетите мерки в съдебната реформа и др. Неслучайно министрите му не сключиха никакво споразумение с германските си партньори, ако не се брои едно подновяване на споразумението за избягване на двойното данъчно облагане, под което сложиха подписи чиновници от среден ранг. Борисов заведе най-близките си съратници, за да покаже с кого изпълнява германските заръки. В Берлин фактически нямаше междудържавни преговори, а бе направен преглед на положението в България. Така и не се разбра дали Меркел е сметнала за необходимо да разкаже нещо на госта си за положението в своята страна. Вместо това звучно отекнаха нейните думи: "Искам да благодаря, че българското правителство провежда неотклонен европейски курс", т.е.



тя бе доволна, че Борисов я слуша



Което никак не е лошо, защото Германия иска да засили икономическото си присъствие в България, но бизнесът се плаши от криминалния й образ. Формално България върза лева към германската марка, а чрез нея и към еврото, но парите не отиват там, където не функционира съдебната система. Това се отнася не само до германските капитали, но също и до европейските фондове, които германците с удоволствие биха ползвали от името на България. "Имаме допирни точки по много проекти на европейската енергийна политика", намекна Меркел и даде да се разбере, че би агитирала германските компании да подновят интереса си към АЕЦ "Белене", ако се появи възможност той да стане европейски. В Брюксел лежат 7 млрд. евро европейски фондове за България, които ще се изпарят през 2013 г., ако не се намерят способни компании да ги усвоят. Не само германци, но също французи и други членове на ЕС имат интерес да помогнат за отпушване на фондовете, ако България направи усилие да премахне главната пречка - организираната престъпност и корупцията на високо равнище, които засмукват всеки паричен поток. Берлин заложи на Борисов не само защото прецени, че той може да бъде дисциплиниран и изпълнителен, когато задачите му се спускат от достатъчно висок авторитет, но и защото притежава необходимите познания за престъпния свят. Предаността му към десницата е само за украса на неговия образ, защото в случая не е важна политическата му определеност. Както казваше навремето китайският лидер Дън Сяопин, "не е важно дали котката е бяла или черна, а дали лови мишки".

Засега отчетът на Борисов се приема като обещаващ, но недостатъчен. "Видяхме предприетите мерки и пожелаваме успех на българското правителство", заяви сдържано Меркел, която не даде вид да е силно разчувствана от личната му преданост. Тя не е склонна да рискува повече името си заради него, докато не се убеди, че е извършил истински обрат. Обещанието й да му гостува на 12 октомври не е проява на протоколна любезност, а е срок, до който очаква да види нещо по-значимо.