От известно време Варна може да се счита за несправедливо ощетена. Не само че вече не е най-добрият град за живеене, ами и доста забавно-развлекателни мероприятия по върховете на местната власт остават встрани от вниманието на широката публика. А както знаем добре - колкото повече сеир, спорт и музика има във взаимоотношенията между хората в управлението, толкова по-стабилно е то. И няма да продуцира нагнетяваща нестабилност.

Варна не е като София (най-добрия град за живеене), където управлява кмет, чието име няма значение при премиер Борисов. Не е като Пловдив, където кметът е отцепен от партията си и непрекъснато прави нови коалиции, за да оцелее. Съвсем пък не е като Бургас, където има две "Атаки". И въпреки това е интересно, тъй като за първи път от 10 години във Варна има опозиция. Поне формално, тъй като досега и такава нямаше.

Тази опозиция обаче е от странен и особен вид, сякаш е култивирана в опитно поле на "Монсанто". На практика е налице "управляваща опозиция", тъй като главното й лице е областният управител от ГЕРБ Данчо Симеонов. Но пък тя не е насочена срещу кмета Кирил Йорданов, а срещу доминиращата в общинския съвет БСП. Непросветените може и да се запитат дали БСП и Йорданов не са едно и също. Не винаги. Те са в синхрон само по избори, през другото време текат тихи борби за влияние.



Идилия



По времето на двойната и тройната коалиция между общината и къщата на губернатора цареше хармония. Областните управители се сменяха, но топлите чувства оставаха. Кметът Кирил Йорданов понякога си имаше проблеми с депутати (около 2003 г. се бе скарал със силния тогава Борислав Ралчев), но всичко приключваше бързо и тихо. Председателят на общинския съвет Борислав Гуцанов укрепи влиянието си както в съвета, така и в БСП, а ДПС зае ключови позиции в местната и в държавната власт. Градът се радваше на добро държавно финансиране, чрез което реализира важни инфраструктурни проекти, а когато парите не стигаха, се теглиха заеми. Общодържавният бум на строителството, търговията и услугите се отрази икономически добре на варненци, затуй местните управници се състезаваха кой какви по-големи заслуги да си припише.

Появата на ГЕРБ не наруши идилията. Откакто партията вкара общински съветници през 2007 г., нейните лидери лягат и стават с една дума на уста - "утре сменяме Гуцанов и правим мнозинство". Съветникът Павел Димитров (сега депутат) навъртя към 50 такива заклинания из местните медии. Но нито Гуцанов бе сменен, нито пък имаше опити, макар БСП и ГЕРБ да имат равен брой съветници и при желание промяната можеше да се осъществи.

Извън патетиката ГЕРБ нямаше особен интерес от конфронтация. Вертикалът и хоризонталът на местната власт - община, чиновници, общински фирми, други фирми, които печелят поръчки, са тъй пресечени от роднинско-приятелски диагонали, че въобще не е ясно кой управлява и кой опозиция. А атака срещу БСП в съвета непременно означаваше и неудобства за Кирил Йорданов. Той пък в дипломацията и сложните пируети винаги е с обиколки пред останалите.

Веднага след местния вот през 2007 г. кметът направи две стратегически действия - назначи за заместник близкия до сърцето на Бойко Борисов ексшеф на местната полиция Веселин Петров, както и Свилен Крайчев, който му бе конкурент на вота от името на ГЕРБ. Това лято Крайчев стана депутат. Но Йорданов за нищо на света не искаше да го загуби и каза, че ще да продължи да разчита на него. Тъй Варна се сдоби и с нещо като "неформален зам.-кмет".



Добрите и лошите



Хармонията се наруши през лятото. ГЕРБ взе властта в държавата с много и завинаги. Което значи, че рано или късно ще грабне цялата и във Варна. Сергей Станишев бе кандидат-депутат от града, на практика в момента е варненски народен представител. Което вещае много местни дързости и красоти с национално значение.

Новият областен управител Данчо Симеонов (ГЕРБ) бързо влезе в роля. Той обеща ревизия на всеки и всичко и започна с една барака в двора на администрацията, която предшественикът му Христо Контров (ДПС) ремонтирал за 230 000 лв. Възмути се и от скъпи мивки и окачени тавани. Обеща дела срещу собствениците на хотел "Хелиос" на Златните пясъци (свързван е с бившия финансов министър Милен Велчев) и за заменката, при която бившият зам.-министър на МВР Явор Хайтов получи земя край "Евксиноград". Само за продажбата на ската на Морската градина нищо не каза, придобит от ТИМ, но то и прокуратурата не откри нередности.

Като истински гербер Симеонов отвори много фронтове срещу БСП и Гуцанов. Много важни неща за града сътвори за няколко месеца. И то от непоколебими подбуди. Върна актуализацията на бюджета, поради това, че не била раздадена навреме на съветниците. Спря план-сметката за чистота, тъй като в нея липсвало важно приложение. Оспори избора на съдебни заседатели от страна на общинския съвет, обвини местния парламент в дискриминация, че избирателно помага на определени спортове... Въобще трескаво съперничество закипя с БСП. То трябваше покаже кой е добрият, кой лошият и как първият гони втория. Симеонов опъна доста нервите на местното БСП, но това, което наистина можеше да събори социалистите от власт - промяна в общинския съвет, не бе сторено.

Последният сблъсък се състоя за статута на Морската градина. Симеонов изведнъж се присети, че щом държавата е собственик на парка, значи трябва да прибира наемите от търговските обекти в нея. Гуцанов се сопна, че общината от години се грижи за чистотата и реда в градината, следователно тя трябва да прибира приходите. Дори поиска паркът да стане общински, което Симеонов подмина с надменно мълчание. Финалът на кавгата бе зашеметяващ - кметът Йорданов съобщи, че премиерът Борисов наистина се е съгласил градината да стане общинска. Което за сетен път потвърди, че в ерата на Борисов всякакви развръзки са възможни.

Във всичките тези конфликти Кирил Йорданов зае равноотдалечена разсеяност. Както винаги досега, настоящето и бъдещето на града е в неговите ръце. Напрежението между ГЕРБ и БСП всъщност е формално поддържане на огъня, докато стане ясно кой, как и защо ще играе на местните избори. И каква е ролята на Йорданов в този триъгълник.



Кой ще е кмет



Изборите са догодина, но както винаги пасиансите се редят отрано. Все още нищо не се знае, дори заинтересованите не са наясно с личните си стремежи. Всичко зависи от участието или неучастието на Йорданов в надпреварата за четвърти път.

В града има умора от неговото кметуване, но ако се състезава отново, ще е фаворит. От ГЕРБ едва ли биха си позволили да загубят втори път. Йорданов и премиерът Борисов хранят взаимна симпатия. Всякакви конфигурации между Йорданов и ГЕРБ в бъдеще са възможни. Той винаги се е кандидатирал като независим, а в средата на 90-те години СДС го назначи за областен управител. Знае как да печели подкрепа и да разиграва комбинации.

В средата на януари Йорданов знаково откри форум на червената младеж в присъствието на Станишев. С което показа, че държи отворени и старите врати. Няма данни ГЕРБ да са се разсърдили от този факт. В партията и без това има доста ентусиасти, които желаят кметът отново да играе с БСП, за да се хвърлят срещу него с амбицията да го победят.

Ако Йорданов предпочете посланически или друг по-отговорен пост, лявата писта се отваря за Гуцанов. Председателят на общинския съвет винаги е твърдял, че не ще да се кандидатира, но "на този етап". Никога не пропуска тъй важното последно уточнение. Ако Гуцанов се кандидатира, днешните шеги и закачки с ГЕРБ ще продължат в далеч по-истинско противопоставяне и ще са изиграли нужната подгряваща роля. Пък ако пасува, днешното пак не се губи - нали по дефиниция ГЕРБ е срещу БСП. Но герберите така и не дадоха официално обяснение защо не взеха властта в съвета, та да няма повече липсващи приложения и дискриминирани спортове.

Около Нова година се разигра една комична сценка, в която публиката не можа да се разсмее, защото директно се разплака. Йорданов се ожали, че разни мними анкетьори обикаляли и сондирали предпочитанията на варненци за бъдещия кандидат-кмет - Йорданов ли да е, Гуцанов ли, с подкрепата на ГЕРБ или без нея... Гуцанов отрече да е замесен и обвини ГЕРБ. Хората на Борисов също отрекоха. А междувременно НЦОИМ, който отдавна обгрижва Йорданов, му подари 70-80% рейтинг в чест на 10-годишнината от началото на кметуването.

Такива работи из Варна. Голям град, големи хора. Всичко, което е далеч от морето, е провинция и първите му мъже всякак показват, че не са провинциалисти. Ама хич не са.