С 13.3% се е стопило общественото доверие в ГЕРБ в сравнение с август 2009 г., но спадът не засяга личния рейтинг на лидера на партията и премиер Бойко Борисов (51%). Това показват данните от социологическо проучване на "Алфа рисърч" от средата на февруари. Това е първото оповестено изследване на политическите рейтинги от началото на годината.

Според социолозите спадът на доверието в ГЕРБ не е драматичен на фона на останалите партии. Всички те, с изключение на ДПС, също бележат отлив. При избори днес формацията на Борисов си остава лидер с 38-40%, БСП ще вземе най-много 13%, ДПС събира 6%, "Синята коалиция" и "Атака" - 3%, а РЗС се е стопила до 0.9%. Тези резултати не са в състояние да формират алтернатива на сегашното управление, тъй като резултатът на ГЕРБ засега си остава по-висок от сбора на всички останали. Съюзът на ГЕРБ с "Атака" и сините се отразява зле на всички. От изборите досега доверието във Волен Сидеров се е свило почти три пъти. Премиерът Борисов обаче си остава властелин на хорското одобрение, тъй като съумява да подхранва обществените очаквания.

Понижила се е и средната оценка на обществото за дейността на правителството - от 4.13 (на 100-ия ден) до 3.79 към средата на февруари т.г. Затварянето на болници, гафът с Румяна Желева и забавените държавни плащания към фирмите са трите събития, увредили най-силно образа на управляващите. Положително пък са му повлияли операциите на МВР срещу организираната престъпност, изборът на Кристалина Георгиева за еврокомисар и оставката на Румяна Желева от поста външен министър. Спорните промени в закона за ГМО са довели до крайна поляризация на общественото мнение - 40% одобряват идеята за мораториум върху приложението им, а 37 на сто смятат, че забраната е "врата", която ще отвори пътя към отглеждането на генни мутанти у нас.

Политическите решения на кабинета пряко се отразяват и върху личните рейтинги на министрите. Отличниците в тази класация са вътрешният Цветан Цветанов с 40% одобрение и външният Николай Младенов - с положителна оценка от 15.2%. Безспорните двойкаджии са социалният министър Тотю Младенов и здравният Божидар Нанев. Финансист №1 Симеон Дянков пък предизвиква крайно противоречиви реакции - 32% намират, че той не се справя успешно, но 14 на сто все пак го аплодират.

На този етап хората, които "хващат" престъпниците (МВР, полиция, армия), печелят битката за общественото доверие спрямо тези, които "ги пускат" - съд, прокуратура, следствие. Доверието във вътрешното ведомство е скочило с близо 30% в сравнение с август м.г. - до 39%. Докато правораздавателните институции събират между 11 и 14% одобрение. Ниска остава и подкрепата за парламента - 19 на сто. Въпреки че хората харесват мерките за затягане на дисциплината в НС, не одобряват качеството на приеманите закони, непостоянството в законодателната дейност и това, че мнозинството няма собствено мнение. Гражданите смятат, че депутатите от мнозинството са изцяло подчинени на волята на правителството и премиера.

Проучването на "Алфа рисърч" показва, че реформите в здравеопазването са желани (от 47%), но неприемани. Недоволството идва не толкова от това какво се прави, а как. 61% от хората се притесняват как ще бъдат транспортирани до болниците в големите градове, а 57 на сто се страхуват, че това ще оскъпи лечението им. Пенсионната реформа пък среща тотален отпор. 75 на сто са против увеличението както на стажа, така и на възрастта за пенсия.

----- В КРИЗАТА

Всяко пето домакинство е засегнато от икономическата криза, сочат още данните. 22% имат член, който е загубил работата си, в 23% от случаите става дума за орязани доходи, при 24% има забавяне на заплати. 43 на сто от българите за затруднени да си плащат сметките за ток, парно и вода. 12 на сто от кредитополучателите пък са спрели да се издължават. В кризата българите са орязали най-много разходите за дрехи, обувки, транспорт и развлечения. С цели 13% са се увеличили разходите им за здравеопазване. Впрочем това е и един от най-големите им страхове - че няма да могат да си платят за лечение (43%), след обедняването (59%) и страхът от нарастване на инфлацията (44%).