Политиците в САЩ често говорят за американския начин на живот. Във Великобритания също има много политици, готови да защитят британския начин на живот. Новият председател на Европейския съвет Херман Ван Ромпой заговори за "европейския начин на живот". Политикът се опасява, че той е застрашен. "Той не може да бъде поддържан с бавен растеж", твърди Ромпой.

Доскоро председателят на Еврокомисията Жозе Барозу говореше надълго и нашироко "да превърнем Европа в ефикасна, всеобхватна социално-пазарна икономика, която да отразява това, което ни прави специални - или европейския начин на живот".

Думите на политиците рядко са конкретни. Този "европейски начин на живот" е малко трудно да бъде определен, но неевропейците обикновено смятат, че той означава социално благосъстояние, високи обществени разходи, добри пенсии и стабилни мрежи за сигурност. За мнозина тези фактори са ключов елемент за едно цивилизовано общество.

Част от проблема, предизвикан от рецесията, е, че се налага да се намалят обществените разходи. Това орязване не е доброволно, то се налага от пазарите, които принуждават правителствата да съкращават дефицитите си и да си оправят финансите. Но в момент на крехко възстановяването извършваните от правителствата



големи съкращения могат да задушат първите признаци на възстановяването.



Да вземем Ирландия. Тя прие план за строги икономии в размер на 4 млрд. евро. Заплатите в обществения сектор рязко са паднали. Намалени са и пенсиите. Подобен пакет от мерки би бил политически немислим във Великобритания. Испания обмисля 4-годишен план за строги икономии в размер на 50 млрд. евро - нищо, че държавният дълг като процент от брутния вътрешен продукт (66%) e под средния за ЕС. Предвижданите мерки не са толкова тежки като в Ирландия, но наскоро стана известно, че е възможно намаляване на пенсиите. Синдикатите скочиха и идеята бе изоставена, но случаят е показателен накъде духа вятърът. Склонността към щедра социална политика е толкова силна, че кралят трябваше да се намеси и да призове на висок глас към единство.

Португалия също подготвя план за икономии и оглежда



от кои инфраструктурни проекти да се откаже



Във Франция президентът Никола Саркози е изправен пред трудни преговори с профсъюзите и работодателите, за да прокара реформа на пенсионната система. Пенсионирането на 60-годишна възраст вече не се възприема като нещо неотменимо.

И, разбира се, Гърция - тя замрази заплатите в обществения сектор, вдигна пенсионната възраст и е принудена да окастри разточителната си социална система.

Дефицитите може да променят европейския начин на живот. Този извод трудно се преглъща. Доказва го Гърция. Гръцкият премиер Георгиос Папандреу играеше ролята на "мистър строги икономии", когато седеше до европейските лидери (на срещата на върха на ЕС за кризата в Гърция, състояла се миналия месец - бел. ред.). Но тонът му се промени, когато се върна в страната си:



Евросъюзът е плах пред лицето на кризата.



Ако иска да види "плахост", той трябва да посети Германия, където по-голямата част от населението иска Гърция да бъде изхвърлена от еврозоната. Защо? Защото с мълчаливото съгласие на Брюксел Гърция е подправяла статистическите си данни, за да се присъедини към еврозоната. А след това е фалшифицирала сметките.



Германците не са склонни да проявяват щедрост.



"Не искаме да помагаме на алкохолик, давайки му още една бутилка алкохол", твърди Франк Шефлер, зам.-говорител на либералната Партия на свободните демократи. Зам.-председателят на парламентарната фракция на Християндемократичния съюз на канцлерката Ангела Меркел сподели: "Ако сега дадем заем, докъде ще стигнем?".

Много от гърците, с които говорих, смятат, че страданието им трябва да бъде споделено. Според тях именно това означавало да си част от Европейския съюз. В добрите времена вероятно би било така, но гърците не трябва да разчитат на германските и френските работниците, които не желаят да им се бърка в джобовете, за да ги спасяват. Заемът няма как да бъде скрит. Хората ще научат и част от данъкоплатците могат да възразят. Точно затова Международният валутен фонд се превръща в привлекателна опция. Европейците ще трябва да преглътнат част от гордостта си и да позволят неевропейско финансиране за нещо, което според тях е политически трудно осъществимо.

В Брюксел Папандреу казваше, че Гърция не иска заем. Да, още не иска, но човек от неговото най-близко обкръжение ми сподели, че пазарите не вярват в способността на Гърция до 2012 г. да свие бюджетния си дефицит до 3% от БВП. Нито пък, че ще бъде спасена или ще бъде оставена да не си плаща задълженията. Това е посланието, което отнесох от Атина.

Дори ЕС да одобри спасителния пакет, еврото е ранено. Твърде много икономисти смятат, че в него са заложени много пукнатини. Трудно е да се поддържа обща валута, когато отделните страни имат различни фискални политики. Някои в Брюксел виждат в това възможност за по-нататъшна интеграция. Но това е ход, пълен с риск.



Няма доказателства, че избирателите желаят това,



както стана ясно на някои от гласуванията за Лисабонския договор. И такова прехвърляне на суверенитет може да не предизвика одобрително кимване, сякаш става дума за някаква незначителна поправка. Всеки случай, ако еврото се ръководи от една хазна, това ще задълбочи разделението между страните във и страните извън зоната.

Както често става в политиката, събитията се движат с висока скорост. Само допреди няколко седмици европейските официални лица искаха да се чуе гласът им в света. Сега обаче еврото е изправено пред несигурно бъдеще, а "европейският начин на живот" е още по-трудно да бъде определен.