|
Така или иначе налице е грамаден гаф.
Свинаров остави зад себе си една голяма димяща купчинка
Наистина продуктът може да е екологически чист, с много рационални зърна в него, но поднесен от военния министър, мирише много лошо. Направо на военен преврат, да не говорим, че в историята имаме прецедент точно с бащата на Симеон.
Какво всъщност се е случило?
Летейки за Брюксел - или обратно, - в самолета се возеха президент, военен министър, външен министър, депутати от НДСВ, ОДС и левицата - Свинаров нещо им говорил за това как да си увеличим шансовете за НАТО. Димитър Абаджиев чул нещо от приказките на военния министър, но решил, че това е шега. В самолета е шумно, разнасят напитки, мезета, изобщо това е място повече за шеги, отколкото за сериозни разговори. Във всеки случай президентът не си спомня за Свинаровите идеи или шеги.
На Свинаров не му е работа да реформира политическото пространство. Той отговаря за военната реформа и точно там хич ни няма от гледна точка на кандидатурата за НАТО. Първанов го качи на самолета си, за да покаже в Брюксел, че са надява да работи нормално с кабинета - самото присъствие на Паси и на Свинаров бе илюстрация на тази добра воля.
Простата логика подсказва, че Свинаров не би се заел по собствена инициатива да изразява каквито и да било идеи от
жанра политическа фантастика,
а още по-малко да обявява, че събеседниците му са ги възприели. Това не е негова работа, други отговарят за стратегиите, даже е неудобно да се набърква там, където е най-малко мястото на един военен министър. Освен ако не му е било поръчано да играе тази лоша роля.
Значи появява се Идея. Каква е точно в оригинал - не знаем, досещаме се само, че тя е височайша. Никой не смее да я разкритикува. Търси се някой, който да се жертва (или да бъде излъган да се пожертва) в името на очевидно негодната идея, а авторът й ще наблюдава отстрани. Да речем, царят нещо обяснява на Пламен Панайотов. Панайотов хлъзгаво спуска идеята на Соломон Паси. Паси, понеже патки не пасе, пробутва идеята на Свинаров, уж понеже той отговаря за НАТО. Задейства се разваленият телефон, при който първоначалната идея се появява на бял свят силно деформирана и още по-уродлива. А
НАТО е едно голямо алиби
Изобщо не става дума за НАТО. За кандидатурата в НАТО точно такива идеи са твърде вредни, създава се лоша представа за България. Оправдавайки се, Свинаров изтърси, че искал да засили консенсуса за НАТО, понеже този консенсус бил само "външен, с една вътрешна съпротива". Каква вътрешна съпротива, господин Свинаров? Що за щуротия? Кой нормален политик, при това министър, сам очерня каузата, която е приел да защитава?
Има две възможни обяснения. Първото е, че царят все още се надява да наложи в родината си един странен политически модел. На общество без истински партии, без опозиция, където никой не гледа на нещата негативно и всички се обичат като братя и се сплотяват около Новото време. Това би било теоретично възможно в един свят по Хъксли, в който всички поданици на републиката са клонирани от Пламен Панайотов.
И второ обяснение. Царят се е паникьосал, че за да се задържи на власт, традиционните политически сили трябва да възприемат доброволната колективна самокастрация и лоботомия. Уж в името на НАТО, няма значение. Пак фантастика.
Жалко, че цялата тази история се случи и сега са налага да я коментираме. Нямаше да се стига до такива разсъждения, ако някой просто беше казал на царя, че идеята му не струва. Но изглежда, няма по-голяма фантастика от това царедворец да каже истината на царя.