Начинът, по които бе постигнат ниският бюджетен дефицит у нас, вероятно ще създаде повече вреди отколкото ползи. Недостатъчно добре обмислените действия на правителството подействаха зле на и без това слабата конкурентоспособност на българската икономика. За повечето държави в ЕС запазването й, както и смекчаването на негативните последици върху заетостта, бе приоритет №1. У нас не бе така. Утопия е да се мисли, че в страна като нашата за 6 месеца можеш да извършиш необходимите реформи, за да постигнеш устойчив балансиран бюджет. Регистрираният нисък бюджетен дефицит в края на 2009 г. беше повече пиар акция отколкото ефективна фискална политика. Това че този резултат ни е бил необходим, за да кандидатстваме за ERM II, т.е. да влезем в "чакалнята" за въвеждане на еврото, е по-скоро оправдание за цената, която обществото вече плаща за тази акция на правителството.



Балансиран бюджет - добро или зло?



В икономиката няма черно и бяло. В дадена ситуация една политика е ефикасна и ефективна, в друга - не. Обикновено ниският бюджетен дефицит означава, че разходите на правителството са под контрол. По-малките правителствени разходи като процент от БВП означават по-благоприятни условия за икономически растеж. Повечето изследвания доказват, че най-ефективната точка на правителствените разходи е някъде между 15-25% от БВП. У нас този процент е доста над 38%, ако към сметката включим и замаскираните чрез държавните предприятия разходи.

Има едно допускане, че всичко това е вярно в условията на сравнително ефективен пазар и свободна конкуренция. В настоящите кризисни условия обаче ниският бюджетен дефицит може да донесе повече вреди отколкото ползи. Тук вече има значение как е постигнат този дефицит и дали е устойчив.



Как станахме отличникът на ЕС по нисък бюджетен дефицит?



Много просто - бюджетът спря да плаща на фирмите. Изпълнители на ремонти и строителни работи бяха поканени да свалят 10%, ако искат по-бързо да си получат парите, а останалите - да чакат хазната да събере средства. В същото време над 1 млрд. лв. спят по сметки на държавни предприятия в няколко, явно близки до правителството, банки. Що се отнася до бюджетния излишък, уж трупан за черни дни, той "дреме" в БНБ и с него купуваме германски и други облигации, т.е. финансираме чужди икономики. Защо не намалихме бюджетния дефицит чрез преструктуриране на гореспоменатите предприятия? Това, че на правителството му липсва административен капацитет, както сега е модерно да се казва, не е оправдание. Един или двама макроикономисти, пък били те и от световна величина, нищо съществено не могат да направят без добър оперативен екип зад гърба си.

Целта за постигане на балансиран бюджет беше правилна, но начините за постигането й бяха разочароващи. Спирането на дължими плащания беше най-лесният начин, но така се постига само временен, нетраен резултат. Още в първия месец на новата година, когато правителството все пак почна частично да се разплаща, бюджетният дефицит хвръкна.



Частният бизнес е обичайният заподозрян



Вероятно има и некоректни фирми, които са надписвали и лъгали, но не може всички, които чакат пари от държавата, да бъдат поставяни под общ знаменател. Още повече че и сега управляващите признават: "Не е луд този, които яде баницата, а този, който му я дава". Такива са били времената - ако искаш да работиш с държавата и общините, трябва да плащаш подкупи. Иначе си аут. Нищо ново под слънцето. Тук се сещам за един английски лорд, който по времето на корупционен скандал във Великобритания казва, че "ако ние не подкупваме арабите, американците и французите ще правят бизнес с тях". Корупцията води до силно ограничаване на свободата на конкуренция и от там до неефективно разпределение на ресурсите. Достатъчно е да разгледаме някои корумпирани африкански държави, които тънат в мизерия, въпреки че са богати на природни ресурси.

В икономиката обаче има



нещо още по-страшно от корупцията - монополите и картелите.



Струваше ли си в условията на безпрецедентна икономическа криза държавата да се превръща в "лош" длъжник и по този начин реално да увеличи рисковите премии у нас. Ще кажете напротив, CDS на България паднаха от 700 на 200 пункта. И какво от това? Да не би лихвите по заемите да паднаха? Да не би да са се увеличили чуждите инвестиции или пък да се е отпушило кредитирането? Масово банките у нас не кредитират срещу вземания от държавата и общините. Това показва, че смятат държавата за лош платец и оценяват кредитния риск като прекалено висок. Те очакват държавата да продължи да бави и да се опитва да редуцира плащанията си към бизнеса, което може да направи редовното обслужване на заемите невъзможно.

Изправени пред финансови затруднения, предприятията ще започнат да продават част или целия си бизнес, за да избегнат фалита. Ще има и такива, които няма да оцелеят, ще банкрутират и ще бъдат разпродадени. Въпросът е кой в настоящата криза може да си позволи да купува бизнеси, прецакани и от държавата. Не е тайна, че в момента кеш имат основно мафията и големите финансови конгломерати. Това означава, че останките от много малки и средни фирми ще бъдат придобити от големи икономически или "сиви" структури, чийто пазарен дял ще нарасне.Така след кризата може да осъмнем с няколко икономически играчи с господстващо, почти монополно влияние върху цели отрасли и подотрасли от националната икономика.

Преобладаваща част от силно растящите просрочени задължения към банки е от малки и средни фирми и домакинства. А да сте чули някоя голяма компания у нас да е фалирала? Напротив, в условията на дълбока икономическа криза тази силно рестриктивна фискална политика на държавата им идва много добре. Те увеличават пазарните си дялове, като изкупуват бизнеса на малки и средни фирми, изпаднали в затруднение. Създава се опасна предпоставка за ново преструктуриране на частния сектор у нас в посока на ограничаване на свободната конкуренция. Поуките от предишни кризи са ясни: оцеляват най-големите и тези близки до правителствата. Тези с голямо GR (government relations), както ги нарича руският олигарх Олег Дерипаска. Делът на малки и средни предприятия в БВП значително се свива, за сметка на увеличаването на този на големите. Ако това продължи, ползата от приемането на еврото ще е точно за тези структури и в много по-малка степен за крайния потребител.