"Месечната ми сметка за отопление на жилището не надвишава цената на няколко бири. Тук няма обикновени батерии, но има добър микроклимат", обяснява немският пенсионер Андреас, развеждайки гостите из дома си в центъра на Франкфурт, без да скрива гордостта си, че живее в т.нар. "пасивен дом". Преди десетина години тези домове бяха екзотика, но днес са толкова популярни в Германия и Австрия, че с основание може да се говори за жилищна революция. За едно десетилетие са построени над 16 000. Изискванията към енергийната ефективност на зданията в Германия постоянно се ожесточават и е съвсем реално след няколко години пасивните домове да станат задължителен общогермански стандарт.

В България засега има една-единствена пасивна къща, която е построена неотдавна във Варна. "Годишният разход за отопление, охлаждане и топла вода е около 1-2 лв. на квадрат", обяснява Радослав Радушев, собственик на фирмата "Мегамат" ООД, чието дело е тя.

В България обаче вече има цяло движение на архитекти и проектанти, които пропагандират този тип сгради. Те дори създадоха обществената организация "Информационна група "Пасивни сгради България".

Най-голямото предимство на пасивните сгради е, че могат да се отопляват и охлаждат сами. Има три задължителни критерия, на които те трябва да отговарят. Първо, нуждите на къщата за енергия и вентилация трябва да са не повече от 15 киловатчаса на квадрат годишно. Другото изискване е общото потребление на сградата за всякакви нужди - отопление, осветление, топла вода и др., да не превишава 120 киловатчаса за една година. И трето - къщата трябва да е перфектно херметизирана, за да не излиза енергията навън.

"При пасивните къщи



няма нужда от радиатори, котли, климатици



и друга скъпа техника", разказва архитект Георги Николов, който е председател на управителния съвет на "Пасивни сгради България". Комфортът в помещенията се поддържа по естествен начин, а енергията, която консумира къщата, е близка до нулата.

При построяването на пасивни къщи всеки детайл е важен. Сградата задължително трябва да е ориентирана на юг, а прозорците по южната фасада да са повече. Така се осигурява достатъчно слънчева енергия през зимата. Самата форма на къщата пък трябва да е такава, че през летните месеци да не води до прегряване. Затова при строителството се правят подробни изчисления за сенките, които биха хвърляли други сгради или обекти наоколо.

Трябва да има и високо качество на изолацията и прозорците. Да няма никакви цепнатини, през които да преминава въздух. Затова и след построяването на къщата се прави тест за въздухонепроницаемост. Така, освен че помещенията са топли, къщата е изолирана от шума и праха навън.

За да не се губи енергия при отваряне на прозорците, пасивните къщи са снабдени със специална вентилационна система. Чрез тръби в помещенията се подава пресен въздух, а старият се извежда навън. Прозорците също могат да се отварят, но целта е да не се губи енергия в много студени или горещи дни.

Според архитект Николов е заблуда, че пасивните къщи трябва задължително да са снабдени с възобновяеми енергийни източници. "Разбирането, че на покрива трябва да има фотоволтаици, колектори и други подобни, е доста опростено", обяснява той. Все пак целта е стандартът да се постига, без да се използват активни източници на енергия.

Един от най-важните въпроси, разбира се, е



дали строителството на такива къщи излиза скъпо



Според експерти в сравнение с качественото монолитно строителство има оскъпяване от около 10-15%. На много места в Европа пасивни къщи се изграждат с помощта на готови модулни елементи, които се произвеждат в цехове. "Ако се използва тази технология, строителството излиза 1000-1400 евро на квадрат", разказва Радослав Радушев, собственик на фирмата "Мегамат" ООД, чието дело е първата пасивна къща във Варна.

Според изчисленията на "Пасивни сгради България" в сравнение с обикновеното строителство най-много допълнителни средства се влагат в топлоизолацията на сградата. За целта трябва да бъдат отделени около 7000 лв. допълнително. Системите за вентилация и отопление оскъпяват строителството с около 6600 лв., а качествените прозорци - с още 6400 лв. Така че цялостното строителство би се оскъпило средно с 20 000 лв. Сметките за отопление обаче могат да се понижат до 10 пъти и инвестицията да се откупи за по-малко от 7 години.

Въпреки това пасивните къщи навлизат бавно у нас. Една от причините е липсата на достатъчно стимули за хората, които инвестират в енергийна ефективност. У нас, както е известно, вместо облекчения, хората, които подобряват качеството на жилището си, плащат по-висок данък сгради, тъй като се повишава данъчната оценка на имота. Всяко подобрение - от слагане на климатик до ремонт на покрива, води до увеличаване на оценката.

Възможностите за финансиране на такива проекти също са ограничени. Специално за изграждане на пасивни сгради има кредитна линия на ЕБВР съвместно с българските банки. Но също както и при кредитите за саниране на дома всичко се обезсмисля от високите лихви по кредити. А и в момента строителният бранш просто не смее да тегли заеми.

Въпреки трудностите,



първата пасивна къща в България вече е факт



Тя се намира в покрайнините на Варна, на една от терасите на Франгенското плато.

Къщата гледа на юг-югоизток, а предната фасада е почти стъклена. Стъклопакетът е с най-нисък коефициент на топлопредаване, изолацията на външните стени също е максимално добра. Фасадните стени са от полиуретан и минерална вата и благодарение на тях няма плесен и влага.

Нуждите на дома от енергия все пак се осигуряват с помощта на помпа и монтирани на 2.5 метра под земята в двора колектори. Колекторите събират целогодишно слънчевата енергия, а помпата я изсмуква. Чрез нея се зарежда подовото отопление и се осигурява топлата вода. През лятото системата помага за охлаждането на къщата. Притокът на чист и топъл въздух пък се осъществява чрез вентилационна система, оборудвана с енерговъзстановяващ блок. Тя запазва над 80% от топлината на изходящия въздух.

Пред сдружението "Пасивни сгради България" са представени още три проекта, но те не са в чак толкова напреднал етап на изпълнение. В момента се работи по строителството на еднофамилна пасивна къща в село Равнище, община Правец. Тя се строи от българска компания, а инвеститор е швейцарско семейство. Другите два проекта са в София, но и те не са готви.

Според архитект Георги Николов с навлизането на технологията в България много проекти могат да започнат да се изпълняват некачествено, без да съответстват на изискванията. Затова единствената гаранция, че дадена къща е пасивна, е издаването на сертификат. Стандартът за пасивните сгради е въведен от немския Passivehouse insitut и затова само той и одобрените от него инстанции могат да издават документ за качество.

У нас все още няма разработена система, която да сертифицира пасивните къщи. Затова и в България все още няма пасивна къща, за която да е доказано безспорно, че отговаря на всички стандарти.





------------------------------

В Европа правят данъчни отстъпки за домове-термоси



В основата на концепцията за пасивен дом лежи много прост ефект - автономно пространство, откъдето не излиза топлина, може да се отоплява само с една свещ. По аналогия - в домовете-термоси, където няма никаква загуба на топлина, даже през мразовитите дни ще е достатъчна топлината на човешко тяло (за едно денонощие то отделя 100 кВт топлинна енергия), слънчева енергия и енергия от електрическите прибори.

В средата на 80-те години на миналия век германският инженер физик Волфанг Файст направи математически изчисления за домовете-термоси. Основният извод бе, че такова жилище не е математически феномен, а напълно реално постижимо. За проверка на разчетите на Файст през 1991 г. в Дармщтадт бе построен първият пасивен дом. Детайлното му изучаване потвърди факта, че зданието наистина практически не употребява топлина. Експерименталният дом се оказал само с 25% по-скъп от обикновеното здание (увеличението бе финансирано с грант от правителството), което е напълно приемливо.

"Първите пасивни домове, които видяхме, приличаха на таралеж. От всяко жилище на улицата стърчаха тръби с диаметър по 25 см. По дългата тръба чистият въздух влизаше в жилището, а по късата излизаше", разказват немски жители. В други къщи пък в мазето имало специално помещение за инженерното оборудване.

Технологията обаче много бързо се усъвършенства. Първоначално строителите не си давали сметка, че трябва да отчитат специфичните климатични условия на всяка страна. Затова често се стигало до плачевни резултати. Например при изграждането на първите пасивни къщи в Калифорния техниката, използвана в Централна Европа, била директно приложена към техните условия. Слънчева Калифорния обаче не може да се сравнява със сравнително студения немски климат и затова резултатите не били задоволителни.

Засега строителството на пасивни къщи е най-популярно в Европа. Една от причините е, че изискванията по отношение на енергийната ефективност непрекъснато се ожесточават. Например Европейският парламент обсъжда идеята всички сгради, построени след 31 декември 2020 г., да имат висок енергоспестяващ стандарт и до голяма степен да се отопляват с възобновяеми енергийни източници.

Освен това много държави стимулират енергоефективността. В Германия например всеки купувач на пасивен дом получава компенсация от около 5000 евро - например чрез дотация на лихвата по ипотечния си кредит. Пасивният дом се разглежда от немците и като застраховка срещу енергийна криза.

Във Виена например около 20% от новопостроените домове вече са пасивни. Все повече такива здания се появяват в Дания и Франция, прототипи има в Испания и дори Турция.