Брюкселският конвент, който започна в края на февруари 2002, бе сравнен с онова събрание във Филаделфия през 1787, на което била направена Американската конституция. Само че Филаделфийският конвент започнал след добра подготовка. Бенджамин Франклин, когото познаваме от стодоларовите банкноти, вече бил изобретил печката с твърдо гориво, към която ние напоследък се връщаме, и дописвал "Алманаха на бедния Ричард", който, като автора си, вместо да устоява на 7-те смъртни гряха едновременно, през всеки ден от седмицата практикувал една добродетел.

Още през 1754 Франклин нарисувал една змия, нарязана на осем парчета - колкото били колониите. Ясно. Американската идея е парчетата да се слепят. Тогава и сега американците правят нещата да се случват.

А по красивото лице на европейската идея избиват грозните петна на евроегоизмите.

След 12-18 месеца Евроконвентът ще излезе с два текста. Единият: правила, позволяващи на ЕС да функционира в удвоен състав. Другият: какво е ЕС и какво иска да стане.

Някои от 105-те делегати са против втория документ. Вярно, повечето от тях мислят като Герхард Шрьодер и Тони Блеър - че успешната евровалута е основа за политическа интеграция. Но знаят, че сънародниците им преглъщат евроинтеграцията на малки дози. Датчаните веднъж вече отхвърлиха Маастрихтския договор, ирландците гласуваха против решението от Ница за разширяване, много от англичаните са евроскептици, част от от немците, австрийците и скандинавците не правят разлика между пришълци и навлеци. Дори в проевропейска Италия изби националистически уклон.



Хайнекен-пивоваря...



Някогашното предложение на холандския пивовар Хайнекен Европа да се районира на 75 щата с равен брой жители изглежда утопия. Резервираността на десните и консервативни западноевропейци е естествена. Те не искат европейска супердържава. Не я искат и някои източноевропейци. Латвийската президентка Вайра Вике-Фрайберга каза: "Толкова време искахме да си имаме национална държава; как да се откажем сега, когато я имаме."

Федералистите - напротив - искат решенията да се вземат с мнозинство, понеже, ако страните запазят правото си на вето, ЕС ще зацикли. Гърция каза, че ще блокира разширяването, ако не бъде приета гръцката част на о-в Кипър. Останалите от ЕС се притесняват, че това ще конфронтира Турция като през 1973; НАТО пак няма да защити страна-членка и ще загуби raison d'etre. Изнудване чрез вето може да има и по земеделската субсидия.

Ако Европа не се американизира (т. е. федерализира), изоставането й спрямо САЩ ще се увеличи. Поради националните граници, но не само поради тях, европейците отиват да работят и живеят другаде по-рядко от американците, които са 23 пъти по-мобилни. Без да иска, доларът може да смачка еврото, когато и ако той стане предпочитан поради причини, непроизтичащи от валутните курсове.

- Знаете ли защо на него пише "Богу вярваме"? Защото останалите ще ги разследваме... - обясниха две щатски агенции, които хич не обичат да се шегуват.

FinCEN (Trasury's Financial Crimes Enforcement Network) вече контролира неуловимото досега движение на пари по мрежите на арабската "Хавала" и китайската "Фей цян" (летящи пари). Двете имат древна история; те са бързи, ефикасни и небюрократизирани. И са единствените функционални в някои страни. При тях дилъри в различни държави и континенти си съобщават кому колко пари да дадат. Американско-английска система от суперкомпютри вече засича глобалните комуникации.



...и пръдливия Ханс



Търсят цаката и на физическите долари. За разлика от бар-кода, който идентифицира клас предмети, RFIDS (Radio-frequency identification tags) идентифицират всеки отделен предмет (или банкнота), при това от метри разстояние, и то не по права линия (банкнотата може да е в джоба ти). Един ден пътят на отделната доларова банкнота ще може да се проследява. Америка може да започне да воюва със свои, непознати досега и непостижими за останалия свят оръжия. И със свои и чужди пари. Ежедневно в САЩ трябва да се стичат $ 2 млрд., за да се финансира неприемливо големият и бързо нарастващ дефицит по текущата сметка. Но тъй като САЩ изнасят капитали почти колкото е дефицитът по текущата сметка, излиза, че за да се намали той, в САЩ трябва да се стичат дневно към $ 4 или 5 млрд. на работен ден. Дори при едно леко спадане на притока доларът ще тръгне надолу, лихвените проценти - нагоре, и ще пострада не толкова американската икономика, а световната, понеже първата е локомотив на втората.

В този картинка нас не ни виждам. След като се повози на "пръдливия Ханс", както германците наричаха трабанта, натовският гост каза да си изправим всички кривици едновременно. Армията, икономиката, ромите, корупцията.

Франклин знаел, че наведнъж не става.