Варна се слави като най-европейския български град, но тези дни бе емблема на всичко българско и родно в най-трагичния му вариант. Дупките по уличната мрежа са на всеки сантиметър, ямите трошат нерви и автомобили. Гражданите се вдигнаха на протест, който започна добре и продължи в класическия жанр на активните мероприятия. "Случайни" медийно-политически съвпадения подгряха събитието. Но има и добра новина. На ул. "Капитан I ранг Добрев" се свлече яма, която телепортира Варна в предното хилядолетие - под тротоара, на 2 метра дълбочина, зейнаха улиците на античния Одесос. Няколко момчета директно влязоха в дупката на времето, тъй като трябваше да извадят паркирал в наши дни автомобил. Футуролозите все още мълчат за този експеримент, а археолозите трескаво дебатират дали качеството на разкритите древни улици не е по-добро от настоящото.



Лунни пейзажи



По принцип във Варна винаги е имало дупки, но тази зима ситуацията стана трагична. И в другите градове ги има, но тукашните лунни пейзажи като количество и качество бяха уникални.

Защо стана така, никой не разбра. И друг път е имало тежки зими, топящи се снегове, голям трафик, кърпежи през пръсти и непрекъснати прокопавания заради тръби и кабели на нови сгради. Но положението сега стана наистина ужасяващо - кратери по булеварди и тихи улички, стотици потрошени автомобили, огромни задръствания вследствие на траповете, закъсващи автобуси на градския транспорт. Таксиджиите почнаха да псуват, застрахователите да изплащат обезщетения, те пък да съдят общината, а адвокати да търсят потърпевша пътна клиентела. Дори журналистите се осмелиха да питат какво става с дупките. Кирил Йорданов, който по принцип си харесва дългогодишния кметски труд, първоначално реагира пренебрежително: "Да докажат, че нарочно правим дупките".

Някъде през януари се появиха и групи в интернет мрежата "Фейсбук", които бързо набраха последователи. Стана ясно, че за 1 март се подготвят шествие и митинг. Йорданов съобразително смени тактиката - седмицата преди протеста бе посветена на всекидневен отчет къде какви дупки се запълват. И наистина, докъм 1 март бяха покрити 2.3 декара ями. Според обясненията на общината това е т.нар. студено полагане на асфалт, което само временно решава проблема. За топлото полагане били нужни топли дни, а Варна щяла да блесне до 1 юни.



Политическа целесъобразност



Успоредно с гражданското недоволство нарасна и любопитна политическа активност. В един прекрасен февруарски ден общинският съветник от ГЕРБ Красимир Узунов (бизнесмен със своя партия, гравитирал преди това край НДСВ) възнегодува, че общината плащала твърде много на фирмите, ремонтиращи пътищата. Той се оплака, че никой не е виждал договорите, въпреки че не беше прав. Виждал ги е най-малко колегата му Николай Пашов, който хем е съветник от опозиционната във Варна ГЕРБ, хем изпълнителен директор на една от фирмите - "Хидрострой".

С поддръжката на варненските пътища чрез договори от 2008 г. до 2011 г. и по цени, фиксирани през първата година на контрактите, се занимават и дружествата "Инжстрой инженеринг", "Пътища и мостове" и "Автомагистрали - Черно море". Четирите фирми изпълняват и доста други инфраструктурни дейности, възлагани от общината. Узунов бе подкрепен и от колежката си от БСП Калояна Димитрова, която изчисли, че в бюджета за тази година за полагане и монтаж на канализационна тръба по бул. "Христо Смирненски" са предвидени 405 лв. на линеен метър, а пазарната стойност била най-много 175 лв. "Планираните пътни проекти са раздути с 2 млн. лв.", изчисли Калоянова. На другия ден съвсем изненадващо и ненадейно столичен вестник описа схема как агенция "Пътища" е била източвана, а като облагодетелствани бяха посочени и част от фирмите, с които работи община Варна. За капак прокуратурата се присети за общонадзорните си функции и обяви, че ще стартира проверка на всички пътни ремонти в града след 2008 г.

Горните активности показаха, че не само редовото гражданство, но и далеч по-важни и отговорни хора са загрижени за това кой как пълни дупките на Варна. И съвсем спонтанно точно сега решиха да правят изчисления и калкулации, въпреки че договорите са от 2008 г. Вероятно един ден ще се разбере дали важните хора се принадиха към народното недоволство, или лекичко, както те си знаят, му удариха рамо. Само действията на Йорданов не бяха случайни, а съвсем характерни за стила му. Каза, че през 2008 г. се е водил от високите цени на горивата, а сега напълно подкрепял нов ценови подход, който да отговаря на пазарните тарифи. Похвали се, че е сключил анекси с фирмите, чрез които услугите им поевтиняват с около 15%. Но пък точни данни не даде, тъй като било сложно.



Всеки ден ще е така....



Митингът на 1 март събра към 1000 души. Те бяха изненадващо много, като се има предвид, че нямаше кой знае каква официална разгласа. Като главен организатор се афишира студентският лидер от Икономическия университет Кирил Георгиев. Именно той инициира недоволството във "Фейсбук".

Множеството гневно хвърли джанти и гуми на входа на общината, поиска оставката на кмета, блокира кръстовище и принуди десетки цивилни полицаи да изкарат дежурство под прикритие. Недоволните искаха кметът да се яви пред тях, което нямаше как да стане, тъй като той предвидливо бе напуснал общината по-рано. "Искаме асфалт", скандираше митингът и се закани всеки ден да е така, докато не го получи.

Още по-интересен бе следващият ден. Кметът покани на диспут инициаторите на протеста. Студентът Георгиев не се яви, вместо него цъфна Светлозар Николов, който ту се представя като лидер на асоциацията на българския бизнес, тук като общественик от някаква организация за самозащита. За близо година Николов натрупа богата революционерска биография - протести срещу лихвите, срещу продажбата на ската в Морската градина на Варна, срещу гръцките фермери... Но го нямаше никакъв на митинга срещу дупките. Други хора - наистина протестирали, го обвиниха, че е подставено лице на Йорданов. И припомниха, че тъй както скачаше срещу продажбата в Морската градина, този буден гражданин седна и подписа "обществен договор" с инвеститорите.

Цялата галимация се разигра пред десетки журналисти. С тънка усмивка Йорданов доложи, че внимателно проверил човека, който внесъл искането за митинга, и се оказало, че въобще не е варненец, а жител на Велико Търново. Протестиращ поиска договорите с поддържащите фирми. Кметът размаха папка и обяви, че всеки може да я види. Друг поиска по-настоятелно папката, той любезно посъветва да мине по реда за достъпа до обществена информация. Трети го пита дали ще я качи в интернет, но кметът се нервира - въпросът бил безсмислен, щом ще я дава по реда на достъпа. Накрая обобщи, че папката е общодостъпна, и я прибра.

Вечерта се проведе втори протест. Към стотина души се разходиха из улиците, пробваха да блокират кръстовища, за което нямаха разрешение. Студентът Георгиев се оплака, че е имало внедрени провокатори. Навести полицията, но отрече да е задържан. Към медиите съобразително потекоха инициали на страшни хора, които участвали в шествието. Някои от тези хора дори имали няколко нарушения на закона за движение по пътищата.

А дупките наистина бяха уникално много и големи. И никой не е сигурен, че другата зима пак няма да е така.