През 2010 година като членове на ЕС би трябвало да изпреварим САЩ, както СССР трябваше да го стори през 1980 г. Но колкото Никита Хрушчов изпълни своята стратегия "Догнать и перегнать", толкова и Лисабонската стратегия превърна европейската икономика в по-конкурентоспособна от американската.

Председателят на ЕС Жозе Барозу, който е португалец, има неприятната задача да обяви днес провала на Лисабонската стратегия, приета преди 10 години, и да ободри европейските граждани с нова вдъхновяваща стратегия до 2020 г. Не е ясно колко държави ще му повярват, но навръх 3 март може да разчита, че поне една носи байрака заедно с него - България. Той бе очарован миналата седмица в Брюксел от президента Георги Първанов, когото нарече "един от първите лидери, вдъхновили дебата за "Европа 2020". Така е: повечето държави предпочитат да не бият тъпана на големите амбиции след толкова неприятната равносметка от изтеклото десетилетие, но



България няма задръжки



Нещо повече, Първанов дори предложи да поеме координираща роля в Западните Балкани за прилагането на Европейската икономическа стратегия 2020. Което означава, че не само ще върви с първите, но и ще учи другите да мерят крачка с него. Председателят на Евросъвета Херман ван Ромпой, като природно доверчив човек, направо ахна и помоли Първанов да му представи в писмен вид своята концепция, защото се готви да посети Западните Балкани. Нашият държавен глава поиска една-две седмици, за да направи разработката. За да не се самоизтъква, той добави, че "това ще бъде проект на всички български институции".

Желанието на България да се прави на по-важна, отколкото я смятат, може само да компенсира чувството за малоценност на някои нейни ръководители, но не и да й спечели уважение. По думите на Първанов в Брюксел се било наложило разбирането, "че България би могла да бъде полезна със своята експертиза в... снабдяването на Европа с природен газ". Точно преди година тя бе най-безпомощна през газовата криза. Кого и на какво би могла да научи, след като орева Европа да я спасява? Едва ли някой ще прибегне до нейната "експертиза".

10-годишният двоен мандат на сегашния българския президент съвпада с периода на Лисабонска стратегия и няма да има нищо общо със Стратегия 2020. Повечето страни от чергата на България в ЕС основателно се тревожат, че няма да видят полза от новите амбиции в Брюксел, кроени по мярката на високотехнологичните държави. Стартовата база е относително ниска. Барозу я представи на неофициалната среща на Европейския съвет на 11 февруари: "Кризата заличи постигнатия напредък". През 2009 г. ЕС отбеляза най-драматичния спад на брутния си вътрешен продукт, откакто се помни - цели 4%. Промишленото производство намаля с 20% и се върна на равнището отпреди Лисабонската стратегия. С 10.3% безработицата също отиде в 90-те години. В крайна сметка



ЕС отчита едно изгубено десетилетие



Накъде ни води новата стратегия или по-точно - къде ще отидат парите от общия бюджет? Целта е да се постигне иновационен и "зелен" растеж, който създава нови работни места. Всяка държава ще трябва да отделя през 2020 г. 4% от брутния си вътрешен продукт за изследвания и развойна дейност. В момента средното равнище в ЕС е 2%, сравнено с 2.6% в САЩ и 3.4% в Япония. България бяга в отделна писта. Заради бюджетни икономии тя води епохална битка с "феодалните старчета" в БАН и закрива научни институти, за да ги превръща в молове.

Словакия, Чехия, Унгария, Полша и трите балтийски републики схванаха, че новата стратегия ще обслужва най-развитите държави. Затова поискаха насоките от Брюксел да не определят идния дългосрочен бюджет след 2013 г. Те настояват за повече инвестиции в базова инфраструктура чрез оперативните програми и Кохезионния фонд. България, като най-изостанала от всички в ЕС, има най-голямо право на фондове за развитие, но не усвоява дори тях, а как би се преборила за иновационни фондове?

Външният министър Николай Младенов схваща по-добре ситуацията от президента Първанов и настоява за "запазване на финансовия дял на кохезионната политика и подкрепата за по-бавно развитите страни-членки". Той очаква "конкретни, измерими и разбираеми" индивидуални задачи за всяка държава. Брюксел би трябвало да отсее зърното от словесната плява.