|
| Единната европейска валута набра мощ през годините срещу основния си конкурент - долара. |
Правителства идват и си отиват, сменят се програми и лица, но всяка власт неизменно следва курса "Бързо към еврото". Защо е така?
Влизането в еврозоната на първо място означава, че
България ще изглежда по-сигурна и безрискова държава
в очите на външния свят. Родните банки, фирми и държавата ще могат да взимат по-евтини кредити отвън, чуждите инвеститори ще гласуват по-голямо доверие на страната ни, когато обмислят дали да вложат парите си у нас. Финансовата стабилност има непряк, но внушителен ефект за развитието на икономиката. Както казват специалистите, една добра макроикономическа политика не може сама по себе си да ни направи богати, но една лоша политика със сигурност ще ни направи по-бедни. Примерите с Виденовата зима и със сегашната глобална криза, започнала от грешките на САЩ, са доказателство за това.
Стабилността и пониженият риск неизменно водят след себе си и по-ниски лихви. С влизането в еврозоната вече заемите у нас ще струват колкото в Европа. За сравнение - в средата на 2009 г. двугодишен потребителски заем в еврозоната можеше да се вземе за лихва от 7.44%, а у нас - за над 10. След като няма да има лев, ще се стопят и сегашните разлики в оскъпяването между евровите и левовите кредити и депозити. Те се дължат на по-високия валутен риск на лева. Например лихвата по новоотпуснатите кредити за фирми през декември 2009 г. по данни на БНБ е средно 8.09% в евро и 9.89 в левове. Същото важи и за заемите за домакинствата - 11.43% по потребителски кредит в евро и 13.54 в левове.
Още отсега много граждани и фирми извършват сделки в евро и държат спестяванията си в европейската валута. За договорите и влоговете, които са в левове, обаче също няма проблем. При преминаването към еврото контрактите не се преподписват, а само
сумите се преизчисляват в евро
В деня на приемането на еврото банките служебно ще превърнат в евро всеки влог или кредит, който е левов. Би следвало и лихвите да паднат до съответното ниво за заем или депозит в евро. Това все пак не става автоматично, но би било логичен жест от страна на банките.
Благодарение на еврозоната европейските граждани имат значително по-добър достъп до кредити в сравнение с периода преди 1999 г. Например, ако един грък през 1999 г. е плащал вноска по жилищния си заем в размер на 1100 евро на месец, 10 години по-късно той плаща по 790 евро. Тоест за 15-годишен заем в размер на 100 000 евро гъркът ще спести 55 000 евро благодарение на по-ниските лихви, пресмятат от Европейската комисия. Подобни икономии някой ден ще зарадват и кредитополучателите в България.
Членството в еврозоната
предполага ниска инфлация
Затова страните членки не бързат да приемат държави като нашата - с ниски цени и доходи, които трябва да догонват равнищата в страните, които използват евро. Паричният съюз се основава на т. нар. конвергентност - сближаване на икономиките, в което по-слабите наваксват изоставането си от по-успешните. "За съжаление на България ще й отнеме не години, а десетилетия, за да достигне средните доходи в ЕС. Сега сме на около 40% от средното за съюза", коментира макроикономистът Димитър Чобанов. Така е, защото се очаква средният растеж за ЕС да е 2-3% годишно, а българският едва ли ще напредва с повече от 4-5%. Тоест сближаването няма как да стане бързо.
Притесненията за шокова инфлация при влизането в еврозоната са силно преувеличени. "У нас ценовото изоставане е не толкова при стоките, колкото при услугите. Те са на около 50% от нивото в ЕС. Затова и ефектът на догонване ще проличи по-силно в тарифите за ремонти, хотели, фризьорски услуги, ресторанти и кафенета", смята Чобанов.
Еврокомисията не спира да обяснява, че ако цените са се повишили, вината не е в новите банкноти и монети, а в обективните процеси в икономиките. В годината, когато еврото стана обща валута на над половината страни от ЕС - 2002, средната инфлация е била 2.3%. В този процент приносът на еврото е само 0.1- 0.3%, останалото идва от по-високите международни цени на петрола, от увеличения акциз върху цигарите и от лошата селскостопанска реколта.
Някои държави са хитрували и година-две преди приемането на еврото умишлено са задържали акцизни ставки и цени - на вода, ток, парно и др.,за да изпълнят изискването за ниска инфлация. След влизането в еврозоната отпуснали юздите и цените скочили. Най-драматично бе положението при въвеждането на еврото в съседна Гърция. Там цените при преминаването към евро така скочиха, че клиентите организираха бойкот, като не купуваха нищо. Според Института за защита на потребителите, който бе инициатор, е имало 85% спад в продажбите на магазините за плодове и зеленчуци и закусвалните и около 65% - в магазините на дребно.
Показването на цените в една валута е голямо удобство при презграничния шопинг. Сега ако българин избира дали да си купи кола от Румъния, Чехия, Германия или Полша, ще трябва да пресмята с калкулатор леи, крони, евро, злоти. След време това неудобство ще изчезне. Положително за обикновените хора и за бизнеса е също, че ще отпаднат т. нар. трансакционни разходи - при обмена лев-евро и евро-лев. Това ще облекчи особено осезаемо търговията и туризма.
Милиардите от склада
След като се разделим окончателно с валутния борд и с лева, няма да се налага държавата да поддържа многомилиарден валутен резерв. След влизането в еврозоната БНБ ще запази и ще продължи да инвестира огромна част от сегашните валутни резерви, но правителствените запаси, които напоследък са около 7-8 млрд. лева, могат да бъдат раздвижени. Има различни идеи за какво да се ползват тези пари. Бойко Борисов например каза наскоро, че ще е добре те да се вложат в инфраструктурни проекти. Икономистите обаче препоръчват те да послужат за по-дългосрочни цели, примерно за пенсионната реформа или за погасяване на външен дълг.
Тъй като България е с валутен борд, тя вече е привързана към еврото и няма да й се налага тепърва да свиква с лишаването от собствена парична политика - страните от еврозоната следват политиката на Европейската централна банка. Това има, разбира се, и своите неудобства - както през последните 13 години, така и занапред България няма да може например да си девалвира валутата, за да направи износа си по-конкурентноспособен. Но в крайна сметка финансовата стабилност е по-важна за всички българи, като се има предвид шокът от хиперинфлацията в края на 1996 г.
Словакия се сбогува без сълзи с кроната си
1 януари 2009 г. за словаците е един спокоен новогодишен четвъртък. Денят на еврото за тях е и особена гордост, защото бележи една голяма победа в приятелското съперничество на всички нива с Чехия, която и до днес работи с крони.
Смяната на словашката крона с единната валута минава гладко и спокойно. Само за първите три дни след Нова година над 1/4 от плащанията в магазините вече се извършват в евро. Гражданите подават крони, касиерките връщат рестото в евро. Братислава дава съвсем кратък срок за паралелно циркулиране на двете валути - до 16 януари, след което кроната отива в историята.
На 3 януари банките в Словакия са успели да нагодят IT системите си към промяната и дори са отворени през уикенда, за да предлагат обмяна на валута на клиентите си. Големи опашки почти няма, защото хората постепенно се връщат от коледните празници и посрещат с търпение и ентусиазъм европейската валута.
Службата, която има най-много работа през почивните дни, е Словашката търговска инспекция. Тя е натоварена да следи дали търговците спазват стриктните правила за преобразуването на цените от крони в евро по законния курс от 30.1260 крони за едно евро. Този курс е определен на заседание на ЕКОФИН още на 8 юли 2008 г.
Службата следи особено зорко магазини, ресторанти, кафенета, фризьорски салони, платени паркинги. От 203 проверени обекта на 1 и 2 януари инспекторите хващат само трима нарушители. При това проблемът не са надути цени. Единият отказал плащане в евро, другият не искал да вземе крони, а третият обяснил, че не работи в брой, а само с банкови карти.
Това не е единствената превантивна мярка срещу търговските шмекерии. Месеци преди смяната на валутата правителството убеждава по-големите търговски вериги да подпишат Етичен кодекс за преминаването към евро. Бизнесът обещава да не увеличава цените на стоките и услугите, като приписва вина на еврото. Половин година преди паричната реформа и година след това фирмите са задължени да обявяват цените на стоките и услугите и в крони, и в евро. Кампанията се нарича "Всеки цент е от значение" и включва стриктни правила за закръгляването на цените. Държавата закръгля плащанията към хората - пенсии, социални помощи и т.н., нагоре, а своите вземания - такси и данъци - надолу. Така и в двата случая закръгляването се прави в полза на гражданите.
В резултат на отличната подготовка, а и заради настъплението на световната криза Словакия приема еврото без ценови сътресения и приключва годината с нулева инфлация. Още през първите си евромесеци словаците започват все по-често да отскачат на пазар до съседна Унгария. Причината е, че по това време форинтът значително поевтинява спрямо еврото и така унгарските коли, храни, дрехи, техника излизат много изгодно на словаците. Всъщност разликата в цените се оказва около 30%. "Пазарният туризъм", кризата и силното евро започват да подбиват продажбите в словашките търговски вериги, а също и поръчките на фирмите износителки. И цените започват да падат. За да спаси продажбите си, местният филиал на Procter&Gamble например се принуждава да свали цените на перилните препарати с 25%, за да накара словаците да пазаруват отново у дома. Това е на пръв поглед добре за джоба на словака, но всъщност забавя излизането на страната от рецесията.
Смяната на словашката крона с единната валута минава гладко и спокойно. Само за първите три дни след Нова година над 1/4 от плащанията в магазините вече се извършват в евро. Гражданите подават крони, касиерките връщат рестото в евро. Братислава дава съвсем кратък срок за паралелно циркулиране на двете валути - до 16 януари, след което кроната отива в историята.
На 3 януари банките в Словакия са успели да нагодят IT системите си към промяната и дори са отворени през уикенда, за да предлагат обмяна на валута на клиентите си. Големи опашки почти няма, защото хората постепенно се връщат от коледните празници и посрещат с търпение и ентусиазъм европейската валута.
Службата, която има най-много работа през почивните дни, е Словашката търговска инспекция. Тя е натоварена да следи дали търговците спазват стриктните правила за преобразуването на цените от крони в евро по законния курс от 30.1260 крони за едно евро. Този курс е определен на заседание на ЕКОФИН още на 8 юли 2008 г.
Службата следи особено зорко магазини, ресторанти, кафенета, фризьорски салони, платени паркинги. От 203 проверени обекта на 1 и 2 януари инспекторите хващат само трима нарушители. При това проблемът не са надути цени. Единият отказал плащане в евро, другият не искал да вземе крони, а третият обяснил, че не работи в брой, а само с банкови карти.
Това не е единствената превантивна мярка срещу търговските шмекерии. Месеци преди смяната на валутата правителството убеждава по-големите търговски вериги да подпишат Етичен кодекс за преминаването към евро. Бизнесът обещава да не увеличава цените на стоките и услугите, като приписва вина на еврото. Половин година преди паричната реформа и година след това фирмите са задължени да обявяват цените на стоките и услугите и в крони, и в евро. Кампанията се нарича "Всеки цент е от значение" и включва стриктни правила за закръгляването на цените. Държавата закръгля плащанията към хората - пенсии, социални помощи и т.н., нагоре, а своите вземания - такси и данъци - надолу. Така и в двата случая закръгляването се прави в полза на гражданите.
В резултат на отличната подготовка, а и заради настъплението на световната криза Словакия приема еврото без ценови сътресения и приключва годината с нулева инфлация. Още през първите си евромесеци словаците започват все по-често да отскачат на пазар до съседна Унгария. Причината е, че по това време форинтът значително поевтинява спрямо еврото и така унгарските коли, храни, дрехи, техника излизат много изгодно на словаците. Всъщност разликата в цените се оказва около 30%. "Пазарният туризъм", кризата и силното евро започват да подбиват продажбите в словашките търговски вериги, а също и поръчките на фирмите износителки. И цените започват да падат. За да спаси продажбите си, местният филиал на Procter&Gamble например се принуждава да свали цените на перилните препарати с 25%, за да накара словаците да пазаруват отново у дома. Това е на пръв поглед добре за джоба на словака, но всъщност забавя излизането на страната от рецесията.
Как се скача от валутен борд в еврозоната
България все още няма зелена светлина да тръгне по пътя към еврозоната главно по политически причини, смятат повечето анализатори у нас. В момента самата еврозона изпитва сериозни затруднения заради проблемите в Гърция, Португалия, Ирландия и се страхува от по-нататъшно разширяване на съюза. Според "Стара Европа" това ще внесе допълнителна нестабилност в него. България се разглежда в общия контекст на тези процеси и затова, каквато и стабилност да демонстрира, стожерът на еврото - ЕЦБ, непрекъснато отлага перспективата й за евроизация.
Пътят към еврозоната минава през ERM II (валутно-курсов механизъм II), където се извършва настройката на макроикономическата политика, за да премине плавно въвеждането на еврото. Допусната в чакалнята, страната кандидатка трябва да покаже, че валутата й е стабилна и може да се вмести в коридор от +/-15%. Тъй като нашият лев е вързан за еврото, България на практика изпълнява от 1997 г. това условие.
Ако не съществуваха политическите проблеми, България вече трябваше да е допусната в преддверието на еврозоната. Още през 2003 г. ЕЦБ излезе със становище, че няма пречка държави с валутен борд, базиран на еврото, да влязат в ERM II с борд.
Престоят в ERM II продължава поне 2 години. През това време страната трябва да покаже, че е стабилна и че отговаря на петте условия за членство в евроклуба, познати като конвергентни (маастрихтски) критерии: 1. инфлация не по-голяма от 1.5% над средното за трите държави с най-ниска положителна инфлация в ЕС; 2. бюджетен дефицит не повече от 3% от БВП; 3. държавен дълг не повече от 60% от БВП; 4. дългосрочни лихви, не по-високи от 2% над лихвите в 3-те страни членки с най-ниска инфлация; 5. обменен курс, поддържан в границите на ERM II в продължение на поне 2 години.
ЕК и ЕЦБ оценяват дали държавата кандидатка изпълнява петте критерия, като изготвят т. нар. "конвергентни доклади" поне веднъж на 2 години. Досега за България е публикуван един такъв доклад - през 2008 г., който посочва, че проблемът с инфлацията е най-голямата пречка пред въвеждането на еврото.
Пътят към еврозоната минава през ERM II (валутно-курсов механизъм II), където се извършва настройката на макроикономическата политика, за да премине плавно въвеждането на еврото. Допусната в чакалнята, страната кандидатка трябва да покаже, че валутата й е стабилна и може да се вмести в коридор от +/-15%. Тъй като нашият лев е вързан за еврото, България на практика изпълнява от 1997 г. това условие.
Ако не съществуваха политическите проблеми, България вече трябваше да е допусната в преддверието на еврозоната. Още през 2003 г. ЕЦБ излезе със становище, че няма пречка държави с валутен борд, базиран на еврото, да влязат в ERM II с борд.
Престоят в ERM II продължава поне 2 години. През това време страната трябва да покаже, че е стабилна и че отговаря на петте условия за членство в евроклуба, познати като конвергентни (маастрихтски) критерии: 1. инфлация не по-голяма от 1.5% над средното за трите държави с най-ниска положителна инфлация в ЕС; 2. бюджетен дефицит не повече от 3% от БВП; 3. държавен дълг не повече от 60% от БВП; 4. дългосрочни лихви, не по-високи от 2% над лихвите в 3-те страни членки с най-ниска инфлация; 5. обменен курс, поддържан в границите на ERM II в продължение на поне 2 години.
ЕК и ЕЦБ оценяват дали държавата кандидатка изпълнява петте критерия, като изготвят т. нар. "конвергентни доклади" поне веднъж на 2 години. Досега за България е публикуван един такъв доклад - през 2008 г., който посочва, че проблемът с инфлацията е най-голямата пречка пред въвеждането на еврото.
|
| Шефът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише ръководи финансовата политика в еврозоната, с която България ще трябва да се съобразява. |
|
| Ако влезем в еврозоната, всички цени в България ще минат в евро. |
|
| Проблемите на Гърция сериозно разклатиха еврото. |
|
| Приемането на еврото на 1 януари 2009 г. прати словаците на пазарен туризъм в съседна Унгария. |
Съгласен с galia2 . Капанът за нас е скрит в курса по който левът ще бъде заменен с евро - едва ли ще е 1.95583 , по-скоро ще ни спретнат нова деноминация за да изпуснат парата от надценения лев . И тогава ще се събудим с поне 1/4 по-ниски доходи 
- иначе на кой ли му пука дали ще се увеличи инфлацията, нали затова си имаме статистика, да я натъкми както следва...
